Будителите в класната стая – уроци по човечност от Шалва Амонашвили

„Щом си станал учител – бъди герой. Така и така се трудиш.“

Шалва Амонашвили, грузински педагог

Искам да споделя нещо, което научих тази година от друг учител.

От онези уроци, които са като кратки формули, прост алгоритъм, който нищо не пречи да опиташ.

Поинтересувах се и намерих източника на тази формула. Зарадвах се, когато стигнах до името на човек, който харесвам и уважавам, точно заради отношението му към учениците – грузинския педагог Шалва Амонашвили, който е автор на концепцията за хуманна педагогика. Самия той до седми клас е бил кръгъл двойкаджия, но завършва училище със златен медал. Отношението му към обучението се променило от новата учителка по грузински език, която се отнасяла с интерес и уважение към децата. Личността на детето се превърнала в централна идея на концепцията за хуманна педагогика, разработена от Амонашвили.

На своя лекция с учители, на която разговарят за закъсняващите деца той казал:

 „Когато детето влезе, от сърце бих му казал:

„Здравей, дете мое, моля те влез, седни, не можехме да започнем урока без теб, чакахме те“.

Това се нарича безусловна любов, не може да се имитира. Ако закъснее на втория ден, ще кажа с още по -голяма любов:

„Здравей, любимо дете, чаках те толкова много, влез бързо, седни. Не бихме могли да започнем урока без теб.”

И знаете ли, ако направите това три, четири, пет пъти, детето ще спре да закъснява. Защото то реагира само на чистия порив на любовта. И ако почувства, че е обичано някъде, няма да закъснява повече там. Това е психологията на едно дете: ако почувства, че е безусловно обичано някъде, то е затоплено, то е ценено там, то е уважавано като личност, никога повече няма да закъснее там.“

Опитах и аз „формулата“ на колежката ми, а тя беше:

Имам ученици, които закъсняват редовно. Те са прекрасни и не закъсняват по своя вина. Като родител добре разбирам това и обикновено просто правя знак на закъснялото дете да се включи към класа и му съдействам да се ориентира по-бързо какво правим. Това прави впечатление на другите ученици и обикновено променя потока на енергията. Не знаех как да постъпя така че и учениците, и закъсняващо дете да вникнат по човеколюбив начин в такива ситуации.

Когато за първи път използвах „Ей, липсваше ни! Радвам се, че си добре и вече си тук.“ се почувствах по-добър човек, по-добър учител и се развълнувах истински. Защото всъщност казвах самата истина.

Сякаш съм прекрачила портал, отвъд който ме очаква истината, че децата усещат това вълнение. Сякаш ми падна товар от плещите и всичко стана по-леко. Сякаш съм на пътя към това да съм в мир със себе си.

Или както се казва “да даваш най-доброто, на което си способен във всеки един момент”.

Попитах учениците си, с които вече трета година обсъждаме какво е да си будител, когато празникът наближи. Ето техните отговори:

“Будител е човек, който обича родината си.
Прави неща, които не са, за да стане богат той.
Мисли за другите даже повече, отколкото за себе си.
Привлича към това, в което вярва и други хора.
Той може да пише книги, да лекува хора, да се грижи и да прави така, че и другите да започнат да се грижат. “

Честит празник на будителите!


А вие? Какви са вашите “будителски” прозрения или мисли по повод днешния ден?
Споделете в коментар!


В случай, че желаете да чуете повече от Шалва Амонашвили, един от нашите будители, откъс от негова лекция беше част от Фестивал (не)Възможното образование през 2019 г., а сега е свободно достъпна с превод  ТУК.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top