автор: Нели Керемидчиева
Започва нова учебна година и верни на мисията си да ви вдъхновяваме да измисляте и прилагате образователни практики, които зачитат интересите на ученици и учители и използват естественото учене, решихме да ви разкажем за опит на ДемократичноТо – общностно училище в София, следващо философията на демократичното образование и самонасоченото учене.
Помолихме учителите Цветелина Коловска и Румен Минчев – организатори и участници в “Пътуващото училище” да ни разкажат повече.
Разкажете ни накратко какво представлява пътуващото училище?
Пътуващото училище е, както показва името му, училище на път. Част от по-големите ученици (13-15 г.) и двама от техните учители за една седмица преместихме ежедневните занимания от училище в някои непопулярни места за учене – купета във влакове, паркове и исторически забележителности в различни градове в България.
В нашия случай заедно с децата решихме да посетим Велико Търново, Варна и Пловдив, като придвижването между градовете се осъществяваше чрез влакове. Използвахме дневни влакове, които превръщахме в пространство за учене и забавления, и по този начин дългите пътувания ни се струваха много по-кратки и приятни. Към нас се присъединиха и двамата доброволци, които бяха по това време част от училищния живот – Филип от Словения и Луиза от Франция. По време на пътуващото училище се проведоха занимания по История, Математика, География, Словенски език и култура, Литература, а между тях имахме време и пространство за различни игри и разговори. Някои от тях бяха във влаковете, а други в градовете. Някои бяха предварително планирани, а други спонтанни, често провокирани от въпрос на някой от учениците.
Как стигнахте до тази идея? Защо избрахте този подход?
Самото предложение за пътуващото училище дойде от един от учителите в училище. Идеята бе обсъдена с всички и бързо намери съмишленици сред учениците и учителите. Вдъхновение за нас бе пътуващо училище от Белгия, в което ученици и учители пътуват и учат в собствен автобус, който е пригоден за провеждане на различни групови занимания или индивидуално учене. Избрахме подхода на учене по време на пътуване, заради неговата уникалност, стори ни се прекрасна идея за разнообразие в учебния процес, поставяйки децата в различна, дори необичайна за учене среда, давайки нова перспектива на това как можем да прекарваме дългите часове на път. Имаме богат опит с екскурзии до различни места из страната, но до този момент не бяхме мислили за вариант, в който използваме времето за пътуване за провеждане на организирани занятия.


Какви бяха основните ви предизвикателства, за да я осъществите, включително административни?
Голямо предизвикателство беше изборът на маршрут. Къде, кога, за колко време, в каква последователност и защо да посещаваме това място бяха най-често задаваните въпроси. Вземането на решения се случваше заедно с децата и те участваха активно в избора. Друго предизвикателство беше да се организира самото пътуване и съответно да се сметнат разходите, така че да е максимално достъпно. По време на пътуването също срещнахме различни предизвикателства, които най-често бяха свързани с недобре функциониращия на моменти обществен транспорт, но успяхме да се справим.
Какво се случи на практика?
Тези пет дни бяха много интересни и изпълнени с ценни моменти. Часовете, прекарани във влака бяха идеална възможност за сближаване и за научаване на нови знания. Разходките и посещаването на туристически обекти събудиха много теми на разговор, които се превърнаха в сериозни дискусии по определени теми. За групата беше много полезно и сближаващо.
Провеждането на някои от заниманията беше предизвикателно, заради липсата на достатъчно място, но успяхме да импровизираме и се получиха приятни занимания, в които се включиха голяма част от учениците. Темите, които изучавахме, бяха свързани с нашето пътуване – решавахме задачи за движение, изучавахме историята и географията на различните градове и места, и така нататък.


Кое ви хареса най-много като учители? Каква ценност видяхте на практика?
Практичността на знанията, тъй като темите на заниманията бяха адаптирани към точно това пътуване. Всичко, което учихме, можеше веднага да се види на практика. Пресмятахме скоростта на влака, в който се движихме в момента, учихме за римски цифри, които виждахме на пероните на гарата, научавахме повече за места, които посещавахме. Нямаше я абстракността на знанията – те да са нещо чуждо и далечно, всичко беше тук и сега.
Какви са недостатъците на този подход?
Качеството на обществения транспорт от една страна, а от друга самата подредба на местата, което не позволяваше всеки да седи удобно по време на груповите занимания, липсата на дъска за писане също.
Подходът е чудесен за кратки периоди от време, за запознаване с конкретни места или за разнообразие в учебния процес, но не е приложим в по-дългосрочен план, т.като не позволява време и пространство за по-задълбочен учебен процес и самостоятелна работа. Също така пътуването всеки ден или през ден е изтощително и умората се отразява на когнитивните способности на децата и мотивацията им.
Какви отзиви получихте от децата, от родителите?
От децата получихме много позитивни коментари. Те също предлагаха промени, като например заниманията по История да не се провеждат във влака, а пред забележителностите, за да може по-естествено да се случва ученето.
От родителите също получихме позитивна обратна връзка, както по време на подготвителния процес, когато им споделихме за идеята си, така и след като се завърнахме, чувайки за преживяното от децата си.
Какво бихте препоръчали на учители, които искат да го изпробват? Има ли някакви “условия”, които е нужно да са спазени, какви?
Най-вече да са готови да експериментират, да не се притесняват от промените и да се адаптират към ситуациите. Пътуващото училище дава пространство за много разговори, за които невинаги остава време през ежедневните моменти в училище, и те могат да се използват за сближаване и по-дълбоко навлизане в теми. Когато веднага виждаш практичността на знанията, ти хрумват много повече въпроси, така че учителите могат да очакват по-голяма активност от обикновено. Като “условие”, е нужно да има много сериозно организиране на транспорта, местата за нощувки и хранене, за да може учителите и учениците да се насладят изцяло на пътуването и знанията.
Планирате ли да го правите отново? Ако да, бихте ли променили нещо и какво?
Със сигурност бихме го направили отново. Имаме щастието да живеем в красива страна с множество интересени за посещение места.
Лично като учители бихме се постарали да научим още повече местни интересни и любопитни знания, защото има много голямо пространство за тях по време на разговорите с децата, заниманията отново ще бъдат адаптирани спрямо пътуването ни. Тъй като моделът не е рамкиран, той може да се променя спрямо нуждите на групата и възможностите са много широки – тематично пътуване, посещения на събития, пътуване и в чужбина.
От Фестивал “Възможното образование” ви пожелаваме удовлетвореност и усещане за смисъл в работата през учебната 2024/2025 г.!
Ние ще се стараем регулярно да ви предоставяме порции вдъхновение и конкретни идеи, за които можете да следите на Фейсбук страницата ни. Припомняме и че сме събрали интересни и предизвикателни видеа в плейлиста “Искри за дискусии”, който ще намерите ТУК.
Свържете се с нас, ако желаете да организираме прожекции и/или дискусии във вашата образователна общност. Знаем, че човеколюбивото образование е възможно винаги, когато учители и родители си го поставят за цел!
Ако материалът ви е допаднал, използвайте бутоните по-долу, за да го споделите!