автор: Нели Керемидчиева
Знаете ли, че 11-ти юни е обявен за международен ден на играта от Генералната асамблея на ООН с цел да се насочва внимание към нейното фундаментално значение за човешкото развитие и важността тя да присъства в ранните години на всеки човек?
Аз не знаех!
Но спокойно, пропускът е запълнен в този момент. Освен това не е и чак толкова странно, че не сме разбрали, защото обявяването на този ден се е случило през 2024 г.
Специално съм благодарна на фондация RISE, които организираха събитие по този повод – така едновременно разбрах за тяхната дейност, за съществуването на специален ден на играта и за още интересни неща, за които ще ви разкажа по-долу.
Повече информация за фондация Rise ще намерите най-долу в статията.
Събитието “Играта и нейните измерения в ранното учене” беше безплатно и се проведе в красиво и уютно пространство в София. Бе разделено на четири части, съответващи на четирите компонента, които стоят в основата на “Елементът Игра” – авторска програма на Rise за учене чрез игра, а именно: книгите, играчките, преживяването и музиката. Нямаше отделен панел за “пространството”, което също се смята за важно в този модел – във всеки случай останаха още измерения на играта за изследване в следващо събитие.
Росица Петрова, изпълнителен директор на Фондацията в България, разказа малко повече по въпроса защо са необходими специални дейности за промотиране на играта в България и по света. Правото на игра е част от Конвенцията за правата на детето (приета през 1982 г.), призната в България и повечето страни по света, но при скорошно мащабно изследване в световен мащаб е установено, че това е известно едва на 30% от възрастните. Нещо повече – 160 милиона деца по света работят дори в днешно време.
Според друго глобално проучване, цитирано от Росица, 73% от запитаните деца не вярват, че възрастните приемат играта насериозно.
Играта масово се подценява като несъществена дейност и по-скоро “почивка” от ученето в контекста на образователните пространства за предучилищна възраст, пък и в домовете на семействата. Разпространени изрази от типа “първо ще учим, после ще играем” ясно показват, че играта не се смята за учене.
В същото време научни изследвания и практиката на професионалистите, заети с обучение и израстване на деца, показват недвусмислено, че “играта е работата на детето” (по думите на Мария Монтесори) – чрез нея то се изразява, учи, свързва се, изследва, създава своето разбиране за света около себе си и за своето място в него, развива социално-емоционални умения, отработва конфликтни и дори травматични ситуации и страхове. Ако сте имали възможност да видите прожектирания във Фестивал Възможното образование документален филм “Силата на играта”, знаете, че липсата на условия за игра в ранна възраст е обединяваща характеристика, установена сред затворници, извършили най-тежките престъпления, според проучване в САЩ. Както и че ученето чрез игра е характерно за всички бозайници и колкото повече има едно животно да учи в живота си, на толкова по-късна възраст спира да играе. Или по думите на Джордж Бърнард Шоу:
“Не спираме да играем, защото остаряваме. Остаряваме, защото спираме да играем.”
Учителите
Първият панел на събитието бе с три учителки от детски градини, които прилагат програмата “Елементът Игра” – Десислава Николова и Елена Несторова от 179 ДГ “Синчец” и Петя Харизанова от ЧДГ “Дренчета” в село Дрен. Водещ бе Яна Алексиева от Асоциация “Родители”. Преподавателките споделиха собствения си ентусиазъм, виждайки реакциите на децата от отделянето на повече време за игра, благодарение на програмата. Разказаха, че в играта децата са най-истински и автентични, че чрез нея се постигат всички цели от заложените държавни образователни изисквания, но не със суха абстракция, а с живо преживяване и радост. Тяхната гледна точка бе, че всеки учител може да използва играта, но тя трябва да е истинска – достатъчно е учителят да зададе тема, да се намесва съвсем кратко и деликатно, да има по-скоро ролята на фасилитатор.
“Дали играта е истинска, зависи от възрастния.”
В детската градина играта е “в ръцете на учителя”. Често той се оказва и в ролята на помощник на родителите – да ги предизвика да си припомнят какво е означавала играта за тях самите като деца и дори в настоящия момент, и колко по-лесно се учи по този начин. Както и още по- важното – да им дава идеи как чрез игра могат да заздравяват връзката с децата си. По този повод ни препоръчаха книгата “Децата, родителите, играта” на Лорънс Коен.
Учителите споделиха радостта си, че играта в програмата е основно преживелищна, чрез докосване, движение, творчество. Учебните тетрадки не се използват, освен евентуално в края на занимание, ако има нужда нещо да се затвърди. В програмата те усещат свобода за себе си като учители и възможност за творчество. Препятствията, с които се срещат: времето не стига за всичко, родителите често не възприемат дейностите като учене и търсят попълнени учебни тетрадки.
“Играта е спонтанна дейност и има нужда от време да се разгърне.”
“Кога сме щастливи – когато сме спонтанни и няма формалност.”
Следвайки въпроса на Яна, обсъдиха и подготовката на бъдещи учители – единодушни бяха, че има нужда от по-малко академизъм и повече практика, която да започва от самото начало.
Видеозапис от панела можете да видите ТУК.
Книгите – разговор с писателката Петя Кокудева
Използването на детски книги заема основно място в програмата “Елементът Игра” и Петя разказа как тя самата общува с деца, когато гостува в детски градини и класни стаи. По нейния израз тя използва книгите като “катапулт”, за да научи повече за децата в конкретната група. Сподели, че те са привлечени повече от аналоговия свят – когато им донесе вещи или дори рисунки на хартия (вместо на екран), които те да разглеждат и да фантазират по тях.
фотограф Драгомир Ушев
Например, когато им показва книжката “Изобретенията на мечока Дърабъра”, тя ги предизвиква на място да направят изобретения – и ни показа нагледно как. Или по примера на нейно стихотворение ги поканва да споделят нещо за себе си като измислят например на какво биха оприличили баба си. Ценна част от разказа на Петя бяха идеите как без никакви средства могат да се запалят децата да споделят истории за живота и идеите си. Петя разказваше толкова увлекателно и интересно, че ми се прииска да съм част от такава група деца! Можете да видете видео от нейното представяне ТУК.
Играчките
Тук организаторите ни изненадаха с чудесните творения на Esnaf Toys – български производител на сглобяеми фигурки на животни. Всяка се състои от няколко части, които се свързват с магнити – съответно може да се измислят разнообразни фантастични същества с тях. Единият от създателите на играчките – и двамата са архитекти по образование – разказа историята на техния бизнес от скиците до реализацията и търсенето на качествени и дълготрайни материали, както и защо играчките “с отворен край” са толкова ценени. А именно – защото дават свобода на въображението и множество възможности, по които могат да се използват с неочакван краен резултат. Видео от този разговор вижте ТУК.
фотограф Драгомир Ушев
Концепцията за активно творчество и създаване с отворен край при боравене с материали е заложена и в модела Six bricks, който Rise имат право да разпространяват. Повече за него можете да научите ТУК.
Преживяването
Отделен беше панел за една от най-важните характеристики на ученето чрез игра – преживяването. Разговорът беше с Николета Петрова от училище Френе – с която впрочем сме съмишленици и партньори от години. Ники обясни, че споделеното между ученици и учители преживяване създава връзка, а тя пък е фундамент на ученето. За пример ни показа видеа от проекти, които щедро са описани в детайли на сайта на училището и могат да се ползват от всеки желаещ учител – поход рали “По стъпките на Левски”, еко рали викорина и други. И вие можете да ги видите ТУК.
фотограф Драгомир Ушев
Действително, сподели тя, повечето родители все още искат да видят попълнена тетрадка и веществени доказателства за ученето, а преживяването не създава такива “продукти”. В същото време в училище Френе и в детската къща се стремят да демонстрират и други начини за учене- дори през повечето време да се работи по познатите методи.
Видео от разговора с Ники вижте ТУК.
Музиката
Последният панел бе демонстрация как може да се учи материал чрез музика. Музикантът Константин Кучев, с помощта на група ученици, ни показа с колко лекота може да се завърже разговор с децата, от който да се стигне до техни истории – реални или въображаеми, до измисляне на звуци, цели мелодии, текстове и дори до създаване на съвместна песен. Оказа се, че методът работи и с възрастни – трима участници от публиката създадоха песен на място по избрана от тях тема с помощта и напътствието на Косьо.
фотограф Драгомир Ушев
Събитието завърши с неформални разговори между участниците и размяна на контакти. Уверихме се, че има нужда да продължаваме да се срещаме и да споделяме уроците, които сме научили от играта – отразени в очите на децата, с които работим, но и в собственото ни усещане.
Кои са организация Rise?
Седалището на организацията е в САЩ, а клонове има в страни с военни конфликти или скорошни природни катаклизми (Хаити, Етиопия, Виетнам, Украйна), където децата имат още по-силна нужда да им бъде осигурено пространство за игра.
Rise България е фондация, регистрирана в България и е част от Rise Alliance for Children. Възниква преди години като реакция на неблагоприятните условия за децата в институции, най-вече в звената майка и бебе и институциите за деца, лишени от родителска грижа. Първо правят кътове за игри, библиотеки за играчки на такива места, постепенно дейността им се развива с повече от 47 партньори, предимно различни социални институции, в които обучават специалисти по игра. В последната година пренасочват дейността си от деца с отявлени дефицити към всички места за работа с деца, където играта не заема достатъчно място за тяхното здравословно развитие (сайтът им все още не е обновен). Обучават и учители от детски градини, за което могат да издават кредити.
Моят извод от събитието
Все още в България (и по света) има нужда да си повтаряме колко важна е играта за здравословното човешко развитие и че именно тя е подарения от природата механизъм за учене. Във Фестивал Възможното образование сме показвали 2 документални филма – “За правото да играем” и “Силата на играта”, направихме и една работилница, посветени специално на ролята на играта в човешкото учене и здрава психика, както и на пагубните последици при нейната липса. Намерението ни е да продължаваме с тази тема, тъй като все още установяваме по-скоро цялостно неразбиране и подценяване сред родители, специалисти и създатели на политики. Оптимисти сме, защото виждаме, че съвсем не сме сами. До това събитие дори не познавахме фондация RISE!
Споделете сега вие с нас!
Какви други подобни организации познавате?
Защо според вас е толкова трудно за възрастните да възприемат играта “сериозно”?
Как най-добре можем да подкрепим родители и учители в това разбиране?
Искате да има повече игра във вашето училище или детска градина и не знаете как да убедите учители и родители в нейната полза?
Можете да ни поканите да направим прожекция на някой от двата документални филма по темата, с които разполагаме. Можем да ви помогнем и с фасилитиране на дискусията след филма. Свържете се с нас на kinozaobrazovanie@gmail.com!
