История
Монтесори педагогиката е образователен метод и система, създадена и развита от д-р Мария Монтесори (1870 – 1952) в края на 19 в. и началото на 20 в. Като лекар, антрополог и педагог, тя изучава децата от всички раси, културно и социално-икономическо положение повече от петдесет години. Нейното интензивно, научно-базирано наблюдение над човешкото същество, от раждането до зрелостта, ѝ позволява да извлече фундамента от философски, психологически и педагогически принципи. Те, заедно с широка гама от авто-дидактически материали, са известни като Монтесори метод на обучение.
Д-р Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в Анкона, Италия. През 1896 г. тя става първата жена в Италия, която получава докторска степен по медицина. Скоро след началото на медицинската си кариера, д-р Монтесори се включва и в движението в Защита на правата на жените. Тя става известна с високите нива на своята компетентност при лечение на пациенти, но също така и с уважението, което показва към пациенти от всички социални прослойки. През 1897 г. д-р Монтесори се присъединява към изследователска програма в психиатричната клиника на Университета в Рим като доброволец. Работата инициира у нея дълбок интерес към нуждите на децата със затруднения в ученето. По-специално към работата на Жан Марк Итар и Едуард Сегуин, които споделят нейното виждане, че „умственият дефицит е по-скоро педагогически, отколкото медицински проблем” и че „със специални образователни средства умственото състояние на тези деца с нарушения в развитието би могло да бъде значително подобрено”.
Постепенно д-р Монтесори се убеждава, че ако подобни средства се приложат към деца без проблеми в развитието, то и у тях това би довело до умствено пробуждане и благоприятни изменения. През 1901 г. Мария Монтесори започва собствените си изследвания в образователната философия и антропология, води лекции и обучения на студенти. В книгата си „Education and Peace” („Образование и мир”) д-р Монтесори описва създаването на този образователен подход със следните думи:
“Темата тази вечер, “Моят метод” е една тема, която аз се чувствам неудобно да обсъждам. Дори бих казала (въпреки, че слушателите може и да не ми повярват), че намирам тази тема за най-трудното нещо, върху което може да се изнася публична лекция, поради причината, че аз не съм развила метод на обучение. В интерес на истината винаги се чувствам така, когато се опитваме да обсъждаме детската психология, тъй като психологията на детето, животът на неговата душа е това, което постепенно продиктува системата, която може да се нарече и педагогика, и метод на обучение. Всички други методи на обучение са взимали работата на определени възрастни хора за отправна точка и са се стремили да образоват или учат детето според програмите, продиктувани от възрастните. От своя страна аз вярвам, че самото Дете* трябва да е отправна точка на образованието си – не детето, за което обикновено мислят хората, а по-скоро неговата съкровена душа, видяна от перспектива, която е била безпрецедентна преди появата на т.нар. Монтесори метод.”
*Детето в Монтесори педагогика е в центъра на целия процес. Това се подчертава като “детето” се изписва с главна буква.

Първата Casa dei Bambini (Къща на децата) е официално открита на 6 януари 1907г. в квартала Сан Лоренцо в Рим и в нея се обучават 60 деца на работници от този беден римски квартал.

Първият курс за обучение на 100 студенти е организиран през 1909 г., а година по‐късно е публикувана и книгата „Il Metodo della Pedagogia Scientifica Applicato All’Educazione
Infantile Nelle Case Dei Bambini (The Method of Scientific Pedagogy Applied to the Education of Children in the Children’s Houses)” ) – първата книга на д‐р Монтесори. В нея тя казва, че образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните мислят, че имат нужда децата и че “Образованието не трябва вече да бъде само придатък на знание, а трябва да поеме по нов път, търсейки проявлението на човешките възможности.”
Последващите години са период на огромно развитие на Монтесори метода. Монтесори общности, обучителни програми и училища се появяват по целия свят. Пътувания за лекции и изнасяне на публични речи ангажират д‐р Монтесори в Америка, но също така и във Великобритания и в цяла Европа.
Във времето на възхода на фашизма в Европа, Монтесори училищата са затворени от нацистите, а книгите и изображенията са били изгорени. През 1939 г. Мария Монтесори и синът ѝ, Марио, се преместват в Индия, за изнасяне на лекции, като първоначално възнамеряват да пътуват само за три месеца, но пътуването им е продължило седем години. В Индия Мария Монтесори обучава над хиляда индийски учители. Връщайки се към Европа, през 1947 г. тя се обръща към ЮНЕСКО с темата за „Образование и mир” и получава номинация за Нобелова награда за мир през 1949 г.
Мария Монтесори умира на 6 май 1952 г., в компанията на сина си Марио, на когото тя завещава наследството от работата си.
Понастоящем (материалът е писан през 2018 г.) Монтесори образователната система се използва в над 22 000 Монтесори училища в 110 страни по света. Всички образователни Монтесори институции извършват дейността си като независими организации – Монтесори не е франчайз или защитена търговска марка.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Ценности
В центъра на образованието е отделното Дете и неговото цялостно (холистично), хармонично индивидуално естествено развитие.
Д-р Монтесори вярва, че децата, които са поставени в среда, където дейностите са предназначени да подпомагат естественото им развитие,имат силата да се самообразоват, тъй като те се раждат с невероятни способности за учене и вътрешно желание да изследват, откриват и научават за света около себе си. Цялостният образователен метод се основава на човешките наклонности и цели да подпомогне всяко едно дете, независимо от физическото му състояние, социална среда или специфични нужди, да достигне максимума на своите възможности във всички сфери на живота.

“„Истинската роля на образованието
е да помогне на живота. То е външна
помощ за детската душа в напредъка
към нейната еволюция.“
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Принципи
Уважение към Детето
е основният принцип, върху който е изградена образователната система. Според д-р Монтесори: „Децата са човешки същества, на които дължим изключително уважение поради невинността им и по-големите възможности за тяхното бъдеще.”
Уважението е вплетено във всеки аспект на Монтесори обучителната среда и общуването в нея. То е изразено и в един от основните постулати на подхода, а именно „Следвай Детето”. В Монтесори средата детето разполага с времето, пространството, любовта и подкрепата да бъде себе си, да открива света по собствения си уникален начин и да може да се разкрива, разгръща и развива със своята индивидуална скорост.
„Помогни ми да го направя сам”

Детето е в процес на формиране на своята същност и се нуждае учителят да му даде полагащата му се независимост, изразена чрез процеса на подкрепа на развитие на самостоятелността.
Свобода в граници
Още един от основните стълбове на философията за истинската Монтесори среда. Но свободата, върху която се гради методът, не трябва да се обърква с недисциплинираност.
Тази свобода условно може да се класифицира в следните направления:
- Свобода на движение и общуване, изразяваща се в ролята на Детето като активен участник в процеса на своето обучение. То е свободно да се движи в класната стая и самò да избира мястото, на което се чувства комфортно да работи – самò или в група. Монтесори педагогът е само фасилитатор или гид в този процес;
- Свободата на избор на активност е отразена в подхода чрез правото на
децата сами да избират кой обучителен материал да използват; - Свободата на повторение е възможността, която те имат да се обучават (играят или „работят”) с отделните Монтесори активности по колкото време пожелаят в рамките на т.н. Монтесори „работен цикъл”. Според д-р Монтесори извършването на обучителни действия от Детето (т.нар. „работа на Детето”) е много различна от това, което възрастните влагат в понятието „работа”. Когато възрастният човек „работи”, той
цели постигането на определена цел и спира работа, когато целта е постигната. При децата обаче д-р Монтесори открива различна закономерност – те не „работят”, за да постигнат външна цел, а имат вътрешна такава и ще повтарят едно и също действие, следвайки своя несъзнателен вътрешен подтик, докато тази лична вътрешна цел не е
постигната. Това е индивидуалната пътека на всяко Дете за придобиване на нови умения и/или знания.

Свободата и границите очертават рамката, в която детето се учи да взима решения и те се променят с нарастването на способностите на детето. За да могат да развият самодисциплина (вътрешна дисциплина), децата имат нужда от организация и именно границите отразяват това схващане в Монтесори принципите. Свободата на едно дете се ограничава от свободата на останалите членове на групата. Дисциплината в светлината на метода е самоусъвършенстване, което се случва чрез възможността децата да преживеят и разберат последствията от своите действия, а задължение на Монтесори учителя е да им помогне да усещат свободата в границите на физическата и психологическа безопасност. Границите също така са правила и механизми, които подкрепят детето в процеса на възприемане на социалните и обществени норми. Ако свободата се възприема като липса на дисциплина, то тя се превръща в препятствие пред детето и нарушава неговата пълна концентрация в процеса на самоутвърждаване. Липсващите граници стимулират децата да изпадат в крайности на поведението си, търсейки тези граници.
“Затова, когато говорим за свободата на малкото дете, ние нямаме предвид насърчаването на външни действия, водещи до безредицата, която децата, оставени свободно, правят в резултат от безцелната си дейност, а разбираме освобождаване от препятствията, които могат да спънат нормалното им развитие.”
“Попиващ ум”
Това е забележителна мисловна способност, която позволява на детето да попива знания бързо и без усилия. „Мнoгo хора твърдят, както и аз, че най-важната част от живота на човека са не годините, прекарани в университета, а първият период – от раждането до 6 години. Това е времето, през което човешката интелигентност се формира. Но не само интелигентността, а и всичките ѝ психологически сили.” (М. Монтесори).
Монтесори забелязва, че малките деца учат по уникален начин, още от преди раждането до 6-годишна възраст, като подсъзнателно попиват всичко около себе си и фактически се самоизграждат. Тя го описва като „Попиващ ум” и сравнява детския ум с гъба, защото детето буквално попива информация от средата чрез сетивата си и се самосъздава просто докато живее. То прави това лесно и естествено, без съзнателно усилие.
Детето попива майчиния език, култура, религия, предразсъдъци, обичаи, манталитет, навиците на своята нация и родно място, въплъщавайки ги в себе си, и започва да ги обича. През първите 6 години от живота си, детето има съзнание, което функционира много различно от това на възрастния, тъй като подсъзнателно попива огромно количество информация, буквално въплъщавайки в себе си усещанията и впечатленията, получавани от заобикалящата го среда без усилие и без да осъзнава, че го прави.
Д-р Монтесори твърди:”Този удивителен „Попиващ ум” превръща детето във възрастен. Всеки личен елемент, попит от детето, остава завинаги у него и дори да има някаква причина по-късно то да го отхвърли, нещо от него винаги ще му напомня за това.”
“Чувствителни периоди”
В своята книга „Тайната на детството” Мария Монтесори сравнява сетивните периоди с пламък и ги нарича „съществени за живота” на човека. Сетивните периоди се припокриват и съвпадат по време; могат да бъдат паралелни или да се различават по продължителност.
Сетивните периоди съществуват само в процеса на развитие и не могат да бъдат открити при възрастните. Сетивните периоди са етапи в развитието на детето, през които, ако отговорим на нуждите на детето, то учи без усилие. Сетивните периоди са най-забележими и многобройни през първата равнина от развитието на детето (3-6 г.) и всеки човек минава през серия отскоци в обучението през годините от 0 до 6. Д-р Монтесори обяснява това поведение с развитието на специфични области от човешкия ум. Тя наблюдава няколко такива периода, през които детето е особено чувствително към определен тип стимули или взаимодействия. През тези периоди е много лесно за децата да придобият определени умения, свързани с дадена чувствителност. След като чувствителният период за определена способност отмине, развитието на мозъка прогресира през точката, през която информацията може да бъде просто попита. След това детето трябва да бъде научено на дадената способност чрез съзнателно усилие за достигане на целта, което обаче не би дало толкова добър резултат.

Възрастните трябва да наблюдават поведението и дейностите на децата, за да разберат в какъв чувствителен период са те:
- За език: от раждането до 5 – 6 години.
- За ред: ориентировъчно между 1 и 3 години.
- Сетивно усъвършенстване: от раждането до около 4 години.
- Усъвършенстване на двигателните умения: между 1 ½ и 4 години.
- Чувствителност към малките предмети: този период е между 1 ½ и 2 ½ години.
- Социални умения: от около 2 ½ до 6 години.
Подготвената среда

Специално подготвената среда в обучителните Монтесори институции предлага главните елементи за оптимално развитие. Когато тя предоставя мотиви за конструктивна и целенасочена дейност, всички енергии се концентрират заедно. Атмосферата в подготвената среда трябва да е приятна, отпускаща, спокойна, неутрална, топла, да не е конкурентна, да подканва детето да участва, така че то да може да изпълни желанието на вътрешната си воля. Средата трябва да е аранжирана според принципите на простотата, реалността, природата, красотата, чистотата, простора, подвижността, свободата и развитието на социален живот. Монтесори средата е като детски дом и прилича повече на дом, отколкото на класна стая – свят с детски размери, направен специално за децата. Стените са боядисани в неутрални цветове. Има пердета на прозорците, истински растения и постелки на пода. Картините са окачени на нивото на децата и показват хора, предмети и сцени от истинския живот. Мебелите са с детски размери, леки и лесни за пренасяне. Направени са от дърво, за да се мият и местят лесно. Всичко в средата може да бъде достигнато от децата. Стаята е подредена според различните дейности и занимания: заниманията от реалния живот, сензорни, езикови, математика, география, биология, приложни изкуства и др. В двора трябва да има място за тичане, скачане, хвърляне, катерене, строене, копаене, игри с пясък и вода и т.н.
Монтесори материали

Подготвената среда включва специалните Монтесори материали, помагащи на децата да развият важни познавателни умения. Тези материали са инструментите, които задоволяват и стимулират интелектуалното им развитие до пълния им потенциал. Материалите приканват детето да действа активно, да се концентрира и да изпитва радост от работата си. Те индиректно го подготвят за бъдещо обучение, тъй като в повечето от тях има вградени научни концепции. Те са степенувани от прости към сложни, от конкретни към абстрактни и имат вграден контрол на грешката.
Смесени възрастови групи
Монтесори обучението е организирано в смесени възрастови групи. Тази структура в Монтесори средата поощрява развитието на социални умения, тъй като децата учат едни от други. По-големите деца са за пример, обичат да помагат и да учат малките. Те се научават на търпение и толерантност към по- малките си приятели. Често са добри съдии на конфликти и добри помощници в нужда. Малките пък учат по-лесно от по-големите и се опитват да им подражават и по-бързо да се научат да правят това, което големите вече могат.
Четири равнини на развитие
Основополагаща в развитието на Монтесори философията е и теорията
за четирите равнини на развитие, през които преминава човек от своето раждане до достигане на зрялост. Според традиционното образование и обучение има само една равнина на развитие, която започва на 6-годишна възраст и завършва в университета (18 –
24 г.). Развитието на човек е линейно, т.е. с възрастта ставаме по-интелигентни и учим с по-голяма лекота. Д-р Монтесори, от друга страна, предлага холистична гледна точка за развитието на човека, като взима под внимание физическите, социалните, умствените, емоционалните и психологическите аспекти на развитието. Според нея развитието е „серия от прераждания“.
Теорията за четирите равнини се основава на директни, антропологични наблюдения върху детето. Наблюдението доказва, че успешното завършване на един етап от развитието води до осъществяването и изпълнението на следващия.
Хронологически равнините се разделят по следния начин:
Равнина I – Ранно детство (0 – 6 години), Равнина II – Детство (6 – 12), Равнина III – Юношество (12 – 18) и Равнина IV – Зрялост (18 – 24).
Всяка равнина се подразделя на два тригодишни периода, като първите три години са години на изграждане, а следващите три – на кристализация и затвърждаване. Първите три години и на четирите равнини започват с несигурност и ново развитие, характеристиките се променят дори и при незавършена успешно предишна равнина. Първата и третата равнина са паралелни една на друга. Те са „по-неспокойни” периоди, периоди на създаване. Втората и четвъртата също са паралелни, но те са периоди на спокойствие.
Отделните равнини се отличават със следните характеристики:
Ранно детство (0 – 6 години)
През периода на ранното детство детето трябва да изгради себе си, да
се ориентира, да открие своята принадлежност и да класифицира фактите от реалността. Това е времето на адаптирането му към културата, в която живее. То учи какво означава да бъде част точно от тази култура, като в началото е наблюдател на своето семейство и живота в него. Най-съществен за развитието на детето от три до шест години е откритият и наречен от д-р Монтесори Попиващ ум (Absorbent Mind). Той помага на детето да приема заобикалящата го среда и информация, да учи без усилия и докато през първите три години този процес е несъзнателен, след това детето го осъзнава посредством движението, ръцете и езика.
През ранното детство завършва развитието на нервната система, церебелума (малкия мозък) и скелета. Детето започва целенасочено да използва за захващане палец, показалец и среден пръст. Развива равновесие и по-рядко пада докато ходи или тича. Водено от сетивните периоди, детето манифестира тенденциите, характерни за всеки човек, а именно – изследване, ориентация, общуване и т.н.
От третата до шестата година се изграждат основният характер, както и волята, интелигентността, паметта и мисленето чрез подходящи конструктивни активности и тяхното повторение. Работата с ръцете води до развиване на осъзнаване, концентрация и интелигентност. Постепенно детето се включва в семейния живот. То търси независимост и казва „Помогни ми да се справя сам”.
Детство (6 – 12 години)
През тези шест години детето започва да разсъждава и да задава въпросите „защо, как, кога”. Във физически план детето израства на височина, заоблените бебешки черти изчезват, променя се косата, сменят се зъбите. От конкретното учене детето преминава към абстрактно и се отваря към света. Това е периодът на интелектуален растеж и проучване, развитие на въображението, на моралните ценности. Развива се чувството за справедливост и честност. Не се учудвайте, ако детето ви отказва да бъде прегръщано, например, на обществени места. То възприема това като „бебешко отношение” и иска да бъде силно и дръзко.
Между шестата и дванадесетата си година детето е самоуверено и отстоява правата си, може да се държи непокорно и предизвикателно. На тази възраст децата искат да правят това, което правят и възрастните, предпочитат работата в група, да излизат с приятели и имат герои, които боготворят. Те създават свое микрообщество, имат таен език, жаргон и собствени правила на поведение.
Юношество (12 – 18 години)
Юношеството е времето, когато си задаваме въпроса „Какво ще правя с
живота си?”, започваме да търсим своето призвание, за да дадем нашия принос към човечеството. През тази равнина на развитие се забелязва намаляване на интелектуалните възможности, но все пак се достига абстрактно ниво на умствените способности и едно по-високо ниво на логика и разсъждение.
Между дванадесетата и осемнадесетата си година човек е колеблив и много чувствителен към критика и присмех. Проявяват се нетърпимост, съмнения, комплекси за малоценност, буйни емоции. На тази възраст много лесно юношите се обезкуражават и е необходимо да се отнасяме към тях с уважение. Особено важно за тях е да са приети от групата, от своите връстници. На тази възраст се забелязва и влечение към изкуството.
Зрялост (18 – 24 години)
Последната равнина е равнината, която финализира нашето развитие.
Човек е силен и здрав. Той има огромни способности за работа, защото вече е функциониращ член на обществото. Погледът му се простира към цялото човечество.
Д-р Монтесори смята, че освен детето има още два други важни компонента в обучението и образованието, а именно подготвената среда и подготвеният преподавател, отговарящи на спецификите на различните равнини на развитие и познаващи ги. Това би гарантирало успешното завършване на една и преминаване към друга равнина на развитие.
Разбира се, колкото по-добре родителите познават особеностите в развитието на своето дете, толкова по-добре те биха могли да създадат подходящи условия за това и у дома. Съвместната работа на преподаватели и родители е ключът към щастието на децата, както и към развиването на индивидуалните способности и заложби на всяко дете.
“Ние трябва да преведем човека, да го преведем с търпение и увереност през всичките равнини на образованието и обучението. Трябва да сложим всичко пред него: училището, културата, религията, самия свят. Трябва да му помогнем да развие в себе си онова, което ще го направи способен да разбира. Това не са само думи. Това е ролята на обучението и образованието. Това ще бъде подготовката за установяването на мира, защото мирът не може да съществува без справедливост и без човек, надарен със съвест и индивидуалност.”
Ролята на възрастния
Ролята на Монтесори преподавателят (водещ) е много важна, тъй като той приготвя и се грижи за средата, която трябва да посрещне детските нужди за себеизграждане, докато детето взаимства от нея. Възрастният служи за свръзка между средата и детето, готов е да дава насока, но без да се намесва в усилията, които детето полага, или да налага волята си над децата. Той поощрява уважението, любопитството, творчеството, поемането на отговорност и демонстрира правилното използване на материалите. Той внимателно наблюдава развитието на всяко дете. Кога и как да се намесва, са едни от най-важните му таланти. Малкото дете е любопитно за всичко и се нуждае от свободата да се движи и да изследва средата (в определени граници, като не нарушава спокойствието и концентрацията на другите и проявява уважение към тях и средата). То трябва напълно да се ангажира със средата, като свободно избира заниманията, задоволяващи нуждите му, без ограничение за това колко дълго може да работи с избрания материал.
Следните пет характеристики са отличителни за Монтесори преподавателя:
- Има вяра
„Учителката, когато започне да работи в нашето училище, трябва да има
вярата, че Детето ще разкрие себе си чрез работа (дейност)” – д-р Мария Монтесори, „Попиващият ум”.
Една от най-големите разлики между Монтесори учителите и традиционните учители е начинът, по който учителят възприема Детето. За да е способен да „следва Детето”, на него му е необходима огромна вяра, за да обуздае себе си и наистина да позволи на детето да поеме водачеството. Естественият инстинкт на възрастния е да поеме лидерството пред децата. Но Монтесори учителите разбират, че с внимателно наблюдение и подходящо подготвена среда възрастните могат да са „в знаенето”, без да се налага да са във водачеството. - Различен фокус
Монтесори учителите не са в центъра в класната стая. Вместо върху тях, фокусът е върху детето, на което са осигурени подходящите активности и възможности да извлече максимална полза за своето обучение. Както Мария Монтесори казва „…Учителката трябва да вярва, че детето пред нея ще покаже истинската си природа, когато открие работа, която го привлича. Така че за какво трябва да е нащрек тя? За момента, когато детето започне да се концентрира.“ - Напътства – ролята на учителя е като на напътстващ помощник, планинският водач, чиято жизненоважна помощ позволява на всеки малък изследовател да достигне своя личен зенит.
„Но когато… работата е в резултат на вътрешен, инстинктивен импулс…тя предполага съвършено различно естество. Такава работа е омайваща, неустоима и тя издига човека над отклоненията и вътрешните конфликти. Такава е работата на изобретателя, на откривателя, героичните усилия на изследователя или творческите пориви на твореца – такава е работата на хората, надарени с такава извънредна сила, която им дава възможност да преоткрият инстинкта на биологичния си вид в рамките на своята индивидуалност. ” – д-р Мария Монтесори, „Тайната на детството”. - Наблюдава – Монтесори учителят подготвя средата (класната стая) въз основа на внимателно и непрекъснато наблюдение на всяко дете. Когато децата се занимават с избраната от тях дейност, учителят може да се отдалечи и да позволи на децата да учат с тяхната собствена скорост и не е необходимо той да се грижи за мотивацията. Децата са водени от собствената си вътрешна нужда за открития.
„Така ние открихме, че образованието не е нещо, което учителят прави, а то е естествен процес, който се развива спонтанно във всяко човешко същество. То не се осъществява чрез слушане на думи, а чрез силата на преживявания, които детето получава, действайки в заобикалящата го среда.” – д-р Мария Монтесори, „Попиващият ум.” - Въздържа се
Монтесори учителите правят индивидуални или малки групови уроци
докато се движат из класната стая. Уроците са достъпни, опростени и целящи да въвлекат детето, така че то да пожелае да продължи откривателството самò. В момента, в който детето се ангажира, Монтесори учителят отстъпва назад и се въздържа от поправяне, допълване или друго вмешателство.
„Когато детето покаже интерес в дадено нещо, учителят не трябва да се
намесва, защото този интерес отговаря на природните закони и открива един цял цикъл на нови дейности. Но първата стъпка е толкова нежна и деликатна, че едно докосване може да я накара да изчезне като сапунен мехур, а с нея изчезва и цялата красота на настоящия момент. Учителят сега трябва да е много внимателен – да не се намесва означава да не се намесва по никакъв начин.“ – д-р Мария Монтесори, „Попиващият ум”.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Цели
Според д-р М. Монтесори „показател за правилността на образователния процес е щастието на Детето”. В резултат на обучението си в тази среда децата развиват:
- Самостоятелност;
- Самоувереност – желаят да поемат риск, не се страхуват от грешки;
- Концентрация и устойчивост на вниманието;
- Самодисциплина или вътрешна дисциплина – постига се чрез т.нар. процес на „нормализация”, който е в резултат на предлаганата от учителя защита и предпазване на „най-доброто” в детето чрез свободния избор на носеща радост и удовлетворение работа и свободата за фокусиране върху нея колкото е необходимо на детето и чрез последващото развитието на способност за концентрация, чувство на обновеност и добронамереност към другите;
- Развитие на изпълнителните функции на мозъка;
- Любов към ученето и творчеството;
- Уважение към средата и другите.
В България Монтесори образованието е достъпно за деца от 1 до 18-годишна възраст, чрез предлагани услуги за ранно образование и грижи, детски градини и училища. Броят на Монтесори образователните институции в България прогресивно нараства през последните одини с училища и центрове в цялата страна. По-голямата част от тях са частни детски градини и училища, с увеличаване на броя на класните стаи в рамките на системата за общинските детски градини и държавни училища. (в тази част материалът е актуализиран към 2024 г.!)
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Обучения за учители
Обучения в България в момента се провеждат в:
- СУ „Св. Климент Охридски”, ФНПП като следдипломна квалификация.
За повече информация: https://www.facebook.com/zamontessori
В чужбина има много различни образователни институции, които обучават Монтесори учители. Курсовете са с различна продължителност, структура и финансова стойност. Най-известните от тях са:
Association Montessori Internationale (AMI)
Maria Montessori Institute (MMI)
Montessori Center International
North American Montessori Center
Age of Montessori
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Източници
„Попиващият ум” и „Да откриеш детето” на М. Монтесори, преводни материали от лекции от AMI и MCI Монтесори обучения, и от лекции на Мария Монтесори.
Допълнителни ресурси
На български има издадени доста книги за метода.
ТУК можете да разгледате книгите на издателство Асеневци.
ТУК – на издателство Изток-Запад.
Издателство Колибри издаде тези два сборника:
100 занимания по системата Монтесори, за да подготвим детето си да чете и пише
60 занимания с моето бебе по системата Монтесори
Много споделяния на материали има във фейсбук групата „У дома по метода на Мария Монтесори”, както и в различни блогове на практикуващи Монтесори учители като ТОЗИ например.
Автор на материала

Мирослава Иванова е Монтесори педагог, с диплома от NAMC (North American Montessori Center), 2011 г., магистър специален педагог и основател на Фондация „Детство под дъгата”. Последните 10 г. Мирослава съсредоточава усилията си за популяризиране и осигуряване на възможности на повече деца и родители да се докоснат до ползите, които дава Монтесори обучението. Тя вярва в неограничените възможности на децата и с радост им помага да разцъфтят и развият своята уникалност и потенциал.
E-mail за контакт: mirosiv@gmail.com
тел.: +359 889 310 534
Материалът ви хареса?
Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!