- История
- Цели
- Ценности
- Принципи
- Структура на училището
- Начини за учене
- Възрастови периоди
- Учителят – изисквания към него, взаимоотношения на учителя с учениците и с родителите
- Средата – значение и задача
- Практики и инструменти, които могат да се използват във всяка класна стая
- Ролята на родителите
- Къде можеш да се обучиш
- Допълнителни ресурси
История

Първото Валдорфско училище отваря врати на 7 септември 1919 г. за децата на работниците от цигарената фабрика валдорф- Астория в Щутгарт, Германия. Основател на Валдорфската педагогика е Рудолф Щайнер, австрийски философ и учен, създател на антропософията.

След Първата световна война Европа изпада във финансова нестабилност, а в Германия много хора изпитват лишения. Рудолф Щайнер е убеден, че пътят да се подпомогне възстановяването на Германия от загубата на войната и икономическата разруха минава през образованието. И то образование за всички деца, а не само за децата на по-заможните жители. И така, с подкрепата на Емил Молт, собственик на цигарената фабрика Валдорф-Астория, създава първото валдорфско училище.
За Щайнер педагогиката не е наука, а изкуство и урокът също трябва да бъде изграден като произведение на изкуството. Днес има над 1056 училища и над 2000 детски градини в 61 страни по света. (информацията е към 2018 г!)
“Валдорфското училище не трябва да бъде училище, а трябва да бъде преди всичко предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училище ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо. Но в училище трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.”

Това означава, че знанията, които даваме на детето, не трябва да бъдат закостенели, а живи, такива, които ще израстват заедно с него и в някакъв момент детето ще бъде в състояние да ги ревизира, да ги промени, да ги надгради, да си създаде свое виждане, но в него ще е останало зрънцето, кълнът на ученето и те ще се развиват през целия живот.
Това означава, че знанията, които даваме на детето, не трябва да бъдат закостенели, а живи, такива, които ще израстват заедно с него и в някакъв момент детето ще бъде в състояние да ги ревизира, да ги промени, да ги надгради, да си създаде свое виждане, но в него ще е останало зрънцето, кълнът на ученето и те ще се развиват през целия живот.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Цели
Изграждане на цялостни личности, свързани с околния свят и обществото. Основната цел на валдорфската педагогика, според нейния създател Рудолф Щайнер, е да развие свободни човешки същества, които са способни да задават цел и насока на живота си. В края на обучението стремежът е да имаме автентични и социално отговорни личности, които допринасят за общността с най-добрите свои способности.

Надпис на вратата на библиотеката в училище “Michael Hall” във Великобритания:
„Знанието е безплатно в библиотеката. Само си донесете собствен съд…”
Идеята е това, с което детето е дошло на земята, да получи най-добрите условия за развитие, така че то да разгърне своите дарби и способности, с които да се реализира в живота.
“Възпитателното изкуство трябва да се състои в следното: Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно.”
А според Хенк Менес, начален учител от Холандия и лектор във втория валдорфски обучителен семинар в България, „Децата идват на земята спящи. Нашата работа като учители е да ги събудим, но не с трясък, а това да стане меко и плавно, да ги свалим на земята с парашут.“
Това се постига именно чрез методите на преподаване и обучение във валдорфската педагогика, които събуждат децата за живота и за всичко, което трябва да бъдат и да правят като пълноценни личности в околния свят и обществото.
Ценности

Детето трябва да развие здравословен усет към природата и хората, общността и мястото, където живее. Валдорфските учители смятат, че ако детето можеше да се изрази по този начин, то би ни казало „Научи ме да бъда човек“. И всички възрастни трябва да са наясно с това, че те са модел за подражание, който детето следва.
Наред с математиката и изучаването на родния език, биологията, географията и историята също са много важни. Валдорфските преподаватели казват, че чрез историята детето се свързва с хората, живели преди него, а чрез географията – с хората, които живеят едновременно с него. Тази свързаност със света трябва да бъде пълноценна и обогатяваща личността.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Принципи
„Светът е добър“, „Светът е красив“, „Светът е истинен“, заедно със 7-годишните периоди в живота на детето, са трите опорни точки, на които стъпва учителят и възпитателят във валдорфската педагогика (във валдорфската педагогика е възприето учителят в детската
градина да се нарича възпитател, а не учител, за разлика от значението и функциите на възпитателя като длъжност, възприети в България).

Част от двора на детската градина в училище “Michael Hall”, Великобритания ‐ често неравностите и хълмистият релеф са умишлено проектирани, за да развиват децата уменията и сетивата си за баланс по естествен начин.
Възприема се, че детето има потребност от различни неща във всеки един от тези три периода – от 0 до 7 г., от 7 до 14 г. и от 14 до 21 г. (вж. таблицата) и в зависимост от това е различен и начинът, по който се преподава на детето във всеки от тях.
За първия период е характерно ученето чрез подражание, за втория – детето трябва да преживее красотата в света – ученето става чрез удивление и творческо пресътворяване на всеки урок, през третия период детето търси автентичността и истината в живота – реална наука, задаване на идеали за цял живот.
Друг основен принцип е да се даде възможност детето да учи с цялото си тяло, а не само с главата. Това ще рече, че материалът се преподава първо през движението на краката и ръцете,
после през предизвикването на вътрешно отношение и чувство към темата, най‐често това е
удивление, и едва след това да се даде като понятие, което да бъде запомнено от ума.
Валдорфската педагогика представлява преди всичко учене чрез преживяване, чрез опитване,
чрез преминаване през обучителния процес с цялото тяло, затова по време на урока децата ходят или изписват във въздуха думи и букви, разместват се, групират се, правят откритие и едва след всичко това записват в тетрадките какво са открили като извод или правилото, дадено от учителя, но преживяно от тях. Наученото по този остава трайно, като познание, което човек може да надгражда или да подлага на съмнение и да допълва с нови знания.

Източник: http://www.christopherushomeschool.org/ чрез блога Фейландия https://feylandia777.blogspot.com/2013/03/4-14.html
Във валдорфската педагогика се приема, че човек има 12 сетива и във всеки един от трите периода има по 4 сетива, които трябва да се развиват и обгрижват. В периода до 7 г. това са: сетивото за движение, сетивото за равновесие, сетивото за живот и за допир. За следващия седемгодишен период от 7 до 14 г. това са: сетивото за мирис, за вкус, за зрение и за топлина, а през третия период от 14 до 21 г. – сетивото за слух, сетивото за говор, сетивото за мислене и сетивото за Аз-а (за повече подробности вж. книгата „12- те сетива“ на Алберт Сусман, 1994 г., Цайст, Холандия, в превод на български език, 2015 г.)
Така че може да се обобщи, че обучението е съобразено с различните етапи от неговото развитие – до 7 г., до 14 г. и до 21 г. Често се казва, че във валдорфската педагогика учителят „чете“ програмата, която трябва да преподава, у самото дете. Това означава, че преподаването е съобразено с различните темпераменти и интереси на ученика, но също така означава, че
учителят трябва да стимулира и това, което не представлява интерес за детето, за да изгради себе си като цялостна и хармонична личност и развие качества и умения, към които не е имало първоначално интерес.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Структура на училището
Към повечето училища по света има и детска градина или предучилищна група. Групите не са обособени по възраст, а са смесени, на принципа на многодетното семейство, където децата учат едно от друго – малките от големите, и се грижат едно за друго – големите за малките.
След 7 г. възраст първаначалният замисъл е бил един учител да бъде с един клас от 1 до 8 клас, като преподава всички основни предмети. Но днес практиката все повече клони към снижаване на тази граница до 6-ти или 7-ми клас с един класен учител.

Естествени материали за игра – шишарки и кестени, като кестените не се разхвърлят, а в случая служат като ваничка за успокоение. Ако децата искат да играят с тях, им се отсипва в по-малък съд. Грубата игра не се стимулира по никакъв начин.
В различните училища по света има различни форми на управление на училището. Набляга се на равната структура, в която всеки според своите компетенции поема различни ангажименти, свързани с дейността на училището. Директорът има повече представителни функции пред общността извън училище, отколкото ръководни такива. Учители и родители съвместно
взимат решения за финансовите и стратегическите въпроси, свързани с дейността на училището, като излъчват (най-често) по 3-ма представители за всяка от страните, обособени в Управителен съвет. За педагогическите въпроси и дейност решенията се взимат от учителите – педагогическата колегия.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Начини за учене
Ритъмът на деня, ритъмът на седмицата, ритъмът на месеца и на годината заемат централно място във всички етапи от обучението във валдорфските детски градини и училища. Ритъмът е това, което се повтаря всеки ден като структура и организация на дейностите, всеки определен ден от седмицата или всеки сезон през годината. Свързан е с ритмичните функции на човека – дишане и сърцебиене. Много е важно детето да знае какво следва, особено във възрастта преди 7 г. , когато неизвестността го плаши. Именно този ритъм помага на детето да добие увереност, спокойствие и сигурност. Децата обичат да повтарят многократно едно и също нещо, за разлика от възрастните или учениците от горен курс.

В часовете по сръчности/занаяти децата изработват полезни и практични за бита предмети, които ценят и пазят ‐ в случая калъфи за флейти.
Изкуството, практическите дейности и занаятите са широко застъпени и вплетени в учебната програма всеки ден във всички етапи на обучението. По време на обучението децата нямат изпити и цифрови оценки, но получават самостоятелни задачи или такива, които трябва да работят като част от малка група (3 – 4 до 5 деца), в които изразяват възможностите и уменията си и в края на всяка учебна година получават атестация за работата си през годината, която е предимно обратна връзка за родителите, а не за детето. За всяко дете учителят измисля стих, който то да повтаря и чрез него по косвен начин се набляга на какво да обърне внимание и да упражнява повече. Днес все повече училища използват тестове, но оценките не се показват на учениците и не се акцентира върху тях. Те по-скоро служат за измерване на знанието им пред учителя и родителите, които държат да знаят къде е детото им и как се движи в обучителния процес.
По правило във валдорфските училища не се използват учебници, а тетрадки, в които учениците рисуват, записват правила и се упражняват, служат като учебник за тях. По този начин те ги ценят повече и ги пазят, защото са изработени от самите тях.
Във валдорфската педагогика е възприет подходът „истински задачи за истински цели“
или „нищо не се прави за нищо“.
Във всичко, което детето учи и прави, трябва да открива смисъл и приложение. Така например, ако плете на две куки или тъче на стан, то изплетеното и изтъканото трябва да бъде вложено в употреба в практическия живот и използвано в ежедневието. По този начин, освен че се усвояват умения, детето вижда и смисъл в дейността. По време на обучението си в училище децата изработват калъфи за флейти, шапки, портмонета или малки чантички. И това ги прави изключително щастливи, когато го завършат и използват изработеното. Важно е да се отбележи, че няма разделение на момичета и момчета – всички шият, тъкат, дърводелстват, майсторят. Чрез това децата се учат на търпение и концентрация.
В ръчните дейности не се акцентира върху резултата, а върху изживяването на процеса и повторението. Дори да не е веднага, резултатът ще се появи, но работейки с ръцете си, детето развива собствената си мисъл и умение за справяне със заплетени ситуации. Например, плетенето на две куки координира лява и дясна ръка, помага за концентрацията и развива двете полукълба на мозъка. „…Новите неврологични изследвания по-скоро потвърждават, че мобилността и сръчността във фините мускули, особено в ръката, може да стимулира клетъчното развитие в мозъка и да укрепи физическата основа на мисленето.“ („Discower Waldorf Education: Knitting and Intellectual Dewelopment“, Schwartz E., 2009)

Рисуването върху черна дъска е специален предмет, по който се обучават учителите. Често рисуването е основната част от преподаването на урока в училище.
Основно изискване е децата да могат да се свързват с това, което учат.
Не просто да заучават факти и да получават информация, която да възпроизвеждат, а чутото да предизвиква вътрешно вълнение, да резонира с нещо у детето, което да го запали за знание и да търси самò още информация по дадена тема, да иска да знае повече. Възприема се, че човек носи в своето тяло цялата еволюция на човечеството и на всяка различна възраст се свързва с определен етап от нея.
В първи клас те все още живеят във вълшебния свят на приказките, във втори клас през басните научават какво е добро и зло, в трети клас, когато за първи път изживяват своето отделяне от света, в който дотогава са живели слети с него като едно цяло, учат за Сътворението на света, в четвърти клас – скандинавска митология и Залезът на боговете, след който обаче има ново
начало. В пети клас, когато децата са свързани с Древна Гърция и самите им тела са съвършени като древногръцки статуи, учат гръцка митология, а с все по-голямото си приближаване към реалния живот преминават към древен Рим (шести клас), Средновековие (седми клас) – когато децата се изправят пред неизвестното и трябва да решат въпроса кои са самите те и какво искат да правят в живота. Програмата и учебният материал са съобразени с това какво изпитва детето във всяка отделна възраст.

Приказен кръг около масата на сезоните ‐ два основни елемента в детската градина ‐ чрез масата на сезоните децата усещат промяната в природата и я преживяват. Приказката се разказва всеки ден преди обяд в продължение на 3 или 4 седмици и е свързана или със сезона или с предстоящ празник от годината. Чрез нея децата опознават света, в който живеят и си изграждат образи за ризличните елементи от нея, като чрез разказването се стимулира фантазията. Шарени книжки с картинки почти не присъстват във валдорфската градина, както няма телевизор, анимации и интерактивна дъска.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Възрастови периоди
От 0 до 7 г. „Светът е добър“
Децата все още са във вълшебния свят на приказките, затова приказката заема централно място в програмата на деня. Ключовите думи за този период са навик – едно и също действие и дейност се повтарят всеки ден и ритуал – на децата по-малко се говори и обяснява, а повече с поведението си учителят ги насочва да изпитват различни чувства към дейността или жеста. Неговата роля е да предаде не „защо“, а „как“ правим нещата. Смята се, че е полезно да не се дават веднага отговори на всички въпроси, за да има детето към какво да се стреми докато расте. Така например често подходящ отговор на някои въпроси е „Като пораснеш, ще разбереш“ , което от една страна създава очакване и нетърпение у детето да се присъедини към света на възрастните, а от друга все пак го оставя да изживее детството си в спокойствие, защото има някой, който знае отговорите и има кой да се погрижи за неговия свят.
От 0 до 7 г. детето учи чрез подражание. Учителят има водеща роля във всички дейности, като той прави, а децата имитират. На децата не се говори много, а предимно се показва и пее. Движението през деня и между различните дейности най-често се извършва с подходяща за целта песен, която децата научават и откликват по съответния начин още щом я чуят.
В периода от 7 до 14 г. „Светът е красив“
Детето учи чрез преживяване и удивление. Учителят изгражда урока си като произведение на изкуството, минавайки през различни дейности – движение, изкуство (рисуване или музика, театър) и чак тогава писане или упражнение на наученото. Във Валдорфската педагогика няма оценки и по никакъв начин не се набляга върху лидерството. Работата в клас често е организирана по групи, като всяко дете в отделен момент може да бъде на всяка една позиция – ръководител на групата, нейн говорител, отговорник по въпросите, отговорник по събирането на информацията и др. На принципа на ротацията. Ученето става на така наречените епохи – от 3 до 6 седмици се изучава един основен предмет (роден език, математика, география, физика, биология, история), организиран в блок от час и половина или 2 часа, наречен главен урок. След края на епохата предметът се сменя с друг и след три четири месеца отново се повтаря същият предмет. Организираното по този начин обучение дава дълбочина и трайност на знанията. Отново има повторяемост и се използва ритъм. В училищна възраст, освен рисуване и моделиране, децата започват да изучават актьорско майсторство и свирене на флейта. Изкуството заема централно място, като подпомага свързването на детето с неговата вътрешна същност и израстването му чрез освобождаване и развиване на умения за свободно изразяване пред хора, свободно общуване и способности за представяне на различни теми и въпроси пред публика.
От 14 до 21 г. „Светът е истинен“
Детето все повече се приближава към света на възрастните и времето, когато то само ще управлява живота си. На този етап е от съществено значение как детето се вписва в този голям свят. Половата зрялост е само един аспект от още един куп други новости и изменения, с които детето/младежът трябва тепърва да свиква и към които да се приспособява. В този етап се изучава историята за Парсифал, набляга се на социалните и свързаните с живата реалност практики, които дават връзката между индивида и външния свят. От 9 до 12 клас учениците пребивават по две седмици в годината като помощници в социални заведения – домове за стари хора, болници, екологични организации, ферми. Разширява се и броят на фирмите, в които те практикуват, като сами си уговорят стажовете със съответните директори и мениджъри – това формира социални умения в реална среда.
Ученето на епохи продължава, но учителят вече е партньор и приятел, с когото учениците обсъждат и лични проблеми, и заплетени училищни казуси. А в 12 клас учениците избират една тема, която ги вълнува и я разглеждат задълбочено от всички страни под ръководството на учител-ментор, с когото обсъждат и преминават през процеса. Разработките се представят практически и теоретично в края на учебната година в продължение на цяла седмица пред цялото училище и пред родителите. А абитуриентите споделят своите изводи и заключения, до които са стигнали по пътя на изследването си.

Проект на ученици от 12 клас в първото валдорфско училище в Австрия – Rudolf Stener Schule Wien‐Mauer, по случай предстоящото честване на 100 г. валдорфска педагогика през 2019 г. – на снимката ‐ карта на света, изработена от учениците, с картички, изпратени до валдорфски училища по света и върнати с отговор от тях.
Във валдорфските училища и детски градини не се стимулира използването на електронни устройства – във възрастта до 7 г. изобщо, а след това – използването е умерено. Залага се на показване и преживяване и използване на истински музикални инструменти, а не на музика от касетофон или компютър. Стремежът до 1 клас е умишленото избягване на силните шумове, силните цветове, механичната музика от играчки с батерии, от електронни устройства и медиите. И то не поради някакъв каприз или приумица, а защото, познавайки начина на учене и развитие на детето, валдорфските педагози са наясно, че изброените стимули се отразяват неблагоприятно върху цялостната същност на детето.
Обяснение за това дават невробиолозите: „… до 3-годишна възраст телевизията трябва да е строго забранена! Защото имитира сънуването, а мозъкът на децата до три години е на алфа ниво, тоест те нямат филтър, който да си избира фокуса. В момента, когато получават, образно казано, видения от телевизора, мозъкът им работи в сънищно състояние. И когато тази потребност на сънуването се задоволява от телевизора, след това естествената функция на сънуването страда. Когато се наруши сънят и сънуването – този естествен буфер, чиято функция е да балансира вътрешния и външния свят – чрез външните сънища (телевизора), става страшно: забавя се развитието, развива се агресия… (Стоян Везенков, доктор по невробиология от Георг- Август Университет в Гьотинген, Германия. Сертифициран биофийдбек и неврофийдбек терапевт от Institut für EEG-Neurofeedback в Мюнхен. Автор на множество книги и научни статии, специалист с дългогодишни интереси в областта на приложните невронауки, в. „Дневник“, 17 юни 2014 г.).
Във валдорфските училища ползването на компютри започва в 8 – 9 клас, когато децата започват да учат информатика, но преди това е възможно от вкъщи да проверят нещо на компютъра, когато пишат реферати или събират информация по поставен въпрос.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Учителят – изисквания към него, взаимоотношения на учителя с учениците и с родителите
Във всички етапи от развитието на детето учителят играе ключова роля – първо като човек, когото децата имитират (учителят е добър пример), после като човек, когото децата уважават и на когото вярват безусловно (учителят е любящ авторитет), и след това като човек, който им дава истината за света и формира техните идеали и цели за реалния живот (учителят е автентичен). Той познава своите ученици, знае силните и слабите им страни, подкрепя ги и ги напътства. В края на всяка учебна година изготвя атестация за това как се е справило детето през годината, къде трябва да положи повече усилия и какво му се получава лесно.
Правило е учителят никога да не използва един и същи разработен урок два пъти. За всеки клас се готви специално, в зависимост от това какви са децата в класа, от какво се вълнуват, включително и в зависимост от това какви са преобладаващите темпераменти. Работи заедно с родителите, когато има нужда от подкрепа в различни мероприятия и дейности като отворени врати, базари, походи, работилници, фестивали.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Средата – значение и задача
Средата също има специално отредено място и значение във формирането и изграждането на децата като личности. Във валдорфските детски градини тя е предимно от естествени материали и приглушени цветове. Мебелите, дървените играчки най-често са неоцветени, а оставени с естествения си цвят.
В статията „Шареното не е детско“ авторът Любов Миронова отбелязва една основна грешка, която допускаме като възрастни: „Представата на възрастните че детската стая или класната стая трябва да е шарена е толкова традиционна, че ако човек се замисли защо го прави… остава празно. Шареното изморява, по-никакъв начин не ти помага да се концентрираш учиш, разсейва, не създава чувство за естетика и красота, дразни.“
Във валдорфската детска градина често има незавършени предмети, за да може детето да конструира от тях каквото то пожелае в зависимост от фантазията си и своя етап на развитие в момента. Дори може да се каже, че се използват повече материали – дърво, вълна, кора от дърво, платове, шишарки, сухи листа или цветя, отколкото предмети като лека кола, добре оформени кубчета, пожарна или полицейска кола, влак. От наличните материали с помощта на въображението си детето ще построи нещо или ще ги използва с различно предназначение в различните игри.

Мостче с различен наклон за най‐малките с цел упражняване и формиране чувството за баланс
Целта е детето да си представи образно за какво може да послужи едно листо или пънче и самò да реши за какво да го използва. По този начин се стимулира фантазията, което е една от основните цели на валдорфската система. В детската градина се набляга на заоблените форми, в училище вече се появяват и правите ъгли, но и на двете места се използват естествени материали – памук, вълна, коприна, дърво, глина, листа, кестени, жълъди. Много е важно стаята да не бъде претрупана, но и да не бъде празна. В първия случай детето може да реши, че в този свят няма място за него, а във втория – да не знае какво да прави и единственото, които му хрумва, е да тича в стаята. Подреждането и интериорът трябва да бъдат смислени и разумни, така че да подтикват детето към игра, чрез която да изразява себе си и да стимулират фантазията му.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Практики и инструменти, които могат да се използват във всяка класна стая
В детската градина програмата на деня преминава по един и същи начин всеки ден – посрещане, игра до събиране на групата, поздрав за деня и кой отсъства, ръчна дейност (рисуване, плетене на пръсти, месене на хляб, моделиране с пчелен восък, почистване на стаята), игра, подреждане и прибиране на играчките, песни и стихчета/игри с пръсти в кръг, закуска, игра на двора, приказка за деня, обяд, следобеден сън и игра на двора до идването
на родителите.
Игрите в кръг съответстват на ситуациите в държавните детски градини. Чрез тях децата научават нови неща за природата – сезоните, животните, птиците, дърветата, растенията, слънцето и за социалния живот, като се движат под съпровода на песента или ритъма на стиха. В българската традиция съществуват множество игри с пръсти, използвани от нашите майки и баби, които са най-подходящи за възрастта от 0 до 7 г. Чрез тях децата усвояват езика и опознават собствените си тела чрез движението. Учителят също може сам да измисли песен или игри с пръсти за децата в конкретната група, с която работи, дори това се препоръчва пред това да използва готови, написани от друг автор.
В периода от 7 до 14 г. ученето чрез движение се запазва, разказването на истории също, като към тях се прибавя и ученето чрез писане и четене. Така например при преподаването на граматика в 3 клас, децата буквално „извървят“ изречението напред и после обратно – отзад напред, като всяка крачка е отделна дума, а всяка част в него – подлог, сказуемо, определение или пунктуацията – точка, удивителен знак, запетая, може да бъде придружено с допълнителни движения на ръцете или краката и дори разиграно на роли, като на пунктуационните знаци бъдат придадени човешки качества – любопитство, гордост и др. Това забавлява децата и ги кара да учат с интерес.
Пример:
Чудесата на езика
Питам. Точка. Запетая.
Скачам, уча и играя!
Любопитна въпросителна.
Важна, важна удивителна –
вири нос и гледа смело,
мръщи вежди, глади чело!
И граматиката прашна,
всъщност никак не е страшна.
Ето точка – значи клякам,
удивителна – подскачам.
Въпросителна с надежда
ръкопляска и нарежда:
„Аз съм странна тежка птица,
и защото съм умница
искам всичко да узная.
Казвайте, да не гадая.”
(Юлияна Янкова)

Къщичка, направена от децата в детската градина по време на свободна игра, която е ключов момент от обучението по валдорфска педагогика до 7г. възраст.
Във валдорфските училища и детски градини ръчните занимания/ сръчностите присъстват ежедневно. Друг лесен елемент от програмата, който може да бъде използван и приложен във всяко училище, е рисуването „мокро в мокро“, при което, освен че се използват водни бои, се мокри и листът. Ефектът от разливането на боичката върху мокрия лист и вътрешното изживяване на този акт е много различно от това да рисуваш с молив или пастел.
Това, което едно дете получава от този вид обучение, е доверие в себе си, инициативност, морална основа, устойчивост на образованието и възпитанието, постоянно надграждане и самоусъвършенстване на личността като възрастен индивид, но също така и връзка с околния свят, ангажираност с проблемите на другия и обществена и социална отговорност.
Преминалите такова обучение са трудно податливи на манипулиране и са предпочитани служители в големи компании и различни сфери на изкуството заради изявената си креативност, последователност и умение за работа.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Ролята на родителите
Във валдорфските училища родителите участват активно в живота на училището, като се включват в различни мероприятия, организиране на базари или ремонтни дейности. В някои училища е възприета практиката да участват във взимането на решения, а в други не, но дори и тогава те подпомагат дейността на учителите и се включват в различни мероприятия.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Къде можеш да се обучиш
N.B. Информацията по-долу е от 2018 г.
Обучение по валдорфска педагогика има в много държави, сред които Англия, Холандия, Германия, Австрия, Русия. Формата е различна – в страните, в които има изградени
традиции и висши училища по подготовка на валдорфски преподаватели, валдорфската
педагогика се изучава равнопоставено на стандартната педагогика – 3 или 5 г. редовно
обучение плюс стаж и се признава от държавата. В страните от бившия социалистически лагер обучението става под формата на тригодишни семинари на модулен принцип, като и в момента в България (2018 г.), в София се провежда такъв семинар, който е трети по ред за нашата страна. Първият беше 2004-2007 г. в София, а вторият 2012-2015 г. във Варна.
В Англия има различен тип обучения за валдорфски преподаватели, които смятат да останат и да работят в страната и за чужденци, които се обучават и смятат да работят другаде. За оставащите да практикуват във Великобритания, курсът се нарича „Сърцето на преподаването“, провежда се в училище Michael Hall в East Sussex (www.michaelhall.co.uk) и е 3 г., като за 2018 г. подборът на кандидатите върви в момента – до юли месец и стартира от есента. Студентите се изисква да присъстват в училището на пълен работен ден от 8 до 16 ч., който студентите прекарват в класната стая заедно с водещия учител и децата. А при
нужда присъстват и на допълнителни извънкласни мероприятия и родителски срещи.
За чужденци, които смятат да практикуват в други държави, курсът отново е 3 г., но е съботно-неделен и струва около 7000 паунда. Провежда се в Лондон, в антропософския дом.
Обучение на валдорфски педагози предлага и Педагогическия колеж Хеликон, Холандия.
Широко разпространена е и доброволческата практика, която също дава възможност за учене в реална среда.
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Допълнителни ресурси
N.B. Информацията по-долу е от 2019 г.
Какво представлява Валдорфската педагогика?
Въведение във Валдорфската педагогика
Защо Валдорф „работи” – статия, която обяснява подхода на валдорфската педагогика със съвременните познания за функционирането на мозъка
Радиоенциклопедия „Реформаторската педагогика”: Рудолф Щайнер и Валдорфското училище– свобода и природосъобразност
Успех с новото и добре познато старо – Валдорф
Блог на Фейландия – страница за приключението, наречено Валдорфска педагогика у дома
Книги, за родителите и учителите във връзка с Валдорфската педагогика
За възпитанието с автор Рудолф Щайнер
Специални лекции на Рудолф Щайнер
Първите три години на детето с автор Карл Кьониг
Основни книги, свързани с валдорфската педагогика, издадени на български език:
Духовно-душевните градивни сили на възпитателното изкуство – Рудолф Щайнер
Общото човекознание като основа на педагогиката – Рудолф Щайнер
Тайната на четирите темперамента – Рудолф Щайнер
Лечебно-педагогически курс – Рудолф Щайнер
Педагогическото изкуство – Рудолф Щайнер
Дванадесетте сетива – Алберт Сусман
Фази на детството – Бернард Ливегуд
Валдорфска книжарница
Валдорфска виртуална библиотека, събрала богата информация и литература за
учители, родители, домашно образование
Допълнителна литература, подходяща както за учители, така и за родители:
Издателство на книги за валдорфска педагогика на руски и украински езици
https://www.facebook.com/iIzdatelstvoNairi/timeline
http://www.nairi.org.ua
Детски книги, вдъхновени от валдорфската педагогика
Страница на валдорфска учителка, автор на книги, творец на играчки и валдорфски
вдъхновител
Understanding Waldorf Education: Teaching from the Inside Out
The Waldorf Homeschool Handbook
Creative Play for Your Toddler: Steiner Waldorf Expertise and Toy Projects for 2 – 4s
Waldorf Education: A Family Guide
Линкове към центрове, детски градини и училища, където се прилага валдорфската педагогика
Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов”, София
http://waldorf.bg/
https://www.facebook.com/waldorfschoolsofia
Валдорфска детска градина „Златно зрънце”, София
http://zlatno-zrantse.bg/
https://www.facebook.com/ZlatnoZrantse
Детска къща „Приказка без край”, София
http://prikazkabezkrai.com/
https://www.facebook.com/bookshop.prikazka?fref=ts
Сдружение за Валдорфска детска градина и училище – Стара Загора
http://new-waldorf-sz.blogspot.com/
https://www.facebook.com/New.Waldorf.Initiative.Bulgaria
Сдружение „Валдорфска педагогика”, Стара Загора
https://valdorfsz.wordpress.com/
https://www.facebook.com/AtelieSunflowers
Клуб „Приятели на Валдорфската педагогика в Пловдив”
Сайт на Антропософското общество в България
Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители”, гр. Варна
ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ
Източници
- Щайнер, Р., „Духовно-душевните градивни сили на възпитателното изкуство“, 1922 г., GA305
- Schwartz E., „Discover Waldorf Education: Knitting and Intellectual Development“, 2009.
- Везенков, С., доктор по невробиология, интервю пред в. „Дневник“, 17 юни 2014.
- Щайнер Р., „Общото човекознание“,1919 г., GA 293
- Опенхаймер Ш., „Рай на земята“, 2006.
Автор на материала

Юлияна Янкова е журналист, учител и валдорфски педагог, която се стреми принципите на хуманното отглеждане, възпитаване и образоване на децата да достигнат до колкото се може повече хора.
От 2013 г. води валдорфски вечери за
родители, на които заедно със свои колеги представя най-важното и различното от и във валдорфската педагогика. От 2015 г. работи с деца в различни родителски кооперативи и
валдорфски инициативи и пътува като гост- лектор в различни български градове, в които има интерес към алтернативната педагогика.
За съжаление Юлияна почина през 2021 г.
Материалът ви хареса?
Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!