Проектно-базирано учене

Джон Дюи

За „баща“ на проектно-базираното учене (ПБУ) се смята Джон Дюи (1859 – 1952), американски философ, образователен и социален реформатор, смятан за основател на философията на прагматизма и функционалната психология. Но доколкото „ученето чрез правене“ (което е най- лесният начин да кажем какво представлява проектно-базираното учене) е нещо естествено и интуитивно, защото ние като хора го правим по принцип, е трудно да сложим началната точка на възникването на този начин на учене.

Джон Дюи

Още в древността в лицето на Аристотел и Конфуций можем да намерим ранните проповедници на идеята за учете чрез правене. Сократ пък дава насоки как можем да учим като задаваме въпроси, изследваме, мислим критично.

Деца изграждат макет на град за социално-исторически проект в училището на Дюи, Чикаго, 1905 г.

В по-модерни времена има няколко вълни на развитие и разпространение на ПБУ. През периода 1590 – 1765 г. започва прилагането на проектния тип работа в архитектурните училища в Европа (и по-конкретно в Италия). През 1765 – 1880 г. проектното учене се институционализира като често използван преподавателски метод. В метода се инкорпорира научното знание и методът става важна част от програмата на инженерните училища в САЩ. До 1915 г. проектната работа навлиза сериозно в държавните училища в Америка, в които се преподават специфично професионални умения. В периода 1915 – 1965 г. методът има нова вълна на развитие в Европа. През 60-те и 70-те на 20 в. губи от своята популярност в Щатите, но през 80- те отново набира сила в онези части на САЩ, където стандартизираното тестване не е задължително. Като цяло от 1965 г. до днес се случва едно преоткриване на идеята за проектното учене и се наблюдава трета вълна на неговото разпространение по света. Като това се случва с пълна сила последните 20-ина години.

През 1896 г. Дюи основава училище-лаборатория към Чикагския университет. Това училище става извор на вдъхновение за много други училища и отправна точка за развитие на прогресивното образование. Година по-късно Дюи издава книгата „Моето педагогическо кредо“ („My Pedagogical Creed“, 1897), в която описва концепцията за „ученето чрез правене“.

Жан Пиаже

Жан Пиаже (1896 – 1980), който се занимава с психология на развитието на детето, помага в развитието на идеята и разбирането на това как учим от собствения си опит. Неговите прозрения слагат основата на конструктивисткия подход към образованието, според когото учениците развиват своето знание като задават въпроси, изследват, общуват с другите и рефлектират върху своите преживявания.

Уилям Килпатрик

Един от студентите на Дюи и по-късно негов колега – Уилям Килпатрик (1871 – 1965), обобщава най-важните аспекти на ПБУ в академичен труд, публикуван през 1918 г. Според него най-важното прозрение в образователната философия на Дюи е, че собствения опит и интересите на децата са факторите, които стоят в основата на обучителния процес. Килпатрик споделя, че Дюи е виждал ползите от ПБУ в две основни посоки – от една страна проектите са източници на учене, а от друга са пространства, в които вече изградените знания могат да влязат в употреба.

През времето, в което се развива, ученето чрез проектна работа се е основавало на различни обучителни модели. Днес съществуват различни вариации на проектно- базирано учене. Независимо от различията, проектно-базираното учене е педагогика, фокусирана върху ученика, която помага на учениците да придобият по-задълбочено знание чрез активно изследване на реални, практически предизвикателства и проблеми.

Трудно е да се каже точно колко са училищата по света, в които се учи изцяло на принципа на проектното учене. В САЩ има около 3000 такива. Това, което прави лесно разпространението на метода е, че може да се прилага във всяка класна стая, във всякакъв тип училище.

Джон Дюи

В центъра на проектно-базираното учене се поставят личният опит и личният интерес. Ако не ги уважим и не дадем възможност на едно дете да учи през тях и не предоставим възможността за рефлексия върху преживяното, не бихме могли да говорим за истинско учене.

В проектно-базираното учене има много свобода и това как го правите зависи в голяма степен от децата, с които работите и целите, които си поставяте за работата с тях. Но тук ще представим основните принципи, на които трябва да стъпите, за да имате успешен проект.

Въвеждане в проекта

Учителите могат много успешно да активират нуждата на учениците от знание, като започнат проекта с въвеждащо събитие, което създава интерес и повдига въпроси. Такова събитие може да бъде почти всичко: видео, дискусия, гост, пътуване. Обратното – да започнете проекта като раздадете на учениците материали за четене, носи риска да ги отегчите и да не ги ангажирате с темата.

Предизвикателен въпрос или проблем?

Същността на проекта може да бъде проблем, който трябва да бъде решен или въпрос, на който трябва да се отговори. Въпросът може да бъде конкретен (напр. „Безопасно ли е да пием водата от чешмата?“) или абстрактен (напр. „Кога е оправдано да се води война?“). Проблемът е добре да бъде реален, напр. „Как можем да подобрим този уебсайт, така че да бъде посещаван от повече млади хора?“. Ангажиращият въпрос или проблем прави ученето по-смислено – учениците не учат заради самото учене, те учат, защото имат реална нужда да научат дадена информация, така че да я използват в решаването на проблем или отговарянето на въпрос, който има значение за тях. Въпросът/проблемът трябва да бъде предизвикателен, но без да бъде плашещ за учениците – трябва да имат усещането, че биха могли да се справят. Проектите са интердисциплинарни, напр. ако децата трябва да създадат дизайн на мисия до Еверест, трябва да работят в няколко насоки – география, биология, математика (бюджетиране), други.

Задълбочено изследване

Изследването е по-задълбочен процес от просто „да погледнем“ в тази книга или онзи уеб сайт. Процесът отнема време и е възможно да се повтори няколко пъти – задаваме си въпроси – намираме отговори, но и още по-дълбоки въпроси. Освен класическите източници на изследване – книги, интернет, учениците могат да използват и доста по-практични средства като разговори/интервюта със специалисти, потребители или производители.

Автентичност

Проблемът/въпросът, по който се работи да бъде истински, от реалния живот. Автентичността увеличава мотивацията на учениците да учат и резултатите, които постигат с проекта. Тя може да бъде търсена в няколко направления, често в комбинация едно с друго: контекст – когато учениците решават проблем, пред който се изправят хора от външния свят (напр. предприемачи разработват бизнес план); използване на процеси, задачи или инструменти от истинския живот, напр. използването на софтуер за монтиране на видео; реално въздействие върху другите, напр. създаване на зеленчукова градина в училището; въздействие върху личността на учениците, напр. когато въпросът/проблемът засяга техни лични интереси, култура, дентичност, притеснения.

Възможност за мнение и избор от страна на учениците

Този елемент е ключов. Ако искате проектът да се възприема като смислен от учениците, колкото повече имат възможност да дават своето мнение и да правят собствен избор, толкова по-добре. Ако учениците нямат възможност да взимат сами решения, проектът ще се превърне в поредното упражнение или следване на инструкции. Учениците могат да имат контрол върху много от аспектите на проекта – от поставянето на самия проблем/въпрос, през ресурсите, които ще използват в частта с изследването на проблема, до продукта/резултата, който ще представят от работата си.

Проектът дава възможност да се развиват много от уменията, които смятаме за важни във 21 век – сътрудничество, комуникация, критично мислене, използване на технологии.

Рефлексия
По време на проекта е полезно и учениците, и учителят да рефлектират върху това какво научават, как го научават, защо го научават. Рефлексията може да възниква спонтанно в процеса на работа и общуването между участниците, но е добре да я има и във формален вид като оценка, дискусии или публична презентация на проекта. Рефлексията помага на учениците не само да си дадат сметка как са се справили с конкретния проект и какво биха могли да подобрят следващия път, но да помислят как наученото може да бъде приложено в други ситуации; кои умения са им били полезни и какво е нужно да развият още в тази посока.

Обратна връзка
По време на проекта е добре да се обръща внимание на това как се дава конструктивна обратна връзка на съучениците и как се получава и инкорпорира такава. Освен учителят и съучениците, за обратна връзка могат да бъдат канени експерти или гости, които да внесат по този начин автентичност от външната среда.

Публично представяне на резултата
Резултатът от проекта може да бъде конкретен продукт, а може да бъде и представяне на решение на проблем или отговор на въпрос. Публичното представяне има силна роля по отношение на мотивацията на учениците и качеството на резултата, към който да се стремят – една по-широка аудитория предполага по-високо ниво на представяне, но трябва да се внимава да не бъде източник на прекалено много стрес. Представянето прави резултата от ученето на учениците видим за по-голяма аудитория. По този начин се надхвърля чисто индивидуалната връзка ученик-учител и социалното измерение на ученето става важно. Това дава цялостно въздействие върху културата на учене в общността. Като представяме работата на учениците публично имаме възможност да комуникираме ефективно с родителите, общността и социума като цяло какво представлява проектно-базираното учене и какви са ползите от него.

Крис Лехман, основател и директор на Science Leadership Academy

Наблюдения и изследвания (Harmer 2014; Holm 2011), които са правени на ученици, които са учили на база на проектно-базирания подход показват, че те развиват умения за независимо учене (включително решаване на проблеми), научават се да бъдат по-свободомислещи, помнят наученото по-дълго време и се представят по-добре на стандартните тестове отколкото ученици, които не са учили по този начин.

Поддръжниците на проектно-базираното учене цитират множество ползи от въвеждането на метода в класните стаи – включително по-голяма дълбочина на разбиране на концепции, по-широка основа на знанията, подобрени умения за комуникация, по-добри интерперсонални и социални умения, лидерски умения, по- висока креативност, подобрени умения за писане.

Методът може да се прилага във всички етапи на предучилищното и училищното образование – детска градина, предучилищна възраст, начален, прогимназиален и гимназиален училищен етап. Важното е видът на проекта да бъде съобразен с възрастта на децата.

Например, в детската градина децата могат да имат проект, в който да изследват как растат семената при различно количество светлина, докато в гимназиална възраст могат да работят по проект за дизайн на мисия до връх Еверест.

Методът позволява голяма свобода по отношение на начина, по който може да бъде организирано училището. Например, съществува пътуващо училище, което предлага на своите ученици в рамките на 3 години да обиколят и да учат в 12 различни държави. Масово ПБУ се прилага в класове на деца от една възраст. Но самият характер на проектно-базираното учене предполага възможността деца от различни възрасти, но с общ интерес в дадена тема да работят заедно и да допълват взаимно уменията и знанията си.

Методът учи децата на много повече от просто предметно знание – как да работят с другите, как да решават проблеми, как да представят идеите си пред другите, как да учат от грешките си. Така че когато говорим за оценяване на постигнатото от проектно-базирано учене, ние искаме да оценим не само онова, което са научили, но и как са го научили, така че това да им даде бъдещи възможности за развитие.

Как се случва оценяването:

  • В самото начало се поставят критерии, по които ще бъде оценявано цялостното представяне на ученика;
  • По време на целия проект се дава обратна връзка във връзка с представянето на ученика– от учителя, от съучениците и от самия себе си; на финала и от публиката;
  • Целта на оценката е да акцентира върху развитието и да окуражи подобрението.

В проектно-базираното учене учителите участват в процеса на много нива. Учителят трябва да намери баланс, тъй като е непрекъснато ангажиран с проекта, учениците, други учители и общността като цяло.

Създава и планира
Учителят създава или адаптира проект, съобразно нивото и нуждите на своите
ученици и планира изпълнението, като дава възможност и на самите ученици да споделят мнение.

Cъобразява се със стандартите
Учителят създава проекта, така че да е сигурен, че ще бъдат покрити нужните знания в дисциплините, в които се работи.

Изгражда културата
Учителят окуражава търсенето на отговори, развитието на независимост в учениците, екипния дух, фокуса върху качеството.

Управлява дейностите
Учителят работи с учениците, за да определи задачите и сроковете, помага в намирането и използването на ресурсите, създаването на продуктите и тяхното представяне.

Създава рамката на ученето
Учителят използва многообразие от уроци, инструменти и стратегии, за да подкрепи учениците в постигането на поставените цели.

Оценява учениците
Учителят прави количествена и качествена оценка на знанието, разбирането и уменията и включва в оценката самооценката, както и оценката на съучениците.

Ангажира и насочва
Учителят се включва заедно с учениците в ученето и създаването, като идентифицира кога имат нужда от изграждане на специфични умения, пренасочване към друга дейност, окуражаване или поздравления.

Андрю Бирос, управител училищно развитие New Tech Network

Как да организираме средата и каква да бъде тя зависи пряко от темата на проекта, по който се работи. Ако разработвате зеленчуковата градина на училището, средата и нужните материали ще бъдат от един тип, ако разработвате театрална пиеса – съвсем друг. Когато планирате проекта, е много важно да обмислите дали можете да подсигурите необходимата среда (може да не сте вие лично, а екипът, който ще прави проекта, т.е. това може да е част от проекта) – като помещение/външна локация, материали, инструменти, техника.

Методът цялостно може да бъде въведен от всеки учител във всяка класна стая. На кинофестивала много от хората, присъствали на прожекцията на “Най-голям шанс за успех”/ Most Likely To Succeed споделиха, че прилагат проектно-базираното учене в своите класни стаи.

Доколкото проектно-базираното учене е интердисциплинарен подход, може да бъде използван при нужда от развитие на връзки между отделно изучаваните предмети. А доколкото развива меки умения, може да бъде използван и за тяхното развитие.

Обучение по програма Еразъм
BUCK Institute for Education, USA

КНИГИ

Авторите на книгата – специалисти в сферата на ПБУ от уважавания Buck Institute for Education, превеждат читателите стъпка по стъпка през процеса по създаване, осъществяване и
оценяване на ПБУ като използват рамката на класната стая. Дават се и множество примери от различни училищни етапи и изучавани дисциплини.

ВИДЕО
http://www.bie.org/objects/cat/videos

Серия от 5 видеа, които разказват за проектно-базираното учене:
https://www.youtube.com/watch?v=x8Th7bkYXtU
https://www.youtube.com/watch?v=ULCAkyKDV7c
https://www.youtube.com/watch?v=0WdTS9u0h10
https://www.youtube.com/watch?v=GExtTQytNNo&t=8s
https://www.youtube.com/watch?v=JBK4C6agqAA

ДРУГИ МАТЕРИАЛИ
Доклад на тема „Проектно-базирано обучение – технология и възможности за използване в българското училище“, доц. д-р Янка Тоцева, педагог, гост-лектор в университети в Италия, Холандия, Ирландия.

https://uchimse.blogspot.bg/2017/03/blog-post24CEESAconference.html


ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦИ, ФЕЙСБУК СТРАНИЦИ И ГРУПИ
http://www.pblworld.org/events/pbl-world-2018
http://www.bie.org
https://performingineducation.com/
Фейсбук група, затворена: Planning & Implementing Project-based Learning

История
http://www.gettingsmart.com/2017/04/role-teacher-student-centered-learning/
https://www.edutopia.org/project-based-learning-history
http://www.stratostar.net/blog/the-real-history-of-project-based-learning/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%
D0%94%D1%8E%D0%B8

https://en.wikipedia.org/wiki/John_Dewey
http://academiapedagogilor.ro/images/9.pdf
http://www.jgypk.hu/mentorhalo/tananyag/Tevekenyen_az_iskolaban/i_1_an_outline_
of_the_history_of_project_pedagogy.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Project-based_learning

Принципи
http://slpbl.weebly.com/uploads/6/6/2/2/66229411/d.research_sourceproject_essentails-
final.pdf
http://www.ascd.org/publications/educational_leadership/sept10/vol68/num01/Seven_
Essentials_for_Project-Based_Learning.aspx


Целта
https://www.edutopia.org/project-based-learning-experts
http://www.bie.org/about/why_pbl
http://www.bie.org/blog/evaluation_within_project_based_learning

Учителят
http://www.bie.org/blog/gold_standard_pbl_project_based_teaching_practice


Марта Златева е ентусиаст на тема социална промяна, който страстно вярва в свободното учене във всички форми, в които децата могат да следват собствените си интереси и да бъдат уважавани като личности.
Работила и партнирала с образователни организации като „Заедно в час”, фондация „Темпо”, „Общност за демократично образование”.

За връзка с нея: marta.zlateva@gmail.com


Материалът ви хареса?

Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!


Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top