Домашно образование и ънскулинг

Когато говорим за образование, в главите на повечето от нас изниква картинка на дете, разтворило учебник, а пред него, до черната дъска, стои учител с показалка в ръка и ябълка на бюрото. Чуят ли термина „домашно образование“, хората, които не са запознати с него си представят този типичен образ на обикновено училище, но пресъздаден в дома. Училище, в което децата сядат на кухненската маса, вместо на чина, но учат същите неща по същите учебници. Училище, в което ролята на класния ръководител, учителите и директора се изпълнява от родителите.

Домашното образование се появява в еволюцията на планетата дълго преди да възникне понятието „училище“. В есенцията си, то се е появило преди да бъдат концептуализирани понятия като „дом“ и „образование“ и дори преди появата на Homo sapiens като вид. Можем да поставим началото му преди около 300 милиона години по време на геологичния период Юра, когато някои динозаври и бозайникоподобни влечуги първи започват да се грижат за своите малки. В еволюционен план възникването на родителска грижа към малките подсигурява тяхното оцеляване, но също дава големи възможности за развитието на вида. При този еволюционен пробив естествените наклонности за възприемане и анализиране на околната среда с цел оцеляване (общи наклонности за учене, които съществуват и при видове, непрактикуващи родителска грижа), се предават на малките чрез техните родители. Силна роля за начина на учене и възприемане започва да играе подражанието – малките приемат информация от/за заобикалящия ги свят и изграждат умения чрез подражание на своите родители, а по-късно и други възрастни екземпляри от своя вид. Този вид образование не просто е съществувал, а е бил основният начин на обучение на деца хилядолетия наред. Това е бил начинът, по който са се учили децата на първобитните, древните и дори средновековните хора.

Организираното обучение също съществува отдавна. Когато говорим за появата му, си представяме школите на древногръцките и азиатски мислители с техните хиляди последователи и ученици. Общото при техните аудитории е, че огромното мнозинство при тях е съставено от хора (предимно мъже) в зряла възраст. Училищното образование такова, каквото го познаваме днес – насочено към академичното обучение и възпитание на деца, се появява доста по-късно – едва преди около 200-300 години с настъпването на индустриализацията.
Първоначално то няма задължителен характер и решенията за образоването на децата се вземат от семейството. Впоследствие този авторитет се отнема от родителите и се поставя в ръцете на институции – практика, оцеляла на много места по света и до днес.

Дж.Р.Ръшдуни - бащата на движението за домашно образование в САЩ
Дж.Р.Ръшдуни – бащата на движението за домашно образование в САЩ
Реймънд и Дороти Мур – пионери на домашното образование в САЩ

Движението за домашно обучение е инициатива на родителите да върнат отговорността за отглеждане и обучаване на децата там, където вярват, че тя е заложена по природа и където е била в продължение на по-голямата част от човешката история – в семейството. Това движение възниква през 60-те години в САЩ. Част от имената, свързани с него са на известни религиозни дейци, които се противят на секуларизацията на държавните институции и желаят да върнат образованието в ръцете на родителите, като им предоставят възможност да възпитат децата си в рамките на своята религия. Други хора, работили в подкрепа на домашното образование са психолози, бивши учители и философи, които нямат религиозна мотивация, но въпреки това не одобряват методите на държавното образование по една или друга причина, смятат ги за неползотворни и дори вредни не само за индивида, върху който се прилагат, но и за цялото общество.

Както става ясно, в основата на идеята за домашното образование стоят ядрото на семейството, правата на родителите да вземат решения за децата си и индивидуалността на самите деца.

Родителите избират домашното образование поради различни причини. Някои от тях не са доволни от академичната страна на училищното образование. Те не одобряват съдържанието на образователната програма, невъзможността за по-бързо или по-бавно преминаване през материала или дълбочината, в която даден предмет се изучава. Тези родители закупуват или разработват сами програма за индивидуализирано образование, в която се изучават подробно и бързо предметите, към които децата проявяват наклонност и се забавя интродукцията на предмети, които са трудни или безинтересни за децата. Родителите желаят да контролират учебното съдържание по религиозни или философски убеждения и да предоставят на децата си образование, изграждащо мироглед, който да съответства на техните разбирания относно най- добрия интерес на детето. Те могат да включат към своята индивидуализирана учебна програма предмети, които не се предлагат за изучаване в държавното училище, а такива, които родителят преценява като необходими за правилното развитие на детето му, като например религия, ранно компютърно програмиране, изучаването на слабо разпространен език, анимация, калиграфия, графичен дизайн и всякакъв вид спортове и/или изкуства. Родителите, които сами определят програмата на децата си могат да ползват в изучаването ѝ различни педагогически подходи – методите на Монтесори, Валдорф, сугестопедичния подход, развит от д-р Георги Лозанов и др.

Други родители нямат критики към учебния материал или скоростта, с която той се изучава, но не одобряват средата на развитие, която се предлага в училище. Напрегнатата обстановка, излагането на опасност от дегенеративно поведение вследствие на влиянието на съученици, насилие към детето, с което то не може да се справи, ученето чрез конкуренция вместо чрез сътрудничество и други подобни фактори определят тяхното решение да изведат детето си от институцията и да му дадат възможност да усвои материала в спокойната среда на своя дом. Тези родители най-често са взели решението си вследствие на нанесена травма или вреда върху детето. Този вариант е добър и за родители, чиито деца не са посещавали училище, в случаите, в които родителите желаят да практикуват домашно образование заради ползите от него, но им липсва увереност, че могат да съставят индивидуална програма за детето си. Те се осланят на учебната програма, предоставена от образователното министерство, но имат свободата да структурират заниманията на децата около семейните си дейности, както и да разполагат с времето си като семейство, тъй като децата не е необходимо да присъстват в училище. Въпреки че учат по държавна програма, те си спестяват пътуването от и до учебното заведение, както и ранното ставане, като също има по-добър контрол върху консумираната от детето храна (особено важно за деца, които е необходимо да спазват определен хранителен режим вследствие на заболявания или алергии).

Много родители имат концептуални несъгласия не само с държавното образование, но и със структурираното учене като цяло. Според тези родители нещо може да се научи единствено ако инициативата за учене произтича от детето. Те оставят децата си да изследват света и да учат за него под формата на игра, която се усложнява с възрастта, като минимизират своята намеса в учебния процес. Тези родители разчитат на естествения импулс към учене на всеки индивид и виждат своята роля предимно в това да предоставят на децата ресурсите, които биха били необходими, за да може ученето да се случи. Тези ресурси могат да бъдат различни – от конструктор Лего, подарен на дете, показало наклонности към инженерна мисъл, до наемането на учител в дадена област за дете, което е достигнало предела на самостоятелните си способности, но има желание да продължи изучаването ѝ. За родители с подобни разбирания и техните деца един от най-разпространените методи за учене е чиракуването, което предоставя възможност на децата активно да усвояват набелязаните умения, като същевременно изграждат умения за самодисциплина извън училищната среда.

Домашното образование предоставя големи възможности за персонализация,
както в образователния подход, така и в практическата организация на ученето. То може да бъде прекроено така, че да отговаря на нуждите на почти всяко семейство, като създава условия не само за адекватно академично учене, но и за изграждане на начин на живот, съобразен с възгледите на конкретното семейство. Въпреки това, има няколко типични основни страхове, с които родителите се сблъскват, обмисляйки идеята за домашно образование. Тъй като то съществува отдавна и е обект на изследвания от различни учени – психолози, идеолози и философи – по тези теми може да се видят резултатите от направените изследвания.

Най-често срещаното притеснение, свързано с домашното образование е, че след като децата не прекарват деня си в училище, заобиколени от връстници, то те няма да имат възможност да развият социални умения и ще бъдат социално неадекватни като възрастни. Образът на детето, затворено вкъщи, изолирано от външния свят, не отговаря на обективната действителност на домашно образованите деца. В общия случай, те посещават разнообразни обществени места (музеи, библиотеки, галерии, паркове) и вземат участие в организирани извънкласни дейности (спортни тренировки, занимания по изкуства, различни клубове и т.н.). Социализацията в семейства с повече деца е по-лесна, отколкото в семейства с едно дете или при голяма възрастова разлика между децата, но родителите полагат грижи да им бъдат предоставени възможности за общуване с хора извън семейството, като както средата, така и продължителността на общуването могат да се регулират в зависимост от възрастта и способностите на детето. Предимството при домашното образование е, че може да се насочат индивидуализирани усилия за правилната социализация на децата, докато в училище коригирането на поведението и/или здравословното изразяване на собствените чувства на детето не са обект на изучаване или влияние. В училище социализацията на децата се случва непреднамерено, докато обстановката на близост и акцентът върху индивида при домашното образование дават възможност да бъде поставен фокус върху развитието на социални умения на детето, свързани със самоанализ, идентифициране на собствените емоции и изразяването им по начин, който не вреди на околните. Изследвания, проведени от д-р Джон Тейлър от университета Андрюс, показват, че себепознанието при домашно образованите ученици е доста по-високо развито, отколкото при деца, обучавани в конвенционално училище. Според други изследвания, направени от Националния институт за изследване на домашното образование (САЩ) за социалната адекватност на домашните ученици, те са доста по-склонни да участват в общественополезни дейности (71%, спрямо 37% при техни връстници с училищно образование). Те също имат по-силно изразени граждански позиции и са по-активни в политическия живот на страната си, като се ангажират с различни каузи и вярват, че имат влияние върху средата си.

Много учени психолози (д-р М. Делахук, д-р Т. Смедли) поддържат теорията, че при домашното образование се дава възможност на децата да развият т.нар. soft skills – умения, необходими за себереализация и извоюване на място в обществото, като например креативно и критично мислене, способност за вземане на решения, самомотивация, работна етика, способност за разчитане на събеседника и т.н.

Според Алисън Дойл (кариерен консултант) това са умения, които е трудно да бъдат научени в конвенционална класна стая, където децата не разполагат с времето и пространството си, а от тях не се очаква да вземат организационни решения. Тяхното влияние върху средата им е силно ограничено и този факт възпрепятства способността им за развиване на гореспоменатите умения.

Според изследване, извършено от д-р Делахук, домашно образованите деца не поставят фокус върху общуването с връстници, а общуват еднакво добре с хора във всякаква възраст, докато децата, израстващи в училищна среда (дори и в частни училища) са склонни да приемат мнението и влиянието на връстниците си за много по-силно от това на хора във възраст различна от тяхната.

Според д-р Джон Тейлър, критиците на домашното образование, чийто аргумент е основан на липсата на социализация, всъщност адресират област, в която то не само не изостава, но и има предимство.

Другото основно притеснение, което възниква у родители, обмислящи идеята да образоват децата си извън държавното училище е свързано със собствената им компетентност в определени академични области. Тъй като родителят не се чувства адекватен в дадена област, той се притеснява, че няма да може да преподаде дадения материал на детето си. Ето какво казват изследванията за това: Според едно от най-известните проучвания на академичните способности на домашно образованите ученици, направено от Лорънс Ръднър през 1999 г., те се представят по-добре във всички области в сравнение с училищно образованите си връстници, като превъзходството е най-слабо по математика и най-силно по литература.
Въпреки че много учени отхвърлят това изследване въз основа на факта, че Ръднър сравнява само един тип домашни ученици с различни типове училищно образовани деца (с демографски, социални и икономически различия), то показва, че домашното образование може да произведе висококачествен образователен продукт.

Десет години по-късно изследванията от проучването на Ръднър се потвърждават от ново мащабно изследване, направено от Брайън Рей. Интересното при това изследване е, че деца, при които единият родител е сертифициран учител, се справят с 1% по-зле, отколкото деца, чиито родители не са с педагогическо образование. В други свои изследвания (2010 г.) Рей установява, че домашните ученици се справят наравно с или по-добре от своите връстници, обучаващи се в държавната система. Ръднър коментира резултатите от своите изследвания и тези на Рей, като казва, че според него успехите на домашните ученици се дължат на участието на родителите в образованието.

Това се потвърждава и от няколко други проучвания. В едно от тях, направено през 2004 г. се вижда, че учениците от държавните училища, чиито родители вземат голямо участие в образованието им, се справят толкова добре на стандартизираните тестове, колкото и домашно образованите ученици. Друго изследване, направено през 2013 г. показва, че родителското участие е най-важно и има най-голямо въздействие в ранните години на образованието.
За много от родителите не е плашеща идеята да преподават материал на ниво начално и основно образование, но ги притеснява мисълта за средното образование и евентуална подготовка на ученика за университет.

При анализ на резултатите от изпитите за изходно ниво на средно образование през 2001 г. Клайв Белфийлд установява, че домашно образованите ученици са се справили по-добре от връстниците си в държавните и частни училища. От тогава до сега резултатите са последователни – всяка година средният резултат, постигнат от домашни ученици, надвишава този на децата, учещи по държавната система, като разликата е най-голяма отново в област литература и най-малка – при математиката.

При домашното образование отговорността за вземането на решения принадлежи на родителя. Като такъв, той може да прецени, че ще бъде ползотворно, ако детето получава помощ в дадена област от специалист. Домашните ученици могат да бъдат записани на частни уроци или да ползват услугите на индивидуален частен учител. Терминът „домашно образование“ не поставя никакви ограничения в това отношение. Ако родителят и детето преценят, че имат нужда, то услугите на частните учители са на тяхно разположение. Децата могат също така да посещават курсове и уроци, организирани от фирми с образователна насоченост или от общински читалища, а много държавни/частни училища предоставят достъп на домашни ученици до своите извънкласни занимания и кръжоци.

Ролята на учителя в домашното образование е да си сътрудничи с родителя в най- добрия интерес на детето. Обикновено родителите нямат изисквания за това как да бъдат организирани заниманията дори и към квалификациите на учителя. Често се случва ролята на „учител“ да бъде изпълнявана от по-голямо дете, което е по- напреднало в дадена област и може да провежда занимания срещу заплащане. Учител може да бъде и несертифициран възрастен познат, пенсионер или практикуващ професионалист.

Към момента домашното образование е законно и широко разпространено в голяма част от развитите държави.

Във Великобритания задължението да предоставят образование на децата е възложено по закон на родителите, а не на държавата. Там родителят може да избере дали да изпрати детето си в държавно училище или да му предложи друг вид образование – частно училище, независимо училище или да го образова сам.

Вероятно заради тази законова предпоставка за образователно разнообразие Великобритания е една от страните в Европа с най-голям брой домашни ученици. Според проучвания, направени от ВВС и други медии, броят на домашните ученици непрекъснато нараства, като само за последните 6 години (между 2011 г. и 2017 г.) се е увеличил с между 65 и 90% (в зависимост от населеното място). Домашното образование е толкова разпространено, че някои английски колежи предлагат програми, специализирани за учещи дистанционно ученици, както и прием на домашни ученици в своите учебни програми за висше образование.

В САЩ процентът на домашните ученици от всички учащи е вероятно най-голям – около 3.5% или почти 2.5 млн. деца по данни от 2013 г. Броят на домашните ученици там също нараства непрекъснато с между 3 и 8% годишно. Започнало с усилията на християнски водачи, водили тежката битка за легализация, домашното образование в САЩ вече не се свързва само с религиозни подбуди. Тенденцията е все повече високообразовани родители, които не са доволни от предоставените от държавата образователни услуги да избират сами да се заемат с обучението на децата си. Друга причина, поради която разпространението на домашното образование става все по- широко, е възможността, която се предоставя от някои частни или чартърни училища за дистанционно учене онлайн. С появата на все повече интернет ресурси, предлагащи разработени образователни програми, домашното образование става все по-лесно и достъпно. От 1993 г. то е законно във всички 50 щата, като има различни регулации на местно ниво.

Домашното образование е законна алтернатива на държавното в повечето западноевропейски държави, като най-разпространено е в Унгария, Испания, Полша и Франция. В Австралия и Нова Зеландия то също е законно, като броят на практикуващите го нараства.

В България за домашно образование се говори все по-често. Медиите излъчват репортажи и интервюта със семейства, които го практикуват и все повече родители го обмислят като алтернатива.

За момента домашното образование не е регулирано със закон. Според конституцията на Република България всеки човек има право на образование. Според Закона за Народната просвета посещаването на училище е задължително за лица до 16-годишна възраст. Според Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС): „При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“

Българските образователни институции в момента предлагат еднотипно образование, което няма възможност да спази основните човешки права, описани в ЕКЗПЧОС, затова много семейства търсят алтернативни начини
за образование на децата си и държавата към момента не ги преследва активно.

Според данни на просветното министерство децата, които се обучават вкъщи към 2018 г. са 15 000. По данни на Асоциацията за домашно образование, те са под 1000. Голямата разлика в цифрите се получава вероятно защото просветното министерство третира всички деца, които не посещават държавно училище като „домашно обучаващи се“.

През учебната 2017-2018 година, образователното министерство инициира проверка на децата, които не посещават училище с цел да се установят причините за това и да се направи усилие за връщане на децата в държавната образователна система, предвид високия процент на отпадане през последните години. В рамките на тази кампания са били посетени и много домашни ученици, като повечето от тях след даването на валидно обяснение не са били обезпокоявани допълнително. В подкрепа на българските родители, интересуващи се от домашно образование, бе учредена Асоциацията за домашно образование (АДО), която предоставя информация на всякакви теми, свързани с образованието и различните му нива. Асоциацията организира ежегодна конференция, при която родители, обмислящи домашното образование, могат да се срещнат и запознаят с вече практикуващи семейства, да обменят опит, да зададат своите въпроси, да чуят лекции и проведат дискусии на практически теми, като организация на учебния процес, финансово планиране, легална помощ и т.н.

Български:
„Училище в Дома“ – официална страница на АДО
https://www.facebook.com/homeschoolingbg – фейсбук страницата на АДО
„БГ Хомскулъри“ – затворена Фейсбук група за подкрепа на домашно образоващи родители (добавянето става след поискване, като не е необходимо да сте практикуващ хомскулър)

„Уча се“ – материали и видео уроци за самоподготовка на ученици, съобразени с програмата на МОН
„Аз съм домашен ученик” – документален филм с режисьор Ралица Димитрова и оператор Пламен Герасимов

Чуждестранни:
HSLDA (Home School Legal Defense Association) – Асоциация за правна защита на домашното образование
„Кан Академия“ – безплатни видео уроци, курсове и ресурси
„Academic Earth” – предлага курсове от различни университети, подходящи за по- големи деца (и възрастни)
„Oxford Open Learning Trust” – курсове за лица над 18 години
„Oxford Home Schooling” – образователни програми (на английски език), разработени за домашни ученици под 18 години
„IXL” – практически уроци и задачи по различни предмети до ниво средно
образование

„Ние всички сме учители; Вселената е нашето училище.“ – Хенри Дейвид Торо, американски писател и философ

Понятието „ънскулинг“ (от английски, un – без, обратното на, и school – училище), превеждано също като не-училище или не- учене, е може би един от най-противоречивите образователни похвати, съществуващи в съвременния свят. То възниква през 70-те години на XX в., като за негов основател се приема Джон Холт – бивш учител, загубил вяра в способността на образователната система да се реформира така, че да отговаря на нуждите на всички. Възникнал като клон на домашното образование, ънскулингът в основата си се различава толкова от някои домашно-образователни похвати, колкото се отличава и от училищното обучение.

Основната философия на ънскулинга се базира върху идеята, че във всяко живо същество е изконно заложен инстинкт за учене, който се притъпява при външна намеса и/или принуда.

По думите на Холт:

Този инстинкт, намиращ израз във вроденото любопитство на децата е основната сила, която задвижва ученето, стига за това да са спазени две важни условия:

Подходяща среда. Според сподвижниците на ънскулинга стимулиращата любопитството среда е основен фактор за учене. Среда, в която децата имат достъп до различни видове занимания (активни, пасивни, социални, академични и т.н.) и ресурси (виртуални, печатни, интерактивни и др.) е определяща за развитието на набор от различни умения у децата, включително и умението за самонасочено учене. За да може развитието на детето да се случва по правилен начин, обстановката е необходимо да е предимно спокойна с не повече напрегнатост, отколкото детето може комфортно да понася.

Липсата на принуда. Друг основен фактор за устойчиво учене е вътрешната мотивация на детето. Ънскулърите смятат, че ученето може да се случи само ако желанието за него произтича от самия учещ, затова се избягват систематични подходи, режими и учебни планове, тъй като принудителното им спазване може да окаже неблаготворно влияние върху отношението на детето към дадена тема или дейност. Вместо това се следва моментния интерес на детето и му се предоставя информация по темата, която е актуална за него, като се разчита на това, че в този момент то е по-склонно да възприеме тази информация и да я запомни по-добре.

Ънскулингът толкова силно се различава от всичко, което сме свикнали да определяме като образование, че често остава неразбран, тъй като изхожда от презумпции, които са в разрез с широко разпространените схващания за образованието. За да можем да разберем ънскулинга правилно, е необходимо да разгледаме основните принципи и твърдения, на които се крепи:

· Няма базови знания, които да гарантират успех за всички.

Много ънскулъри смятат, че не може да съществува система от задължителни базови познания, които са еднакви за всички и които децата трябва да възприемат, за да имат успешен живот. Според тях материалът, който се учи в училище до нивото, наречено „основно образование“ (изучаването на което в България е задължително за всички), е непрактичен, тъй като повечето деца така или иначе не научават целия материал, а естествените им интереси ги водят да усвоят само тази част от него, която приляга на личния им характер. Дори и останалият материал да бъде усвоен, то това е временно и скоро бива забравен, за да освободи място за информация, която детето намира за действително интересна и полезна. Според Джон Холт вместо преподаване на основни знания, децата трябва да бъдат насърчавани да развиват своята любов към ученето и следователно адаптивните си способности.

· Няма различни предмети.

Основен принцип на ънскулинга е, че в природата науката не съществува като отделно обособени дисциплини, както се преподава в училище. Тя представлява цялостна картина, в която всички нейни аспекти взаимодействат помежду си. Ънскулърите смятат, че ако тази цялост се накъса с цел по-удобно преподаване, то за детето става по-сложно да идентифицира и приеме връзките между различните природни закономерности. Затова при ънскулинга е за предпочитане ученето да става не по определени предмети, а по определени теми, към които детето проявява интерес и които могат да отворят възможност за научаване на информация от различни области.

Няма знание, което е по- важно от друго.

В училище често се забелязва приоритизиране на дисциплините, като с най-голям приоритет са точните науки, след това хуманитарните и езиците, а спортът, изкуствата и приложните занимания са на последно място, с най-нисък приоритет. Според идеологията на ънскулинга, всеки човек има вътрешни характеристики и таланти, които го предразполагат към определени занимания и интереси, и всеки може да използва тези свои таланти и интереси, независимо какви са те, за да бъде полезен на своето общество. Децата, които имат афинитет към точните науки не се смятат за по-умни или по-успешни от децата с талант в спорта. Всички деца се насърчават да развиват своите качества и потенциал, съобразено с техните заложби, без притискане да следват и изучават теми, които не са им по сърце.

· Има различни стилове на учене.

Според ънскулърите, както и според психологията, всеки човек има собствен стил на учене, т.е. методология, по която възприема информация по най-добрия начин. Някои хора имат добра зрителна памет и умеят да организират информация визуално. Други предпочитат да четат на глас, тъй като слуховите им възприятия са по-добри. Трети учат най-добре чрез активно участие с фината и грубата моторика. Възможно е при децата стиловете да се променят, тъй като те израстват и опитват нови начини на възприятие. Систематизираното образование не дава много възможност за съобразяване със стила на учене, но ънскулингът е по-адаптивен към тези различия при децата. Вземайки под внимание стила на учене, той създава условия за колаборация между деца с различни стилове, като се насърчава съдействието.

· Има различни степени на съзряване.

Всяко дете съзрява със своя собствен темп на развитие, достигайки отделни умения със скорост, различна от тази на връстниците си. В училищното образование, където децата са групирани в класове по възраст, от тях се очаква да бъдат на еднакво ниво на развитие. Някои деца обаче не могат да оправдаят тези очаквания, без причината за това да лежи другаде, освен в собствения им биологичен часовник. При ънскулинга детето е водещата фигура в образованието и като такава, то определя какво, кога и каква част от материала е готово да приеме. Тъй като не му се поставят неизпълними за него задачи, то е свободно от лошата самооценка, която би могло да си постави, мислейки за себе си като за провал.

· Естественият импулс за учене.

Голяма част от ънскулърите вярват, че всяко дете учи най-добре, когато е оставено на мира, като не е необходимо дори да подозира, че учи. Любопитството към света кара детето да изследва заобикалящата го среда, предимно под формата на игра. За да бъде играта интересна за детето, то постепенно увеличава нейната трудност до ниво на предизвикателство, което е готово да поеме. По този начин ученето възниква спонтанно и е породено от реални житейски ситуации и проблеми, които детето смята за нужно да разреши.

· Ученето не е само академично.

При ънскулинга академичните познания са само част от цялостната подготовка, която децата получават. Тъй като те не са извадени от средата на семейството и поставени в изкуствено създадена среда на учебно заведение, те имат възможност да участват във всички семейни активности – социални, домашни, трудови и развлекателни. За разлика от училище, където академиката е приоритет на образованието, при ънскулърите тя не се разграничава от останалата част на живота. Те усвояват академични познания наред със социални умения, морални принципи, работна етика и т.н., като се смята, че всички те са с еднаква важност.

· Практично учене.

По думите на Джон Холт:„Ние се научаваме да правим нещо като го правим. Няма друг начин.“

Идеята, че човек овладява дадено умение чрез личните си опити да го постигне е фундаментална за ънскулинга. При него теория се учи, за да се обясни явление или проблем, с който детето вече се е сблъскало, но теорията не е нещо, на което се набляга ако не е възникнала нужда от това. Вместо това акцентът е върху действието, върху изграждането на личен опит и активното участие на ученика.

Както стана ясно, те нямат определена програма, която задължително спазват.
Как тогава учат ънскулваните деца? Какво родителите им разпознават като „учене“?
Сложно е да се каже. Самият Джон Холт изказва неудовлетворението си от термина
„ънскулинг“, защото според него такъв термин не би трябвало да съществува, тъй като това, което той изразява, може да се нарече просто „живот“. Всичко, което децата преживяват може да се възприеме като учене. То може да бъде под формата на:

  • Занимателни игри
  • Пътувания
  • Четене/писане
  • Домашни задължения
  • Лична хигиена
  • Контактуване с хора извън семейството
  • Работа
  • Приложни изкуства
  • Чиракуване
  • Компютърни игри
  • Менторство
  • Посещаване на курсове
  • Спортни занимания
  • Доброволчески труд
  • Участие в организирани събития
  • Помощ с гледането на по-малки деца
  • Отглеждане и приготвяне на храна
  • Дребни ремонти из дома и т.н.

Всяка дейност, която създава нов опит у детето и го обогатява откъм преживявания може да бъде разглеждана като „учене“. Важното е разширяването на хоризонта и внасянето на нова информация в ежедневието на детето, без значение от какъв тип ще бъде тя, стига то да има стремеж и способност да я усвои. Например, за учене може да се приеме участието на детето в конфликтна ситуация, без значение дали то успява да превъзмогне конфликта и да възстанови добрите отношения с опонента си. От детето не се изисква на всяка цена да покаже резултат. За по-важно се смята изграждането на умения за справяне, в което изграждане участват и неуспешни опити.

Тъй като на децата не се поставят оценки, то на неуспеха не се гледа с лошо око. Дори напротив – той се възприема като необходим негативен опит, който, при правилно отношение, би мотивирал детето да продължи напред. Ънскулърите не отричат систематизираното учене на общо основание. Това, което отричат, е неговата задължителност. Ако детето проявява силен интерес към дадена тема и вече е изчерпало всички ресурси, които е имало на свое разположение, желанието му за развитие може да го подтикне да потърси помощ от учител, специалист в областта. Детето може да реши, че иска да посещава курсове по даден предмет присъствено или онлайн, като се съобразява с правилата и изискванията на курса. В тези случаи няма да му бъдат поставяни изкуствени ограничения от страна на родителите, тъй като целта е то постепенно да се научи само да търси и намира необходимата му информация и ресурси, както и да преценява под каква форма ще му бъдат най-полезни.

Сам по себе си, бидейки подразклонение на движението за домашно образование, ънскулингът има свои собствени обособени подварианти, като тези, които си заслужава да се споменат са т. нар. уърлдскулинг и ученето чрез проекти.

Уърлдскулингът (от английски: world – свят и school – училище) представлява учене чрез пътуване. Идеята е светът да бъде опознат и изследван на място.
Децата се запознават с различни култури, климат, природни зони, флора, фауна, исторически и туристически забележителности директно чрез собствен опит. Пътуването ги поставя в ситуации, които рядко биха се породили в ежедневието на непътуващия човек и ги принуждава да се справят с възникналите от тях проблеми. У детето се култивира добронамереност и приемственост към различни култури, като стремежът е да се изгради в него усещане за принадлежност към целия свят и то да се чувства достатъчно комфортно сред разнообразни групи от хора.

Академичната страна на ученето тук е застъпена с посещения на музеи, изследвания на дивата природа, изчислявания на маршрути и други практични занимания, с които детето неизменно се сблъсква. Родителите могат да предоставят печатни или други материали с цел детето да ангажира вниманието си по време на самото пътуване.

Ученето чрез проекти е интересен метод, който може да бъде използван както самостоятелно при ънскулинга, така и да бъде приложен като практична част към систематизирано учене. При него детето избира проект по дадена тема и го осъществява, като междувременно получава и затвърждава различни познания. Целта е да се покаже взаимовръзката между различните дисциплини. Например, ако проектът е да се направи функциониращ макет на храносмилателна система, за осъществяването му на детето ще са необходими познания по механика, геометрия, химия, и др., но също така ще са необходими умения, които се добиват с практика и не могат да бъдат развити само с теоретични познания. Такива умения са например способността за намиране на ресурси и анализиране на информация, способността за вземане на решения, развитие на фината моторика, организация на поетапното изпълнение на проекта, работа в екип (в случай, че проектът се изпълнява от няколко деца) и още много други умения, които ънскулърите смятат за не по-малко важни от академичните познания.

Със своите нетрадиционни принципи ънскулингът е толкова различен от общоприетите норми, че често бива тълкуван погрешно и подлаган на критика. Ето и най-често срещаните въпроси, които създават опасения в страничните наблюдатели:

  • Каква е ролята на родителя?

    Минималната намеса на родителя понякога се възприема като бездействие от негова страна. Това не е така. Родителят е съзнателно ангажиран с образованието на детето и изграждането му като личност, но умишлено прави присъствието си неосезаемо, за да може то да приема ученето като задвижено от своето лично желание, а не като спуснато от висш авторитет. Ролята на родителя е да подпомага ученето, като създава богата на възможности среда, в която любопитството на детето да бъде провокирано. Той наблюдава детето, преценявайки какви са неговите интереси и възможности, и се стреми да му осигури такава среда и ресурси, които биха били подходящи за неговия стил на учене и биха насърчили неговия личен стремеж към развитие. Родителят може да участва в изпълнението на проекти, ако детето изрази желание за това, като участието му не винаги се свързва с оказване на помощ. Въпреки, че децата не обичат да скучаят, а харесват занимания с постепенно усложняващо се ниво на предизвикателство, то те също така избират пътя на най-малкото съпротивление. Работа на родителя е да насърчава детето в поемането на нови предизвикателства, като му помага да открие забавния елемент, но не настоява, в случай, че детето не покаже интерес към неговите предложения. Родителят отдава на детето същото уважение, което би отдал и на всеки възрастен човек. Близкото общуване в ежедневието изгражда близост между детето и родителя, като им позволява да се опознаят и да изградят взаимно доверие. При проблем, родителят се намесва без насилие, като показва на детето грешките, които е допуснало, но остава отворен за неговото обяснение и уважава неговата гледна точка.
  • Достатъчно компетентно ли е детето самò да поеме отговорност за обучението си?

    Тъй като при този тип учене се разчита изцяло на вродените интереси и инстинкти на детето, много хора смятат, че то е несериозно и че доверието, което се дава на децата при ънскулинга е неоправдано.
    Според Джон Холт „За да можем да се доверим на децата, трябва първо да се научим да се доверяваме на себе си… а повечето от нас в детството си сме били научени, че не може да ни се има доверие.“ Основната трудност и повратният момент, който определя успеха или провала на ънскулинга е именно постигането на този баланс на доверие между детето и родителя. Аргументите в полза на това са много. Най-важният от тях е може би това, че децата се научават да вземат решения, касаещи собствения им живот. Те израстват, чувствайки, че те самите, техните естествени наклонности, техните способности и предпочитания имат значение. Друг аргумент е по-доброто асимилиране и по-дългото запазване на информация, която е научена под влияние на личен интерес, съпоставено с информация, научена по задължение или под външен натиск. Според много сподвижници на ънскулинга, няма по-компетентен човек, който да определи какво, кога и как да се учи от самия учещ.
  • Ще успее ли детето да покрие достатъчно материал, така че да бъде адекватно подготвено за живота?

При ънскулинга се смята, че не наученият материал е това, което подготвя децата за самостоятелния им живот, а практичните умения, които те успяват да развият докато учат. Умения като грижа са собствените си ежедневни нужди, способности за решаване на проблеми, социални умения и т.н. Учебният материал, който децата овладяват се смята за напълно достатъчен за тях, като се набляга на факта, че те винаги биха могли да научат повече по дадена тема, ако преценят, че с това биха подобрили качеството си на живот. При ънскулърите ученето е отворен процес, без обособен край, а уменията и знанията могат да се надграждат до края на живота.

Изключително трудно е да бъдат преброени ънскулърите по света, тъй като ънскулингът има толкова различни имена и толкова много варианти, колкото са и семействата, които го практикуват. Някои семейства прилагат принципите на ънскулинга, но не се определят като ънскулъри, а използват други термини – самонасочено учене, целево учене, учене с желание и др. Други семейства използват само някои от принципите на ънскулинга, като го съчетават в различна степен с някаква форма на структурирано учене. Общото при всички е активното участие на детето в живота на семейството и свободата, която му се дава да взема решения за себе си, и да изследва и развива собствените си възможности.

В България ънскулингът е все още слабо популярен. На него се гледа с недоверие дори в средите на семейства, практикуващи домашно образование. Въпреки това има семейства, които възприемат неговите принципи и се стремят да ги прилагат в отглеждането на своите деца. Общностите от ънскулъри са малки и предимно затворени, тъй като основната им цел е взаимно насърчение.

Отворената Фейсбук група на български ънскулъри

Българското семейство уърлдскулъри Мира и Иво, заедно с тяхната дъщеря Мая, обикалят света на борда на своята лодка „Фата Моргана“. Техните приключения са талантливо описани от Мира в блога The Life Nomadik, където има и секция посветена на ученето, в която могат да бъдат намерени много ресурси на български и други езици.
Ето и тяхната вдъхновяваща Фейсбук страница.

Магдалена Соколова е майка на три вече пораснали деца, убеден привърженик
и практик на домашното образование/ ънскулинга.

Маги участва в дискусиите по повод излъчените в първия фестивал Възможното образование филми “Да бъдеш и да се развиваш” и “Свободни сте, ученици!”.

ТУК може да прочетете интервю с нея.
За контакт с Магдалена пишете на: chatpatka@gmail.com

Материалът ви хареса?

Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top