В рубриката Статии на този сайт представяме събития, книги, филми и други ресурси, които според нас са развиващи и полезни в практикуването на човеколюбиво образование. Целта ни е да ви дадем идеи и вдъхновение, които да развиете според вашия контекст. Убедени сме, че всеки учител и всеки родител, поел по този път, подобрява съвкупната образователна среда и бъдеще за децата ни.
“Играта учи без претенция да учи”
С тези думи Мария Алкалай описа конкретно играта “Барабар”, за която ще разкажем повече по-долу. Според мен те важат по принцип за всяка добра игра – независимо дали е “свободна” или специално създадена с образователна цел.
Нека ви разкажа за събитието Game Dev Day 2, което се проведе в следобеда на 2.11 в София. Нямаше как да се клонирам в този ден за съжаление и лично успях да посетя само част от програмата – каня ви да допълните в коментари, ако сте посетили и другите елементи!
Ето я и цялата програма ТУК.
Ако и вие като мен се чудите какво е това DEV в името на събитието, бързам да кажа, че идва от Development, тоест евентуален превод би бил “Ден за разработване на игри”. Насочва мисълта по-скоро към електронни игри, но те бяха само част от събитието.
От една страна вървяха два паралелни панела в две зали, посветени на игровизация в образованието, в трета зала темата беше по-скоро към разработването на електронни игри, в четвърта имаше изложители на игри – предимно настолни, в пета – работилници, а в едно помещение се изигра и играта “Детективска мистерия” в която и аз се включих.
Игровизацията в образованието
Иван Господинов от “Образование без раници” говори за играта като преживяване, от което ни остават спомени. Връщайки се към тези спомени, можем да възстановим и контекст, и конкретни знания – например ако сме играли ролята на учени, които са имали за задача да оцелеят на изолиран остров, след години можем да си спомним “Когато бях учен и трябваше да измисля как да се снабдя с вода за пиене, постъпих еди-как-си”. Иван е един от доброволците, които от години превеждат на български безплатната платформа “КАН” – “уроците в Кан и възможността за получаване на точки, незабавна обратна връзка и т.н. са просто инструмент – от нас зависи дали и как бихме ги използвали в игрова ситуация”.
Николета Петрова от ЧОУ “Селестен Френе” говори за начините, по които в тяхното училище и детска градина въвеждат игрите. Според нея те могат да се използват винаги – например при учене на посоките са раздали на учениците карти, радиостанции, компаси и шапки и са им казали, че са изгубени и всеки екип трябва да обясни на останалите къде се намира на картата.
Двамата бяха единодушни, че използването на игри в образователния процес не е иновация, а по-скоро нормализация в образованието – защото игрите съществуват открай време и се знае за техния потенциал за учене.
Милена Ленева от Фондация “Темпо” разказа за Играта за световен мир. (виж по-долу)
Гостенката от Унгария, Агнес Симор, ни преведе през своя личен път, стартиращ от театър и циркови изкуства до предаване на социални послания в училище именно чрез игри, в които фасилитаторът играе роля, както и всички останали участници.
“Макар да знаят, че е игра, децата вярват в театъра, който разиграваме и наистина стават част от историята.”, сподели тя.
Агнес проведе и играта ”Детективска мистерия” на английски език.
Играта Барабар
Тази игра е създадена от Сдружение Възможности без граници в желанието им да ангажират хората с темата за човешките права. Те установяват, че когато се обяви подобна тема, има твърде малко желаещи да четат, слушат, участват. Но когато се играе Барабар, всичко се променя – хората искат да играят, забавляват се, интересно им е … и покрай преживяването си научават за важни личности, свързани с отстояването на човешки права.
Самата игра представлява комплект от карти, всяка от които изобразява личност, позната със свои постижения в областта на науката, изкуството, екологията и предприемачеството. След раздаване на карти на участниците, те имат за цел като екип да разрешат подадена им “криза”, използвайки качествата на личностите, които са получили на картите си.
Предстои разработване на “Барабар”, в която всички личности са българи, а част от целите на създателите е да ни запознаят с хора, които не са твърде известни, но имат своите значими постижения.
Впрочем играта “Барабар” бе избрана сред 100-те иновации за 2025 г., обявени преди седмица от финландската организация HundrED, което за първи път се случва с българска иновация в историята на HundrED! Стоте иновации са избрани сред над 3 000 заявки от цял свят, анализирани и прегледани от 230 образователни експерти.
Играта за световен мир
Представлява политическа симулация, която се играе в продължение на 5 дни по 4 часа с деца на възраст от 9 до 18 г., но в конкретната група най-голямата разлика във възрастта е до 3 години. Всеки участник има своя роля – като ръководител на някоя от реалните световни организации като ООН, НАТО и т.н., като премиер или министър на някоя държава и т.н. Задачата е да се разрешат 23 световни кризи като всяка от държавите трябва накрая да има по-голям бюджет от този, с който е започнала и разбира се да не се унищожат взаимно. Милена Ленева сподели, че начинът, по който деца на възраст 9-12 г. се справят с играта, обработвайки големи текстове, работейки с милиони (на държавните бюджети) и търсейки решения на поставените задачи, показва недвусмислено, че трябва да имаме много по-високи очаквания към децата от това, което стандартно се наблюдава. “Буквално виждате израстването на всяко дете за тези 5 дни”, каза тя.
Във Фестивал (не)Възможното образование 2018 г. имаше прожекция на една от лекциите на създателя на играта, Джон Хънтър, която можете да видите ТУК. Милена проведе въздействаща сесия с демонстрация на играта, а Камен Киров (който впрочем беше сред организаторите на събитието Game Dev Day) написа специално за нас статия за Играта, с която можете да се запознаете ТУК.
Играта “Детективска мистерия”
Тук вече аз се включих в реална (съкратена) игра. Бяхме разделени на 3 отбора и трябваше да разрешим загадка на какво се дължи възникнало в София блокиране на улиците. Получихме няколко подсказки, включително дешифриране на съобщение, търсихме в телефоните си имената на личности, чрез които трябваше да разберем какво се случва, решавахме игри на думи и научихме една по-малко позната част от българската история.
Техники за игровизация на класната стая
Не бях чувала за двама преподаватели от УНСС – баща и син, и двамата на име Ангел Марчев или както те шеговито се представиха: Angel Marchev 1.0 и Angel Marchev 2.0.
Оказаха се истински професионалисти в областта на игровизацията и за съжаление не остана време да научим от тях всичко, което бяха подготвили! Те ни “подгряха” с игра – на екрана се вижда летящ хипототам, който трябва да лети нито твърде ниско, нито твърде високо (стандартна електронна игра, при която трябва да се избягват препятствия от двете страни), а движенията му се управляват от шума, който вдигаме в залата. Можете да си представите колко беше забавно да викаме, тропаме и пляскаме с ръце, опитвайки да задържим хипопотама по средата на екрана. За съжаление никак не ни се получи 🙂
Играта беше демострация как може да се използва нещо толкова просто, изработено на Scratch – в случая за активиране на публиката.
Двамата Марчеви, освен че бяха изключително увлекателни и забавни лектори, споделиха набързо няколко техники за игровизация като куестове (които дават на нови студенти, за да се ориентират по-добре в университета), съвместно създаване на изображения чрез pixelplace.io, как може в реално време да се демонстрират резултати от гласуване и други.
Показаха ни нагледно потенциала на използването на телефони в класната стая и колко жалко би било да не се прилагат като средство за учене. И накрая споделиха цялата си презентация с позволение да се използва от всеки, както намери за полезно. Ето я и за вас ТУК. (имайте предвид, че е на английски език)
“опаковане” на учебно съдържание – от горепосочената презентация
Изложители
Събитието включваше 25 организации – изложители на разнообразни игри.
Ето някои от тях: споменатата по-горе “Барабар”, “Реплантика” – в която се засаждат дървета и се пазят изчезващи видове животни, а всяка закупена игра осигурява засаждането на дървета в България и застрашени райони по света, “Food Pyramids” – която може да се играе дигитално или да се отпечата на хартия безплатно, “Цар на историята” – разработена от гимназисти от 19 СУ “Елин Пелин” с подкрепата на класния им ръководител Калин Радулов.
Може да видите повечето от останалите изложители в публикациите на Фейсбук събитието.
Основни изводи от тази част на събитието
Уточнявам “тази част”, тъй като за съжаление не успях да получа впечатления примерно от втората зала с тема “игровизация в образованието”!
=> Защо да се използва играта?
Защото тя е най-естественият, природно вроден начин за учене, който обвързва наученото с преживяване (съответно емоции) и спомени, и по този начин то остава трайно в паметта. Обучаемите са многократно по-ангажирани в процеса, спрямо стандартните методи на преподаване. В допълнение играта е комплексен процес – включва учене на множество допълнителни умения и нагласи, важни за живота.
=> Какво се научава, когато се използват игри?
Макар да се научават и конкретни факти, участниците в панела наблегнаха най-вече на уменията, които се придобиват – емпатия, дискутиране, слушане, обработване на информация, работа в екип, креативност, аналитично мислене, емоционална регулация, социални умения, гъвкавост, да експериментираш и да се проваляш.
=> Какво е нужно, за да се прилага играта в образованието?
От една страна промяна на нагласите на възрастните (родители, учители) относно полезността на играта. От друга – подкрепа на учителите. Игровият процес изисква повече планиране от страна на учителя, но не е нужно той самият да е “геймър”. Препоръката на Мария Алкалай за учители беше да търсят контакти, да посещават подобни събития, от които непременно ще им дойдат идеи за подходящи за техните цели игри.
NB! Играта с образователни цели не е същата като свободната игра. Втората има свой отделен смисъл и ползи и също има важно място в живота на хората. Образователната игра е планирана от възрастните и има да постигне конкретни цели.
Обща информация за събитието
Име на събитието: Game Dev Day 2
Организатори: Sofia Game Night, Сдружение Възможности без граници
Място на провеждане, дати: Чистилището (София), 02.11.2024
Програма: ТУК
Следващи издания и условия за участие: Sofia Game Night провеждат подобно събитие ежегодно, но не винаги с фокус към образованието; най-добре да се следят сайтовете/ Фейсбук страниците на двамата организатори от тази година
