автори: Светлана Нанчева и Катина Цолова
На 26 април се проведе четвъртото издание на форума „Добрите практики на фокус“, организиран от платформата „Преподаваме.бг“ на фондация „Заедно в час / Teach for Bulgaria“- голямо събитие, събиращо учителското съсловие с намерението да променя нагласите в преподаването. Учители, директори и образователни експерти идват от цялата страна с цел споделяне на добри практики, взаимно учене и вдъхновяване на професионалната общност.
Организацията на събитие с толкова много хора и толкова богат арсенал от амбициозни заявки се прави трудно, а в случая организаторите се бяха справили много добре. Личеше си сериозното планиране и подготовка на всички детайли. Конференцията се проведе в Интер Експо Център – София, където още с влизането се усещаше интересът към събитието: просторната зала беше изпълнена до краен предел.
Силата на личната история и общността
Конференцията започна със силен пленарен блок, в който безспорно най-впечатляваща за всички присъстващи беше откриващата емоционална презентация на Иван Стоянов, директор на ОУ „Христо Ботев“ – Карнобат. Той разказа вдъхновяваща история за своя път като педагог и директор, за развитието на училището, неговия екип и училищната общност, в която вплете и изключително интересна лична родова история. Това училище наистина е „Училище за пример”, и екипът на Заедно в час може да се гордее с постиженията му, за които има сериозен принос. Училището има статут на иновативно, изградило е един от първите STEM центрове в страната, но това, което най-много ни хареса, са постиженията на колегите в областта на ученическото самоуправление и подкрепата на ученическите инициативи – например, инициативата за изграждане в двора на училището на площадка за стрийт фитнес, инициативата за рециклиране на пластмасови бутилки и др. Иван Стоянов разказа за това с особена топлина и гордост, и много ни спечели с това доверие и уважение към децата. Повече информация и визии от ОУ „Христо Ботев” – Карнобат можете да видите на сайта и Фейсбук страницата им.
След кратка пауза форумът продължи в отделни работилници – във всеки от трите часови пояса имахме възможност да участваме в една. Нашият малък екип от фестивал „Възможното образование”, в състав Катина Цолова и Светлана Нанчева, реши да посети възможния максимум работилници, а именно 6. За целта се разделихме, и ето нашите впечатления от посетените събития.
Какво бихме махнали от училището, за да освободим пространство и време за същинско учене (Катина)
“Големият въпрос” ме ритна в главата още като прочетох заглавието на работилницата „Големите въпроси на училището”. Откакто работя за и в образованието търся решения и отговори, които да правят ежедневието ми, прекарано с учениците, смислено. Работилницата се водеше от Милена Ленева от фондация „Темпо”, която ни провокира с началото на пиеса за училището. Интерпретацията на основните герои беше с изключителна точност спрямо моите разбирания. Големият въпрос, който преди бил малък въпрос, Учебната програма, Разпределението, Учебния план, Страх, Вина, божеството МОН… Основните герои в пиесата. Пиеса, която се разиграва години, и всеки от нас задължително минава през нея поне веднъж – като ученик, често два пъти – като родител, а понякога дори и три пъти – в ролята на учител. Упражнението ни насочи да мислим за това, което бихме махнали от ежедневието си в училище, така че да освободим повече време за смислено и пълноценно преподаване. Тази тема е толкова огромна, че може цял семинар да се посвети на задълбочаване в нея. Но самото задаване на този въпрос неминуемо води до промяна на нагласите. Има нещо, което е излишно в тази система… има нещо, което превръща добрата идея за образование в слабоработеща за всеки от участниците институция… Само да се замислим над това стига да променим живота си и този на учениците си.
Формиращото оценяване – теория, която помага в практиката (Светлана)
Първата работилница, която избрах, носеше заглавието „Формиращото оценяване, или как да насърчаваме успеха“ и беше водена от д-р Светла Петрова – безспорен и авторитетен специалист в областта на оценяването, дългогодишен експерт в Центъра за оценяване към МОН, а понастоящем ръководител на център „Formative Metric” към Фондация за образователна трансформация. Изборът ми беше свързан с интересите ми в областта на дидактиката, и се надявах да науча нещо ново в областта на оценяването. Форматът на събитието бе по-близък до академична лекция, отколкото работилница, и според мен това беше полезно, защото даде възможност на лектора да направи цялостно структурирано изложение по темата. По мои наблюдения, много педагози не са добре запознати с теоретичните аспекти на оценяването, откъдето произтичат и редица чисто практически проблеми. Бяха разгледани и разяснени въпроси, свързани с ефективното преподаване, ефективната обратна връзка, проследяването на напредъка на учениците, разликата между сумативно и формиращо оценяване и други важни елементи на оценяването като педагогически процес. Бяхме запознати с концепцията и разработките на Дилън Уилям, един от водещите специалисти в областта на формиращото оценяване в глобален мащаб. Като цяло, работилницата бе много информативна и ценна, и ни напомни колко е важно да изграждаме култура на оценяване, която подпомага ученето, а не просто го измерва. Формиращото оценяване не е просто метод, а мислене, което променя цялостния подход към преподаването и взаимоотношенията с учениците.
Сайт на Дилън Уилям: https://dylanwiliam.org
Какво би се променило в класната стая, ако пред себе си имаме ученици, които обичат и приемат себе си?(Катина)
Следващата добра практика, на която избрах да обърна внимание, е свързана с емоционалната интелигентност. Работилницата се водеше от Галена Александрова – Миланова, учител от Английската гимназия “Гео Милев” в град Русе, а името на работилницата беше “„Разбери, приложи, почувствай: любов към себе си в три лесни стъпки”. Още една огромна тема, която, за съжаление, едва докосваше някои от присъстващите учители, които се отнесоха по-скоро скептично. Наблюдавайки, си дадох сметка за пореден път, колко е сложна задачата на организаторите – да променят нагласите на учителите. Мисля, че дори да успеят само да ги докоснат и да пропукат тази самоуверена циничност, която често се наблюдава, това би било огромен напредък…
По време на работилницата бяха откроени трите стъпки:
САМОГРИЖА – САМОПРИЕМАНЕ – ГРАНИЦИ
Как да доведем себе си и учениците към тях, и искаме ли изобщо – това е въпрос, който да изследваме, защото нищо не става, ако не повярваш, че цялото усилие си струва.
Как едно малко училище изгражда голяма общност (Светлана)
Аз пък се включих в работилница под заглавие „Изграждане на училищна общност и принадлежност в едно училище за пример“. Нейни водещи бяха Мария Иванова – директор и Петя Дунчева – заместник-директор на ОУ „Христо Ботев” от с. Румянцево, община Луковит. Това е едно малко училище със забележителна 100-годишна история. Днес то работи с деца от различни етноси, и поддържа традицията да бъде център на местната общност. Колегите ни показаха, как с много отдаденост, креативност и целенасочена работа могат да се изградят силни връзки между учители, ученици и родители. В интерактивните задачи, които ни бяха поставени, влязохме в ролите на различни участници в училищния живот – ученици, учители, родители и администрация, за да усетим колко е важна гледната точка на всеки и колко силно училището въздейства, когато всички се чувстват част от него. Косвен резултат от активностите на училището и гордост на училищния екип е създаването през 2022 г. на първата гражданска неправителствена организация в селото – фондация „За Румянцево”, която от самото начало става естествен партньор на училището в организирането на инициативи и събития. Тази работилница беше силно вдъхновяваща и мотивираща, с посланието, че когато училището излезе извън рамките на класната стая, то се превръща в живо и значимо средище за цялата общност.
Статия за училището от сайта на Заедно в час
Камишибай театър, или как всяко дете да се влюби в българския език (Катина)
Работилницата, водена от Зорница Йорданова – начален учител от Бургас, представи един различен подход за свързване с деца, които имат затруднения с използването на езика. Камишибай е японска форма на театрално изкуство – разказване на истории с помощта на образи от хартия и картонена кутия – сцена. Подходът е подходящ за всички възрасти и ни показа още един начин да се гмурнем в богатството, красотата и същността на езика. Напомни ни, че за да учим децата, е достатъчно да им дадем пространство да изразят себе си без осъждане, без поставяне на детството и знанието в границите на „правилното”.
Повече за добрата практика ТУК.
Четивна грамотност, медийна грамотност и гражданско образование (Светлана)
Третата работилница, в която участвах с голямо удоволствие, беше „Как да развиваме четене с разбиране и критично мислене”, водена от Илияна Борисова, учител по история и създател на фейсбук страницата History Teacher. Илияна е известна със своя иновативен подход към преподаването на история, който съчетава развитие на четивни умения и критическо мислене. Чрез своята страница History Teacher тя споделя разнообразни ресурси и методики, които насърчават учениците да анализират исторически събития и да правят връзки между миналото и настоящето. „Всеки час може да бъде вълнуващ, достатъчна е малка стъпка, за да събуди интереса”, казва Илияна. Нейните карти за четене с разбиране са създадени с цел да подпомогнат учениците в разбирането на сложни текстове, като ги насърчават да задават въпроси, да правят изводи и да развиват собствена позиция. Работилницата на Илияна ни предостави ценни идеи и инструменти, които могат да бъдат приложени в различни учебни контексти и предмети. Аз следя работата на Илияна и много харесвам нейния творчески и логически педагогически подход, затова за мен беше истинско удоволствие да се включа в работилницата, а накрая да се запознаем лично.
Събитието завърши с награждаване на най-добрите практики и време за нетуъркинг, в което успяхме да обменим впечатления с приятели и да си направим снимки.
