История
Джон Хънтър е учител, носител на награди в сферата на образованието, консултант и вдъхновител на учители и ученици, имали щастието да се докоснат до него. Като студент изучава философия и сравнителна религия, обикаля Япония, Индия, Китай, впечатлява се силно от Ганди и принципите на не-насилието и поставя пред себе си въпроса как неговата професия би могла да допринесе за повече мир на планетата.
В неговите очи нито моралните поучения, нито пренебрегването на насилието в света би могло да бъде решение. Но да оставиш празно пространство и възможност за проява на насилието, докато се опитваш да създадеш мир и хармония около себе си – ето това би било истинско житейско приключение и опит. Точно това става основата за създадената от него „Игра за световен мир“ – пространство, в което учениците са предизвикани до границите на възможностите си, и което провокира сътрудничеството, комуникацията и критичното им мислене, докато спасяват мира на планетата Земя.
Джон прилага таланта си на педагог, музикант и режисьор и през 1978 г. създава игра, съчетаваща множеството икономически, социални, политически, военни, екологични и културни конфликти, на които сме свидетели в наше време. Игра, която всеки път е различна, в която всичко е възможно, в която учениците имат свободата да разрушат или да спасят света, да усетят истинския вкус на реалността и отговорността. „Това е игра за това как да се научим да живеем и работим комфортно в неизвестното”.

Без учебна програма, без стандарти, без тестове и оценки. Борд от плексиглас, подводно, земно, въздушно и космическо пространство, войници, танкове, конфликти, нефтени находища и застрашени видове, съкровища, бежанци, световни институции и 4 държави, но най-вече – празно пространство за развихряне на детските способности и потенциал.
Реално Джон Хънтър и неговите ученици създават бордова игра, която представлява практическа политическа симулация, а целта на всяка страна в нея е същата, както в действителността – да излезе от рисковите ситуации и да постигне просперитет с възможно най-малко разходи. Но всички световни проблеми са така обвързани, че участниците сами стигат до изводите, че успехът е възможен само при взаимопомощ. Младежите, които са ученици днес, в бъдеще ще се изправят на живо пред същите проблеми, но биха могли да ги разрешат, ако им създадем нагласата и условията, в които да се научат защо и как да гледат на света.
“Тези, които влязат в битка и спечелят, ще искат да се върнат, и тези, които изгубят битката, ще искат да се върнат и да спечелят.
И така, аз печеля битки, и влизам в битки, повече битки.
И мисля, че е някак странно да изживявам това, което Сън Тзу е казал.”
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Ценности и принципи
Светът в ръцете на деца – свободата и възможността участниците наистина да вземат нещата в свои ръце. Принцип, който лежи в основата на образователните проекти и идеи, създавани от Джон Хънтър, а именно – „празното пространство“ за действие, идеи и учене.

Играта не може да бъде спечелена без прилагане на критично мислене, работа в екип, доверие и делегиране на задачи, решения с много замесени страни, вземане предвид на различни гледни точки, носене на отговорност, креативност и работа с огромно количество информация.
Каквото и да прави един участник в тази игра, той със сигурност не може да скучае или да остане в рамките само на един казус и отношения с друг играч. Двадесет и три световни кризи и пълна свобода за тяхното разрешаване и спечелване на играта. Отговорността е изцяло в ръцете на играчите.
А останалото… е игра. Могат ли ученици да работят в екип, да спазват правила, да развиват математически, четивни, емоционални и поведенчески
умения без учител, ръководещ целия процес? Да учат и да създават заедно?
“Първият ден от Играта ентусиазмът, с който дойдох, малко се поохлади – сложни понятия, абривиатури на международни организации, титли, процедури, имена, кризи, бежанци, глобално затопляне. Помислих си, защо трябва да е толкова сложно, та това са само деца!
И после … магията се случи! Непознатите до вчера децата работеха като един организъм! Спазваха правилата с лекота, използваха термините, мислеха и действаха заедно, помагаха си. Успяха да спасят света! Да не подценяваме децата, това е моята поука! Те могат всичко с нужната мотивация и подкрепа, включително и да спасят света!”
Принципите тук всъщност излизат прости – център (или фокус), около който да се осъществява дейността (ученическата активност), голям обем информация или източници на такава, голямо разнообразие на роли и взаимовръзки. Играта на световен мир позволява както индивидуални, така и групови процеси – министър- председателят на някоя страна се съобразява с кабинета си, но същевременно не може да се справи без тях, без да им се довери и да делегира част от отговорностите и решенията.
Общуването с другите е неизбежно, когато от това зависиш ти, но как точно ще го направиш и кога ще успееш да постигнеш толерантното и градивно за двете страни общуване – това зависи само от хората, замесени в играта.
Учителят тук е самата игра.
Защото всъщност никой в училище не ни учи как да се проваляме.
Учителят трябва да направи нещо много трудно – да пусне целия контрол. Използвайки тяхната страст, няколко твърди ограничения, идващи от играта, и казусите, които трябва да разрешат, учениците учат самостоятелно от своите успехи и неуспехи в оставеното за тях празно пространство за свобода, грешки и триумфи.
“Играта даде на децата друга перспектива за общуване, учене, себеизява, предизвикателство към самия теб, позволи им да поемат отговорност, да пораснат… накара ги да продължат да си задават въпроси, сближи ги още повече.”
Учителят е там, за да помага – да отговори на въпрос (но най-често пак с въпрос и връщане на отговорността у ученика), да поясни нещо от играта или просто за да им каже, че ще е там, ако имат нужда, а децата да могат спокойно да “скочат” в своята самостоятелност.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Цел
Каква е целта на играта?
Със сигурност ученето и развитието на комплексните умения и нагласи, нужни на човек в съвременното свръх-бързо, свръх-сложно, свръх-комуникативно общество.
Човешкият мозък се адаптира към промените около него така, както всяка оцеляваща жива система го прави. А играта – убедително доказано – е начинът, по който не само човекът, но и всички бозайници учат най-бързо. Положителната емоция стимулира нервните клетки да бъдат активни и да създават множество разнообразни връзки. Същевременно с това сложният характер на играта създава условия човек винаги да има какво ОЩЕ да направи, върху какво още да помисли и с кого още да общува. Точно както това се случва в реалния живот. Ученето на теория, без тя да се живее на практика, оставя както неупотребен умствен и емоционален ресурс, така и предизвиква трудности на учителя, който вечно се бори с преподавания материал, от една страна, поведението на учениците, от втора страна, и ограничените време,
условия, ресурси.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Къде може да се види и играе Играта за световен мир
Джон Хънтър и Фондация „Игра за световен мир“ провеждат обучения и игри навсякъде по света. 30-35 ученици на възраст между 9-12 години играят пет дни, докато 20-30 учители наблюдават и се обучават за водещи-фасилитатори на играта. В играта могат да участват и младежи до 18-годишна възраст, но оптималният вариант е между участниците да няма повече от 2-3 години разлика. Единствено обучени и сертифицирани от фондацията фасилитатори имат право да водят Играта, за да запази тя автентичния си вид, философията и ценностите, заложени в нея.

Към 2018 г. (материалът е от тази година) в България има трима обучени фасилитатори-водещи на играта. Това са Милена Ленева от Фондация „Темпо“, Тихомира Нанева от НЧ „Бъдеще сега“ и Камен Киров от Националния младежки форум. Игралният борд и всички нужни документи, за да се играе играта бяха създавани и превеждани от над 20 доброволци – родители, учители и изобщо хора, силно ангажирани с темата за образованието и какво може да бъде то. Досега в България са провеждани три игри, като в първата участваха ученици от 11 различни училища, а във втората и третата – от още 8.
“Бях с най-добрите си приятели от училище, запознах се и с много други деца, играхме заедно и победихме в играта, разрешавахме истински сериозни проблеми, както правят възрастните, помагахме си, преговаряхме, подписвахме договори, търгувахме, пресмятахме печалби и загуби в милиони и в милиарди. Но най-важното за мен беше, че светът беше в наши ръце и ние можехме да го променим, ако действаме заедно.
Нямах търпение всеки следващ ден от седмицата да започне и исках играта да продължава безкрай. Сега вкъщи съм си направил табло с четирите държави и табло с въздушно пространство и във всеки свободен момент се опитвам да играя.”
Все още няма загубена игра – светът продължава да бъде спасяван от участниците, а техният ентусиазъм да заразява и да изпълва истински живота им.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Източници
- Джон Хънтър относно „Играта на световен мир“ – TEDtalk2011
- Фондация „Игра за световен мир“
- Фондация „Темпо“
- Лични записки от обучение „Master-class“ за фасилитатори на Играта на световен мир
Автор на материала

Камен Киров – учител, обучител в сферата на неформалното образование, водещ
„Философия за деца”, младежки работник, доброволец.
За връзка с него: kamenkirow@gmail.com
Камен с Джон Хънтър
Материалът ви хареса?
Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!