автор на историята: Камелия Рачева, учител
място: 120 ОУ ‘‘Георги Сава Раковски‘‘
възраст на децата-участници: 7- 9 г.
изображение – от автора
Коментар от Катина Цолова:
Документалното кино в училище – възможност, която си струва да опитаме
Много ми се иска да ви разкажа за вдъхновяващата възможност документалното кино да намери своето място в учебните часове. По време на фестивала „Възможното образование“ през март 2025 г. имах удоволствието да присъствам на представяне от Даниел Симеонов от Арте Урбана Колектив. Той сподели опита си от работа в училището в малкото село Дерманци и разказа за програмата CinEd, посветена на развиване на визуалната култура у ученици на възраст от 7 до 19 години.
Историята му ме впечатли дълбоко и сега с нетърпение очаквам Форума “Срещи с младото европейско кино”, който ще се проведе в София между 19 и 21 юни. Повече информация за събитието можете да откриете ТУК.
В тази статия ще ви представим преживяването на един учител, включил се в програмата CinEd и използващ документални филми в класната стая. Дълбоко се възхищавам на учители, които имат смелостта да разчупят рамките и да провокират мисленето извън “дървената ограда на образователната кошара”. Те не просто вдъхновяват – те дават реални, работещи инструменти, които могат да бъдат използвани от всички нас.
Споделянето на подобен опит носи надежда и вдъхновение.
Тази учебна година в занималнята с учениците от 3-ти клас от 120 ОУ ‘‘Георги Сава Раковски‘‘
стартирахме проект, посветен на документалните филми. Нашата цел беше да покажем на
учениците как документалният филм може да бъде не само инструмент за записване на
реалността, но и средство за изразяване на тревоги и чувства, чувствителност към социални
проблеми.
Чрез участието си в международния проект “Документални пътешествия” и използвайки
ресурсите на образователната платформа CinEd, учениците се запознаха с няколко ключови
литовски документални филма: “Пътуване в мъгливи земи”, “Мечти на столетници” и “Сама”. Тези филми не само представиха различни аспекти на живота, но и показаха как документалистиката може да приема поетични форми и изказ, внасяйки универсални ценности в обикновения живот.
Кратко резюме на филмите
“Пътуване в мъгливи земи” (1973), режисиран от Хенрикас Шаблявичюс, е поетичен разказ за
носталгичното пътуване с теснолинейка през литовския пейзаж. Камерата следва железопътния работник Повилас, като паралелно улавя символиката на местните места, характеризиращи литовската кинематографична поезия. Заплахата от модернизацията и новите технологии обаче помрачава идиличната атмосфера.
“Мечти на столетници” (1969), режисиран от Робертас Верба, представя столетници, които
споделят своите спомени и преживяния. Техните истории, изпълнени с радост и тъга, служат като мост между поколенията и напомнят за непреходните ценности на човешкия живот.
“Сама” (2001), режисиран от Аудриус Стонис, е интимен портрет на малко момиченце, което
посещава майка си в затвора. Филмът поставя под въпрос етичните граници на
документалистиката и изследва сложността на детските емоции и взаимоотношения.
Творчески задачи и резултати
След прожекциите на филмите, учениците бяха ангажирани в разнообразни творчески
задачи, които им помогнаха да задълбочат своето разбиране и да развият своята емпатия.
Ето някои от тях:
Дискусии и анализи:
След гледането на “Пътуване в мъгливи земи”, младите кинолюбители коментираха как
новите технологии могат да прогонят животните и да намалят тишината и красотата на природата. Впечатляващите крясъци на жеравите ги отведоха до японската история за хартиени жерави от Садако Сасаки. По примера на момиченцето, те изработиха множество хартиени жерави и така призоваха за мир заедно с останалите партньори по проекта.
След “Мечти на столетници”, учениците споделиха своите мечти и коментираха какъв е
животът на столетниците и за какво мечтаят. Обсъдиха какво правят възрастните хора щастливи днес: семейство, слънце, любими храни, истории. Подчертаха, че дори и на много напреднала възраст хората все още се радват на прости неща. Обсъдиха колко е важно да си мил и да имаш приятели на всяка възраст.
Творчески проекти:
Една от задачите беше да създадат филмов портрет на герой, който познават (баба, съсед,
приятел и др.). Тази задача позволи на учениците да се потопят в личните истории на своите
близки и да ги представят чрез видеоматериали.
След прожекцията на “Сама”, учениците бяха особено впечатлени от интимния портрет на
момиченцето, което посещава майка си в затвора. Докато гледаха филма, някои от тях се сърдеха на оператора, че смущава момичето по време на срещата с майка й. Чувахме възклицания като “Махни се от там!” и “Остави я на мира!”. Тези реакции показаха колко дълбоко са се свързали с героинята и колко силни емоции са изпитали. Освен това, учениците не знаеха какво е сторила майката и се чудеха защо е в затвора. Те трябваше да приемат нова информация, че има и такива раздели между родители и деца. Този момент подчерта значението на етиката в документалистиката и необходимостта да уважаваме личното пространство и чувствата на хората, които снимаме.
Творческата задача след този вълнуващ филм продължи с разпределяне на всеки екип от
училищата на малки групи и работа върху финалната сцена на филма. Всеки екип трябваше да
нарисува една голяма картина, като добавяше каквото смята за нужно в нея – дърво, птици, небе, вятър или дори Сигита. След като учениците завършиха рисунките, ги поставиха в обща галерия, озаглавиха, дискутираха “По какво си приличат или се различават?”, “Всички ли създават едно и също усещане?” и “Какво според тях представлява дървото?”.
Тези творчески задачи не само обогатиха знанията на учениците, но и ги накараха да се
замислят върху важни социални и лични теми. Чрез дискусии и творчески проекти, учениците
успяха да развият своето чувство за емпатия и човеколюбие, като същевременно създадоха свои собствени истории и проекти, вдъхновени от видяното. Проектът доказа, че документалните филми могат да бъдат силен инструмент за възпитание на човеколюбие и емпатия в класната стая, предоставяйки на учениците възможност да се свържат с реалния свят и да развият критично мислене и социална отговорност.
