
2012 г., Великобритания
Оригинален език: английски | Субтитри: български
Режисьор: Хелън Уикам
Във всеки скъп и елитен квартал във Великобритания може да се открие Монтесори детска градина. Методът е световно известен с успеха си и голяма част от световния елит е бил обучаван в Монтесори детска градина или училище, но привилегиите не биха могли да бъдат по-далеч от визията на създателката му, първата жена-лекар в Италия – Мария Монтесори.
Филмът разказва накратко за нейния живот, за решението й да учи медицина и за това как се заражда идеята й за метода. Още като студентка започва работа в болница за изоставени психично болни деца в Рим. Там, наблюдавайки как децата си играят с хляб, се замисля за ползата от това да им се предоставят материали, с които да се научат сами на различни умения. Така тя разработва материалите, които и днес са част от нейното наследство.
Чрез интервюта с представители на различни Монтесори организации и на научната общност в сферата на образованието в Англия се разглеждат основните характеристики на Монтесори образованието, но и се демонстрират различни гледни точки към метода.
“Монтесори е била убедена, че нейният метод е за всеки. Не само за хората, които могат да си позволят такъв вид обучение.”
цитат от филма
Филмът разказва и за сблъсъка на две култури – тази на по-заможната Монтесори общност в Англия и на едно начално училище – “Гортън Маунт”. Това държавно училище, разположено в беден квартал в Манчестър, решава да въведе Монтесори образование за децата до 7 г. възраст, опитвайки се същевременно да отговори на държавните образователни изисквания. Филмът проследява резултатите от това решение, 5 години след стартиране на проекта.
Още в началото на проекта, училището работи с Монтесори експерт от частна детска градина. Експертът споделя за предизвикателствата в приложението на метода в училище, в което нуждите на децата, учителите, родителите и общността са много различни от това, което тя познава в своята общност.

Учителите от “Гортън Маунт” споделят, че първоначално за тях не е било лесно да променят методите си на работа. Според директора, най-трудно било да променят мисленето си, че не застават пред класа и не отговарят за всяка минута от деня, а трябва да позволят на децата да изберат с какво ще работят или да им предложат нещо ново, като в същото време отстъпят крачка назад и просто наблюдават. С времето те започнали да забелязват промени в децата и в своето отношение към процеса.