Демократично образование

Историята на демократичното образование датира най-рано от 1600 година. През 1693 г. Джон Лок публикува „Някои мисли за образованието”, където залага някои свои виждания за свободното образование.

“Нищо от нещата, които те трябва да учат, не трябва да бъде превръщано в бреме за тях или да им бъде налагано като норма. Това, което е предложено по този начин, дотяга; умът го намразва, въпреки че преди това е доставяло удоволствие или отношението към него е било безпристрастно. Накарайте едно дете да играе всеки ден по едно и също време една и съща игра, без значение дали го иска или не, нека това да бъде изисквано от него като задължение, което то трябва да извършва много часове сутрин и следобед и вижте дали скоро няма да бъде отегчено от играта.”
Джон Лок

В книгата си „Емил”, публикувана за първи път през 1762 г., Жан-Жак Русо залага своите възгледи за обучение, в което ученикът се наслаждава на уроците и се учи да разчита на собствената си преценка и опит.
„Наставникът не трябва да задава правилата, той трява да ги остави да бъдат открити“, пише Русо. Той също така казва, че не бива да заместваме книгите с личния опит, защото той не ни учи да разсъждаваме; учи ни да използваме разсъжденията на другите хора; учи ни да вярваме много, но да не знаем никога нищо.

В днешно време подходът на Русо се определя от някои автори като по- близък до принципите на прогресивното образование (може да погледнете статията на Питър Грей, озаглавена „Разликите между самонасоченото и прогресивното образование”).
Основната разлика според Грей е, че при самонасоченото учене преподавателят (който в среда на самонасочено/ демократично учене е по-скоро фасилитатор) не поставя предварително определени цели за постигане от ученика и няма за задача да създава обучителни ситуации, специално насочени към постигане на такива.

Докато Лок и Русо се интересували от образованието на децата на богатите, през 19 век Лев Толстой създава училище за селски деца в своето имение Ясная поляна в Русия. Образованието и възпитанието са само част от цялостно нравствено-социално учение, което се разпространява в цял свят под името „толстоизъм”.

„…възпитанието на децата е само самоусъвършенстване, на което никой
не помага толкова, колкото самите деца”
Толстой, Л. Н., 1923, к. 1, с. 7 – 8

„Проблемът за свободата на ученика в училище е поставен по радикален начин от Толстой. В създаденото от него училище в с. Ясная поляна учениците имат пълната свобода да избират кога да посещават училището и колко време да прекарват в него. Ученикът не е задължен да присъства на всички уроци за деня. Той сам определя присъствието си, в зависимост от собствените си интереси. Толстой се противопоставя категорично на системата от домашни работи и извънучилищни задачи, както и на съществуващата система на изпитване и оценяване.” Цитатът е от „Психологията на нравствеността в толстоистките възгледи на Димитър Кацаров” (електронно издание на Великотърновски Университет, април 2018 г.).

Много от основните идеи в съвременния прочит на педагогиката на демократичното образование в европейски мащаб са разработени от Николай Фредерик Северин Грюндвиг, който се счита за една от основните фигури в развитието на датското образование и култура. Сходни концепции с това, което в днешно време разбираме под „демократично образование” се срещат в практиката и трудовете на редица бележити педагози и мислители в сферата на образованието като Песталоци, Джон Дюи, Мария Монтесори, Жан Пиаже, Фрьобел, Франсиско Ферер, Декроли, Селестен Френе, Хенри Плакроуз и други.

През 1912 г. Януш Корчак основава Дом Сиеро, еврейско сиропиталище във Варшава, което се управлява по демократичен път до 1940 г., когато той съпровожда децата в газовите камери на лагера в Треблинка.

Най-старото свободно училище, което още съществува, е Съмърхил във Великобритания. Основано е през 1921 г. от Александър Нийл. Самото училище не се е определяло като „демократично” в началото, но понастоящем се смята за „майката” на демократичните училища. С книгите на Александър Нийл принципите на демократичното образование получават голяма световна популярност.

На български може да се прочете достъпната онлайн негова книга „Съмърхил – възпитание чрез свобода”.

През 1968 г. малка общност около университетските преподаватели Даниел Грийнбърг, Хана Грийнбърг и Мимси Садовски основава училището Съдбъри Вали в САЩ, което също се превръща в пътеводна светлина за възникнала впоследствие цяла мрежа от училища по модела „Съдбъри”.

През 1987 г. Яков Хехт е в основата на общността, която създава училището „Брандес” в Хадера, Израел. Именно това училище за първи път се нарича „демократично”, докато изброените дотук са се смятали по-скоро за „свободни”. Терминът е приет от всички училища, които прилагат същите принципи – процес, за който допринася инициираната от Хехт през 1993 г. Международна конференция за демократично образование (провежда се през 2 години от тогава насам).

В България демократичното образование също има свои исторически корени. Много части от лекциите на Учителя Петър Дънов говорят за същността на „свободното възпитание”. Цяла поредица от български изследователи и педагози в края на 19-ти и началото на 20-ти век, изследват усилено идеите за „свободно образование” на Толстой. Сред тях е проф. Димитър Кацаров (1881 – 1960), който е редактор на списанието „Свободно възпитание” в продължение на 22 години. Интерес привлича неговият възглед, че освобождението на личността на учителя е не по-маловажно от освобождаването на детската личност.

През 2014 г. в България е основано сдружение „Общност за демократично образование”. Година по-късно стартира и първият опит за реализиране на демократично образование в пределите на страната ни – създаден е Център за демократично учене (в момента познат като ДемократичноТо).

Карта на утвърдените демократични училища членове на Европейската общност за демократично образование.

Карта на новосъздадени училища в Европа според сайта на европейската общност за демократично образование.

Самонасоченото учене (self-directed learning), което на български се среща преведено и като „самоизбирателно” може да се определи като един от принципите в много демократични училища или дори като самостоятелен цялостен подход. За набиращата популярност мрежа от Центрове за самонасочено учене Agile Learning Centers може да прочетете тук.

Може да се срещнат определения като „независимо” учене (independent), свободно и други подобни. Както с всяко демократично училище, на практика значение имат конкретните принципи, възприети от конкретната училищна общност.

Всеобщата декларация за човешките права съдържа ценностите, залегнали в основата на всяко демократично училище (стр. 44, „Демократичното образование”, Яков Хехт, изд. „Изток – Запад”).

  • демократично самоуправление – процедурите за управление на училището са демократични;
  • плуралистично учене – зачита се индивидуалният стил на учене на всеки и се предлагат разнообразни начини за учене, свързани и с различните видове интелигентности;
  • близка връзка между хората в общността – особено между възрастни и деца.

По-голяма част от училищата прибавят към принципите си свободен избор във всички или повечето образователни области – учениците сами избират какво, как, кога и с кого да учат. Училищата по демократичен път решават дали ще има задължителни предмети и кои ще са те. Често срещан принцип в демократичните училища е оценяване, фокусирано върху личността – без сравнения с другите, без тестове и оценки.

Целите във всяко демократично училище се определят от общността.
Ето как са формулирани те в училището Брандес, Хадера, създадено от Яков Хехт:

  • изграждане на независимост – образование, което да асистира на ученика в създаването и придобиването на средства, които да му помогнат да осъществи собствените си цели;
  • да учи на зачитане на човешкото достойнство и уважение към личността като се основава на дефиницията за човешко достойнство във Всеобщата декларация за правата на човека.

Структурата, която цитираме тук е извадка от книгата „Демократичното образование” на Яков Хехт. Както самият той казва „няма две еднакви демократични училища по света, те са такива каквито ги създаде демократичната общност”.
С оглед на това ви представяме една примерна структура.

В училището няма класове, но условно е разделено на три степени:

  • 4 – 8 г. Най-малките. Те имат свои учители – ментори. Разположени са в отделни сгради (помещения), пригодени за техните нужди. Децата са свободни да се включват във всички училищни дейности, също така много често при тях могат да бъдат видени с по-големи деца и тийнейджъри, които си играят с тях.
  • 8 – 12 г. Начална степен. Всеки ден се регистрират при своя ментор като му съобщават, че са дошли, а след това сами решават какво ще правят през деня според индивидуалния си учебен план (създаден съвместно с ученика и неговия ментор).
  • 12 – 18 г. Средна степен. Дейността тук е подобна на началната степен с изключение на отделния социален клуб, предназначен за гимназистите.

Както децата в началната степен, така и тези в средната избират своя ментор в началото на годината.
Всички аспекти на ученето при деца от начална и средна степен са по избор на ученика. По тази причина в повечето от часовете има деца от различни възрасти.

“… трябва ли границите на училището да определят границите на учене на децата?”
Яков Хехт, “Демократичното образование”

  • избиране от предложената училищна програма със занимания;
  • учебни центрове – ателие по рисуване, дърводелска работилница, кухня, музикален кабинет, лаборатория, компютърен кабинет, библиотека (в Брандес всяко дете може да се включи в дейността на някой център, без да се е записало предварително);
  • лични уговорки с преподаватели – когато някой ученик иска да изучава предмет, който не е включен в програмата или в някой от учебните центрове, той може да пожелае личен или групов урок. Когато това се случи, училището свързва ученика или групата с преподавател, проявяващ интерес в конкретната област. Ако се налага, се наема външен учител, запознат с темата;
  • околностите на училището – или се търси партньорство с други образователни услуги. Според интересите на учениците училището търси подходящи места и хора за изследване на въпроси, възможности и придобиване на нови знания и умения извън пределите на училището;
  • учене в работилници – “всеки в училището може да обяви на таблото, че иска да започне работилница и да покани други желаещи да се присъединят към него”.
  • детската игра – „В демократичното училище от възрастните се очаква да наблюдават какво правят децата естествено, вместо да се питат какво още не са изпълнили съгласно изискванията на определената за тяхната възраст графа.”
    „Играта е сложен учебен процес, произтичащ от свободния избор на детето, което си поставя ясни цели и отива до границите на възможностите си, за да успее. Във всички случаи тя е процес, който изисква от детето да впрегне всичките си сили.”

Учителят в демократичното училище има свободата да преподава спрямо своите убеждения, страст и интерес. Той има свободата да инициира часове по своите интереси и хобита, стига да има желаещи да ги посещават. В началото на годината той изготвя план-програма, който да следва, но този план не е задължителен и ако учениците проявят интерес по теми извън плана, той може и би трябвало да намери начин да последва техния интерес. Планът не е на всяка цена, той е “патерица”, на която учителят може да се подпре по пътя на откриване на знанието заедно с учениците. Учителят е творец, той използва всички възможни начини да създаде среда, която да провокира любопитството и интереса на учениците. Може да използва стандартни учебници и помагала, но най-често те са крайно недостатъчни да обхванат богатия набор от възможности за създаване на един урок/учебна ситуация. Често учителите в демократично училище не влизат в час с учебник, те използват най- разнообразни източници на знание, но това, без което не би трябвало да влизат в час, е желанието им да взаимодействат с деца.

Ако един учител не се чувства в кондиция поради някакви причини, по-добре да отложи заниманието си и да потърси подкрепа сред другите учители, отколкото да предаде на децата отегчение, умора и липса на интерес към това, което прави.

Качества на учителя (използвани са материали от Карл Роджърс):

Автентичност на преподавателя
Той се държи естествено с учениците, отстоява правилата и се грижи те да ги знаят и да се позовават на тях. Негова задача е децата да възприемат демократичния процес и да осъзнаят, че имат право на глас, че техният глас е важен, без значение от възраст и конкретни познания в някоя област. Важно е учителят да изостави своето его и да позволи на учениците да изследват себе си и своите интереси като се включват или не в предложените от него занимания. Учителят има възможност да подготвя заниманията си според своите виждания, творчески идеи и използвайки най- разнообразни подходи, стига те да не противоречат на ценностите на демократичното образование. Учителят се стреми да не използва манипулации, да не придава по-голяма важност на едни знания/умения пред други. Същевременно той е свободен да споделя своето мнение по всеки един въпрос по начин, който не обезценява чуждите виждания. Оценяването има за цел да подкрепя децата в техния процес на учене, стимулира се създаването на условия, при които те сами да могат да оценят своя напредък спрямо предишни моменти.

Зачитане, приемане, доверие – учителят в демократичното училище развива в себе си умение за зачитане на чуждото мнение, както на децата, така и на останалите участници в процеса – не да ги покровителства, а да може да ги чуе и разбере техните мотиви. Това не означава да се съгласи с тях. Зачитането на мнението на децата, дори от съвсем малки, има огромно значение за тяхната увереност като по-големи да изказват мнение, да умеят да се аргументират и да защитават своите права и интереси. Зачитането е свързано с приемането на това, че другите могат да мислят различно, едновременно сме равнопоставени и различни. Учителят, който практикува безусловно приемане, предава на децата умението да приемат останалите хора, не непременно да създават приятелства с тях, не да се съгласяват, а да проявяват уважение към тяхното право да имат свои вярвания и убеждения. Зачитането и приемането не могат да бъдат пълноценни, ако учителят няма доверие на първо място в себе си (включително убеденост, че прави това, което иска да прави), доверие към учениците, че те са в състояние да намерят това, което е наистина важно за тях и да го следват, доверие в самия процес и търпение той да се разгърне в своята цялост.

Емпатичното разбиране е особено важно умение, което учителите в демократичното училище се стремят да развиват. По думите на Карл Роджърс:

“Когато учителят има способността да разбира реакциите на ученика от неговата гледна точка, притежава силна чувствителност за това как ученикът възприема процеса на образование и учене, тогава вероятността за трайно учене отново се увеличава… (Учениците усещат дълбока благодарност), когато се чувстват просто разбрани – не оценявани, не анализирани, просто разбрани от тяхната собствена гледна точка, не от тази на учителя.”

Всички възрастни, работещи в училището, независимо дали се занимават с администрация или с поддръжка, имат своята роля на пълноценни участници в училищния живот. В училища по модела Съдбъри например, където няма предварително предложена учебна програма и всички занимания са резултат от инициативата на учениците и възрастните, не се говори въобще за „учители”. Всички възрастни (понякога се наричат и просто „персонал”) са избрали да работят в училището в отговор на своите житейски разбирания, желания и потребности. В този модел възрастните са там със следните роли:

  • да подсигурят съществуването на училището – администрация, терен, поддръжка и т.н.;
  • да са ролеви модел;
  • да са източник на ресурси – ако те самите не могат да отговорят на въпрос, могат да насочат ученика къде да търси.

Предвид горното се търси разнообразие в състава на персонала – да са различни хора с разнообразни интереси и индивидуалности. По същия начин обикновено има предпочитание към разнообразие в характерите и житейския опит измежду учителите.

Средата зависи от училището и общността. Демократично училище може да бъде създадено в центъра на града, в покрайнините, в някой беден квартал или пък в богато предградие.

Най-основното и неотменимо качество на средата е безопасността. В едно свободно училище децата се движат навсякъде и не са придружавани постоянно от възрастен. Затова основен стремеж е да се избегнат опасности, произтичащи от самата среда. Отговорност за това носят възрастните в училището. Учителите имат право и задължение да се намесват безусловно, дори против правилата на училището, ако преценят, че има сериозен риск за нечие здраве или живот.

Пример: в зона, предвидена за активни физически дейности, няма как да се избегне риск от удряне между две деца, но възрастните следва да се погрижат съоръженията да са монтирани според спецификите за безопасност, основни правила за използването им да са разяснени – обсъдени на събрание и изброени на видно място на самите съоръжения.

Когато училището разполага с двор, някои демократични училища избират да има „дворен учител“. Той може да взаимодейства с децата или не, но най- вече следи за здравето и безопасността. На места тази функция може да се изпълнява по график от наличните учители, на други се поема от родители- доброволци. Всичко зависи от конкретното място и общност.

Средата трябва да е обособена така, че учениците да могат да се справят самостоятелно с всички възникнали техни нужди. Възможно е да има място за почивка, за спорт, за игра на открито и закрито, тихи кътове за четене, компютърна зала, ателие по изобразително изкуство и приложни дейности, работилница и лаборатория, библиотека и кухня – помещенията се определят от нуждите на учениците. Всички помещения се използват от учениците, като учителят, който отговаря за всяко помещение, организира правилата в стаята си по своя преценка. Например може да има правило в някоя стая да се влиза само с определен отговорник. Отговорник може да бъде учител и/или някой от учениците – след преминаване през инструктаж от учител или пък стаята може да е достъпна без отговорник само за ученици, които са преминали през определен от учителя инструктаж.

Училищната общност действа като демократична структура със законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Законодателната власт е общото събрание – парламентът – който се събира веднъж седмично. Всички решения относно училищните закони, правила и дейности се взимат там. Включително събранието може да е място за избиране и освобождаване на учители. Събранията са открити за ученици и всички, които работят в училището, присъствието обикновено не е задължително. В някои училища родителите също могат да участват – всяко училище само определя достъпа до събрания. Всеки в училището може да повдигне тема, която се записва в дневния ред, който следва да е достъпен предварително.

Изпълнителната власт в училището функционира чрез комитети – членовете на комитетите могат да бъдат избирани в определен момент от годината с тайно или явно гласуване, те могат да включват родители, ученици и преподаватели. Комитетите са главните институции, в които може да се види съвместна дейност на различни възрасти в училището. Дейността на комитетите е на малки групи – 4 – 10 човека, които работят заедно. Тази дейност включва събрания, които може да са и част от програмата. Комитетите се определят според нуждите на общността.

Например:
Учителски комитет – занимава се с отношенията между учителите и учениците и с наемането и уволняването на учители;
Комитет по приемите – занимава се с приемането на нови ученици в училището – регистрация, провеждане на обяснителни беседи и др.;
Комитет по екскурзиите – организира пътувания през годината;
Комитет по събитията – организира годишна програма, включваща различни празници, церемонии и др.;
Комитет по материалната база – отговаря за планирането и поддържането на материалната база;
Комитет по бюджета – отговаря за приемането на заявки за бюджет от всички членове на училището и организирането им в проектобюджет за одобрение от парламента.

Комитетите служат като чудесен инструмент за групова работа, за поемане на отговорност и извършване на определена работа в определен срок. Може да се сформират за всякакви, дори дребни поводи – ако присъстващите на училищното събрание се съгласят, че има такава необходимост. Например, ако в училището регулярно се организират прожекции на филми, може да има Комитет Кино, който да избира филмите.

Съдебната власт се състои от съдебен комитет, който разглежда сигнали, подадени за нарушаване на правилата. Както всички комитети, негови членове са обикновено ученици и поне един от учителите/възрастните. Обстановката в съдебния комитет обикновено е непринудена, атмосферата е на търсене на разбиране за случилото се от двете страни и при нужда се определя подходящо последствие. Например ако сигналът е, че „обвиняемият” е разхвърлил някоя стая в противоречие с правило, неговото последствие може да бъде да подрежда тази стая в продължение на една седмица или да няма право да влиза в нея за определен период.

Медиаторният комитет има за цел да разрешава спорове, свързани с взаимоотношения, които нямат връзка с правилата. На някои места съдебният комитет е изцяло заменен от медиация или някакъв вид възстановително правосъдие.

Накратко

В демократичното училище се цени всеки повод за включване на децата във взимането на решения, тъй като това се смята за важно умение, което може да се научи, както всяко друго умение. Разбира се, решенията винаги са свърани с отговорност, което в рамките на училището може да се осъществи в една “безопасна” (спрямо външния свят) среда.

Взаимоотношения – отношенията учител-ученик се изграждат на основата на взаимно уважение, изслушване и внимание. Учителят се държи с учениците като с равноправни хора и така им „преподава” как да създават и те взаимоотношения на взаимно уважение и зачитане.
Учителят се позовава на правилата, които са изработени заедно с учениците. Аргументира своите позиции със зачитане мнението на останалите. Учителят носи отговорност за безопасността на учениците. При опасност за тях той има право на безусловна намеса и нарушаване на училищните правила.

Самонасочено учене
Самонасоченото/ самоизбирателно учене може да се разгърне пълноценно, когато се случва в пълна степен и далеч не само пред компютър.
Въпреки това има възможност за ограниченото му прилагане в традиционна класна стая, дори в рамките на един час седмично. Той е разработен под името SOLE – Самоорганизирана среда за учене от Сугата Митра, и вече изпробван в няколко общински училища от фондация „Темпо”. Отзивите и от учители, и от ученици са изключително позитивни.

Училищно събрание – провеждането на училищно събрание може да бъде училищна политика; директорът инициира организирането на такова събрание, на което присъстват представители на всички класове. Заедно с учителите се организира времето, начинът и периодичността на провеждането на това събрание. На тези събрания обсъждат възникнали въпроси, проблеми и предложения, свързани с учебния процес и живота в училището.

Събранието на класа има най-общо три функции:

  • възможност за овластяване на децата да взимат решения за живота си в училище;
  • по-добро опознаване между децата и между учителя и децата;
  • упражняване и придобиване на сложни комуникационни умения, изключително необходими в съвременния свят.

Видео пример за провеждане на събрание на класа в общинско училище в Германия, откъс от филма „Свободен час”/ Doing Nothing All Day може да видите ТУК. Целият филм е достъпен за наемане с български субтитри ТУК.

Правила – ако не може да се провежда събрание… важно е правилата да са изработени заедно с учениците, така те разбират техния смисъл, допринасят с преките си наблюдения и практика и са много по-склонни да ги спазват. Промяната на правилата също трябва да е възможна, дори това да означава учениците да имат възможност да изпробват дали едно правило работи или не. Може да се избере отговорник, който да наблюдава дали се спазват правилата. Важно е отговорникът да не се превръща в тиранин или някой, който просто използва „властта” си. За целта учителят трябва да е способен да създава атмосфера, в която всяко дете се чувства спокойно да сподели евентуалните си притеснения.

Ако едно правило се нарушава твърде често, е важно да се комуникира отново с учениците и да се помисли защо се случва това. Правилата трябва да са достъпни, тъй като се забравят. За ученици, които трудно четат, е добре да се помисли за схематично изобразяване с картинки. Хубаво е правилата да не са забрани, т.е. да не съдържат непременно отрицателна частица (вместо „не се стъпва на столовете с краката” – „на столовете се седи”).

Възможност за избор – за да растат децата като независими личности, важно е да се научат да правят избор. Хубаво е да се дава възможност за избор във всяка подходяща ситуация и е много важно да сме готови да се съгласим с избора, който децата ще направят, дори той да не съвпада с нашето мнение (напр. ако сме позволили децата да решат в какъв цвят ще боядисаме класната стая, то трябва да сме готови да се съгласим с решението, дори то да е „жълто на лилави точки”). Това не означава, че учителят не трябва да сподели мнението си и да се аргументира, ако смята някое решение за неподходящо, напротив – това отново ще е повод за учене. За сметка на това, учителят няма право еднолично да наложи друго решение. Възможностите са многобройни и зависят от учителя и структурата, в която работи, но и в най-тясната рамка може да се дава възможност на учениците да избират. В едно демократично училище децата избират в кой час да влязат и в повечето нямат задължителни предмети. В едно общинско училище в България това не е възможно (за разлика от Израел например, където около 10% от държавните училища работят по модела на демократичното образование), но пък може изборът да се насочи към други дейности в структурата.

N.B. Информацията по-долу е актуализирана към 2024 г.

Съветът на всички професионалисти в областта, включително по време на провежданите ежегодно Международни и Европейски конференции за демократично образование, е обучението да става чрез директен стаж в демократични училища. Повечето демократични училища са отворени да приемат доброволци, включително защото тази опция съвпада с търсенето на разнообразие от възрастни, които да участват в училищния живот и да допринасят за богатството на средата със своите умения и личностни качества.

Информация за такива стажове, както и за предстоящи конференции – които сами по себе си също са ценен ресурс за учене – можете да откриете на сайтовете на Европейската общност за демократично образование EUDEC и на Международната мрежа за демократично образование IDEN

Обучения за фасилитатори на самонасочено учене, както и консултации за стартиране на образователни пространства по този модел се провеждат от Agile Learning Centers, фондацията към училището Съмърхил, Организацията за алтернативни ресурси в образованието AERO, Алианса за самонасочено учене ASDE.

В България можете да отправите запитване за стаж или да следите за обучения сайтовете на Общност за демократично образование и ДемократичноТо.

N.B. Информацията по-долу е от 2019 г.

КНИГИ
„Демократичното образование“:
Яков Хехт е създател на училището Брандес в Хадера. В книгата си той описва как точно се случва това и какво представлява демократичният процес в една общност. Книгата е вдъхновяваща и служи като наръчник за всички, поели по пътя на демократичното образование.

„Свободата да учиш“:
авторът Питър Грей ни показва как малчуганите, оставени да изследват света чрез игра, не просто ще научат всичко, което им е нужно, но и ще го направят с усмивка, кипящи от енергия.

„Съмърхил, възпитание чрез свобода”: Александър Нийл – свободен онлайн достъп. Представя оригиналните възгледи, подкрепени от практиката на създателя на легендарното училище Съмърхил, което съществува и до днес.

„Freedom to learn“, Carl Rodgers – свободен онлайн достъп на английски език

„Murray Rothbard, Education Free and Compulsory“ – свободен онлайн достъп на
английски език

„Free at last“, Daniel Greenberg – за училището Съдбъри Вали, на английски
език

ВИДЕО
Кратка лекция на Яков Хехт за идеята на демократичното образование – с български субтитри
Яков Хехт за демократичното образование – лекция от Първа национална среща за свободно развитие на образованието 2014 г., с български превод
Интервю с ученици и директора на демократичното училище в Хадера – с български субтитри
Съмърхил – английски игрален филм, с български субтитри.
Видео канал на Общност за Демократично Образование, включва и откъси от обучение с Яков Хехт през 2014 г.
Какво е самонасочено/самоизбирателно учене – с български субтитри
Ако учениците създаваха собственото си училище – с български субтитри
Демократичните училища (2006 г.) – кратък документален филм, с български субтитри
Видео за демократичното образование – на английски език, без български субтитри
Демократизиране на образованието – на английски език, без български субтитри

ФЕЙСБУК СТРАНИЦИ
Общност за демократично образование
EUDEC – Европейска общност за демократично образование
Страница на Яков Хехт, автор на книгата „Демократично образование”
A.S.Neill Summerhill CIC

Катина Цолова и Нели Керемидчиева. И двете са сред създателите на Общност за демократично образование и Център за демократично учене (ДемократичноТо) и от 2018 г. до днес са доброволци на Фестивал Възможното образование. Катина е учител в начален курс. Нели е родител и активист за по-човеколюбиво образование.


Материалът ви хареса?

Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top