В края на ноември и началото на декември успях да посетя цели две събития в София, посветени на сродни теми, пряко свързани с човеколюбието в образованието – а именно превенцията и разрешаването на конфликти и агресия в училищата чрез поставяне на фокус върху изграждане на благоприятни взаимоотношения и общност.
За конференцията “Имат ли място възстановителните практики в училище” можете да прочетете ТУК.
За второто събитие останете с мен да ви разкажа по-долу.
Обща информация за събитието
Име: Форум „Училищна медиация и социално-емоционалното учене“
Организатори: Институт по медиация и управление на спорове ИМЕУС и Асоциация Родители
Място на провеждане, дати: гр. София, 02.12.2025 г.
Представяне и програма: ТУК
Важно е да се каже, че и в двете събития партньор беше Националната Асоциация на Медиаторите НАМ, представена от Милена Гунчева. Научих и за организацията “Виа Хуманика”, представена от Анита Хинова, които досега не бях имала възможност да срещна. Водеща беше д-р Юлия Раданова от ИМЕУС. Впрочем симпатично ми стана, че тя участва и в краткия филм, който споделям по-долу.
От Форума си взимам шегата, че все повече хора разбират разликата между “медиация” и “медиТация”, която споделиха участниците и си признавам, че ги разбирам. Проправянето на смисъл за някои нови за хората думи, понякога е дълъг и труден път.
За самото събитие препоръчвам да прочетете статията от самите организатори, аз ще допълня с моите лични впечатления.
На първо време за мен беше съществено да изясня за себе си какво е отношението между медиацията и възстановителните практики в училищен контекст – с уточнението, че в съдебен план е отделна тема.
Така, както го разбрах, можем да систематизираме приликите в 4 основни елемента:
=> фокус върху отношенията – поставят взаимоотношенията и изграждането на общност в центъра на процеса, работят за поправяне на нарушените връзки, а не само за спиране на конфликта;
=> акцент върху вредата – изместват фокуса от “кой е виновен и какво е наказанието” към “каква е вредата и как може да бъде поправена”.
=> доброволно участие – разчитат на активното участие на засегнатите страни и се основават на тяхното съгласие да участват в разрешаването на конфликта.
=> емпатия и справедливост- цели се постигане на справедливост, основана на грижа и емпатия.
Какви тогава са разликите?
Отново според моето разбиране, възстановителните практики са по-скоро цялостна култура и начин на живот в училище. Училищната медиация е специфичен, структуриран процес, ръководен от обучен неутрален медиатор, който помага на засегнатите страни да постигнат взаимно приемливо споразумение за разрешаване на конкретен конфликт.
Гледахме видеа с впечатленията на учители, родители и ученици от участие в училищни медиации и всички бяха единодушни, че става дума за процес, който води до значително по-добро и трайно разбирателство при конфликти. Не се спести, че най-често цитираната пречка пред прилагането на медиацията е липсата на време – претоварени часове, изисквания за преподаване на фиксиран обем учебно съдържание, но както сподели една от учителките, влагането на време в подобни процеси е
“инвестиция, която се изплаща с по-добра учебна атмосфера.”
Техният основен съвет към училищата, които се колебаят дали да въвеждат медиация – да започнат с нещо дребно и да се убедят сами в ефекта. На първо време училището може да използва услугите на външни медиатори при възникнали казуси.
Къде да ги намери – освен при организаторите на събитието, почти всички организации в мрежата на Националната асоциация на медиаторите работят с училища. Те имат сформирано и “общество” от медиатори-педагози, които могат да откликват на запитвания. На участниците в събитието бе разпечатан списък с членовете им, който можете да видите ТУК.
Приятно изненадана останах от разказа за съвместен проект между издателство “Просвета” и фондация “Цоцорков” за интегриране на учене на социално-емоционални умения в самите учебници. Към текстовете в читанките са предложени дейности за учителя (работни листове, примерни въпроси), разработени са към 200 ресурса. Засега само за 1 и 2 клас и само за часовете по български език и литература, но плановете са да се продължи с други предмети и следващите класове.
Едни от пречките пред използването на медиацията в училище, научих от събитието, са ограничаващите възприятия на родители, учители и на самите ученици.
Най-често срещаните са по-долу.
Ограничаващи възприятия на учителите:
- възприемат я като “поредната мода”;
- смятат, че децата не могат да се справят с отговорността да пазят поверителност;
- няма време в програмата;
- това подкопава авторитета на правилата.
Ограничаващи възприятия при децата:
- недоверие към възрастните;
- възприемане на процеса като проява на слабост.
Ограничаващи възприятия на родителите:
- защо учениците да го правят, след като това е работа на учителя (част от приложените мерки включват обучаване на самите ученици да провеждат медиация);
- нужно е наказание, за да се научат правилата.
“В медиацията не бягаме един срещу друг, а един към друг”
Във втората част от Форума гледахме две интересни видеа – краткия филм “Другата гледна точка” (22 мин.) и интервю с младежите, които участват във филма (6 мин.).
Препоръчвам да ги гледате и вие за още по-голяма яснота и вдъхновение!
Посланието е ясно: няма човеколюбиво образование без силни връзки, за които следва да се грижим. Медиацията е ефективен метод за справяне с проблеми и е елемент от културата на доверие, грижа и истинско партньорство, каквато всички копнеем да виждаме в училището и детската градина.
Записала съм си с големи букви едно послание, с което искам да ви подсетя още веднъж за нещо особено важно:
“Когато хората смятат, че медиацията “не работи”, това се дължи на липса на подкрепа и общност.”
А хубавата новина е, че такива общности и подкрепа ИМА и то немалко в България – силно ви окуражавам да потърсите такава близо до вас, дори може да ни пишете да ви съдействаме.
Може да я намерите и онлайн в нашия Patreon акаунт, където да се присъедините като безплатен или платен абонат и да се възползвате от срещите, които тепърва ще организираме там!
