Мария Сендова е учител и директор в детската градина на образователен комплекс “Българско школо”. Тя е също един от родителите, които приемат в своя дом за една седмица дете-участник в проведените наскоро Международни Монтесори Игри (за които можете да прочетете повече ТУК).
Ето какво Мария ни сподели за тяхното семейно преживяване.
Мария, разкажи ни, как станахте домакин и как се подготвихте за вашия гост?
Моят син е на 9 г., и на същата възраст беше момиченцето от Шотландия, което посрещнахме у дома. Всички семейства в нашето училище и детска градина, както и от училището в село Железница имахме право да кандидатстваме за домакини. Мисля, че разпределението на децата в семействата се осъществи според характеристиките на децата.
Седмици преди Игрите ние бяхме в контакт с шотландското семейство и имахме възможност да се опознаем, да видим техния стил на родителство. Те бяха притеснени, че детето е диагностицирано с хиперактивност, и въпреки това бяха решили да му позволят това пътуване. Колко впечатляващо е, че и от училището са го включили в групата за пътуване!
Какво беше преживяването за сина ти, за теб?
Той беше притеснен първоначално, но за един ден успя да се отпусне да си общува с нея. За него това беше голямо преодоляване и съм благодарна за възможността.
Още първата вечер имахме предизвикателство, защото гостенката ни беше преуморена от деня и дълго време прекара на телефона с родителите си. Справихме се заедно – те бяха толкова спокойни и фокусирани върху нейното състояние. Да видя в действие това семейство, за мен беше много обогатяващо. Те показваха на практика какво означава да “виждаш“ детето, вместо да действаш от притеснение “да не се изложим, да не е неудобно”. Например майката чуваше по телефона как детето ми казва да се махна, но не бързаше да го накара просто да спре. Знаеше, че първо трябва да се погрижи за нейното спокойствие, така че за всички ни ситуацията да завърши благоприятно.
В последната си вечер детето дори не пожела да им се обади – толкова се беше успокоило. Направи ми впечатление колко умело и деликатно учителката ѝ общуваше с нея (става дума за директорката на шотландското училище – бел.ред.), каква вяра и подкрепа към нея изразяваха всички!
Кое беше най-ценното според теб, разкажи ни някои моменти, които си запомнила?
Като че ли най-ценните моменти бяха най-малко планираните. Именно тогава децата измисляха игри и най-много общуваха помежду си. А същите тези моменти бяха основните притеснения на някои родители от България – че времето на децата сякаш не е достатъчно “уплътнено”. Например моят син и гостенката ни се научиха едновременно една вечер как да правят балони с дъвка и това за тях беше силен момент на свързване и учене заедно.
Имаше един момент в началото на разходката ни по пътеката от Бояна до Драгалевския манастир – група от над 100 човека бяхме тръгнали вече, и изведнъж виждаме – испанците седнали в кръгче и ни казват, че ще ни настигнат впоследствие. За мен беше много чудно какво би било така важно, та да го приоритизират пред програмата, в която толкова много хора участват. Оказа се, че повечето деца и родители са нарушили предварителната уговорка да се чуват само вечерта, и това нарушава ритъма. Учителите искали да обяснят на децата, че част от преживяването включва справяне с трудностите, без да се обаждат веднага на родителите си, и подкрепянето помежду им като група. Всъщност, ако те бяха подминали този въпрос, това щеше да наруши цялостното преживяване както за техните деца, така и за цялата група. Уважавам смелостта им да направят пауза точно в такъв момент и да обсъдят темата, без да бързат и без да нарушават обичайните си взаимодействия.
Всички деца ли говореха английски? Как се разбирахте?
Нямаше езикова бариера – всички някак успяваха да се разберат, дори без думи. Забелязах, че като цяло децата не ги вълнуваше толкова да учат за култури и езици, а по-скоро чисто детското свързване и да се справят с необичайната ситуация.
Какво предстои според теб?
Смятам, че същинското общуване започва тепърва, но вече ще е предимно дистанционно.
Много докосваща история! 🥺 Благодаря за споделеното!