автор на историята: Иво Домозетов, учител
място: частна детска градина, гр. София
възраст на децата-участници: предучилищна
изображение – от Canva
Коментар от нас: Тази история не е просто случка от детската градина – тя е миниатюра на човеколюбивото образование в действие. Още по-хубава, защото може да изглежда някак незначителна, всекидневна. Впечатляват вниманието към чувствата на детето, уважението към неговото преживяване, готовността да го оставим да скърби – вместо да го разсейваме, омаловажаваме или да се опитваме да го излъжем. Именно така едно дете може да се научи как да се справя със загубата, как да търси решение и най-вече да се увери, че някой го чува и се грижи за него. В този случай един учител с две нови чушки е повече от няколко урока за емоционална интелигентност.
Учител съм в детска градина и отговарям за арт заниманията, но често ме ползват за допълнителен учител в групите.
При нас се стремим да следваме философията на подхода “Реджо Емилия”. Едно от важните неща там е децата да бъдат част от обществото, да познават градската среда и самото общество да познава децата. Целта не е изолирано отглеждане в безопасни помещения, а израстване с опит сред обществото. Възпитаване на уважение на възрастните към детството и неговото включване в ежедневието. Та при нас – учителите се стараят да организират редовни занимания извън детската градина – градски и извънградски разходки, посещение на музеи, придвижване с градски транспорт и изобщо опознаване на социалния свят. Вярваме, че така създаваме подходящи условия, в които да порастват социално интелигентни деца.
Есента е подходяща за пазаруване на всевъзможни плодове и зеленчуци. Един ден учителите на една от групите – 5 годишни, решиха да заведат децата до близък пазар, от където те да си купят някакви сезонни плодове и зеленчуци. Децата си носеха кошнички и малки ранички. Качиха се в метрото, пътуваха до там, обикаляха сергии, разговаряха с продавачи. Хората им се радваха и съдействаха на учителите. Едно от децата си купи три чушки. Една за мама, една за тати, една за него. Беше от децата, които носят кошничка. Хубави месести големи чушки, от тези дето усещаш вкуса им само докато ги гледаш и съзнанието ти се изпълва с миризмата на червен пипер.
Малко преди да се върнем в детската градина се оказва, че едната чушка я няма. Изпаднала е и това толкова много разстрои детето, че то дълго време страда. За нас е важно, че се стараем да оставяме децата да преживеят чувствата си. Тъгата не е забранена, а учителите се опитваме да си говорим с тях и да изясним наистина ситуацията и причината за страдание. Това помага и на децата да дефинират емоциите си и да търсят начин да ги изживеят и да продължат уверени, че могат да се справят със загубата, в случая на чушката.
Нямах избор и се върнах да търся чушката. Нали разбирате, аз съм на около 50 години мъж и ходя по улиците, оглеждайки се за паднала голяма месеста чушка. В главата ми кънти – “това е някаква лудост”, но някъде там съм се свързал с емоцията на това хлапе и разбирам страданието му.
В крайна сметка отидох до близкия пазар и купих две чушки. Продавачката ме гледаше криво – две чушки, че даже иска да си ги избере, ако може без тези! На децата им разрешаваха да си избират! Върнах се с тия две чушки, те бяха твърде различни от изгубената, изобщо не съм си помислял, че ще го лъжа. А това малкото, с подути от плач очи, ме гледа въпросително.
“Виж, ти загуби едната чушка. Това беше неприятно и ти се натъжи. Аз се върнах да я потърся, но не я намерих. Съжалявам за това. Реших да купя нови чушки. Те са различни от тази, която ти загуби, но може би е вариант да има за теб, за мама и за тати. Надявам се следващия път да си по-внимателен.”
Той веднага разбра, че това са нови чушки, но се зарадва много, защото му беше важно да има чушка на мястото на изгубената, а не непременно същата. После поиска веднага да изяде една, та добре, че имаше в резерв.
Разбирате цялата абстрактност на “внимателен” как звучи в главата на детето.
После си дадох сметка, че историята за трите чушки всъщност е история за порастването, в което има много загуби на играчки, на скъпоценности, на приятели. Но има и много намирания на решения. Има сълзи и страдание, които са толкова необходими, за да застанат от другата страна на везната, която се опитва да намери баланс с радостта и щастието. Струва ми се, че това е история за истината и реалността. За справянето с тези ситуации, за вярата, че има решения и хора, които искат и могат да ти помогнат, ако си готов да приемеш тази помощ.
Вероятно това е един от езиците, по които казваме на децата какво е грижа и внимание.