Как едно малко пространство предлага друг път в образованието
автор: Нели Керемидчиева
Чували ли сте за TwoFish?
Ако не живеете в София, едва ли. Но дори да сте тук, пак е съвсем вероятно да не ви говори нищо.
Това всъщност е едно малко и чудно пространство, в което група деца придобива умението да си служи с английски език, като се занимава с някой от всички предложени варианти в самото пространство – дали ще е водното съоръжение, занаятчийския тезгях, кухнята, снимачното студио… (разбирате, че богатата среда е един от “козовете” на мястото).
Това те правят в продължение на 3 часа седмично под внимателния поглед на Роб Меър/ Rob Maher – ирландски учител, чийто път го отвежда в София преди повече от 10 години. Учудващо е, че всички тези разнообразни условия за учене се събират в общо 3 стаи в центъра на София!
Няма голяма и модерна сграда, няма дори двор.
Но пък има учене.
Не можем да го наречем “школа по английски”, защото то не е нищо такова, макар че в някакъв момент децата свободно общуват на английски. Езикът не се преподава директно. Децата просто влизат и се потапят в дейности, които ги привличат, а свободното общуване на английски, четенето и писането възникват естествено като вторичен ефект. Имат си валута, банка, “забогатяват” и “обедняват” според това колко предизвикателства са изпълнили или измислили, колко продукта са създали и успели да “продадат” (на вътрешния пазар), всеки път е отделено специално време за разсъждение над процеса и по въпроси като какво са научили за себе си, кое им се получава добре, кое- не толкова и защо. Последните 30 минути са предназначени за подреждане и чистене.
“Да познаваш себе си” (“Know thyself”)
Това е основната цел на образованието в разбиранията на Роб. Мисълта не е негова, той просто се завръща към един от основните принципи на древногръцката философия. На представяне преди почти два месеца Роб обясни, че тази основополагаща роля с право е изместена, защото, в чисто исторически план, по-голямата част от човечеството е било принудено най-вече да оцелява – от глад, болести, войни. Така възниква и държавното стандартизирано образование – с цел да създава хора с долу-горе еднакво ниво на познание, които да изпълняват нужните за времето си задачи.
Не да познават себе си, а да изпълняват предварително определени задачи със сравнително ниска степен на отговорност, сравнително малка до никаква свобода и сравнително ограничен обем на знание – но пък висока степен на сигурност. Този дизайн всъщност възнаграждава детето за подчинение (compliance в теорията), а не за съзидание (authorship в теорията) и вземане на решения. Ученикът е потребител на знание, а не негов създател.
Той го сравни с влак – от човек се иска просто да се качи (стандартизираното училище) и да пътува към местоназначението си, спазвайки правилата. И всъщност тази схема е вършила добра работа – изпълнявала е задачата си. Днес обаче се оказва “непълна” – не е “счупена”, но е недостатъчна за съвременната икономика, където се търси смисъл, а не само оцеляване.
Ако приемем, че вече не сме в режим “оцеляване”, можем да се върнем към голямата цел, себепознанието.
“Вече не страдаме от глад за храна, но твърде често се оказва, че страдаме от глад за смисъл.”
Дали е време да сменим “влака”?
Според Роб сегашното стандартизирано образование има своята роля – но е наложително да бъде допълнено от нови форми, които адресират конкретните нужди и потенциал за развитие на всеки човек.
Стартовата позиция е, че всеки човек е различен – децата също. Това, като че ли го знаем. Както и че от това следва, че всеки човек (всяко дете) има нужда от различни импулси и среда, за да се развива оптимално. Оттук и съвременният стремеж към индивидуализираното образование.
Но как и въобще възможно ли е това да се представи по обективен, измерваем и нагледен начин?
Роб е разработил инструмент за оценка на вярванията, нуждите и силните страни на всеки човек като фундаментални различия, които ни определят. Моделът засега е предвиден за хора до 18 г. възраст. Полученият резултат пък служи за предвиждане коя икономическа област би била подходяща за реализацията на конкретния човек и съответно адаптиране на средата, в която той расте и се развива, именно към неговата комбинация от вярвания/нужди/силни страни.
На сайта https://thequantumfamily.com/ можете сами да приложите съвсем кратък тест (замислен за деца и младежи под 18 г.), който определя хората според 3 фундаментални нужди:
=> колко свобода ви е нужна – варира между “следване” и “водене”, индикатор за това на кого вярваме;
=> колко сигурност искате в живота си – предпочитание между “познато” и “непознато”, индикатор за нуждите;
=> колко отговорност сте готови да поемете – варира между “социално” (учене чрез имитация и избягване на грешки) и “индивидуално” (учене чрез експеримент и поемане на отговорност за грешките), индикатор за силните страни/ как учите.
Няма “правилен” и “грешен” отговор – инструментът просто измерва (част от) различията между хората. В същото време се препоръчва тестът да се прави с известна регулярност – дали ще е месечна или годишна, за да се проверява дали не са настъпили промени.
По същия модел се описват и възможните “среди за развитие”, отново съгласно 3 критерия:
=> контрол – между ограничен и пълен контрол/ чий е контролът?;
=> център на внимание – стеснен или широк/ какво е важно?;
=> информация – дали се консумира или се създава/ как се създава стойност?
Характеристиките на средата се приема, че са статични и не се променят според децата в тях. Затова вероятността детето да постига чувство за смисъл, мотивация и успех зависи от съответствието между неговата индивидуалност (FSR) и структурата на средата (CI).
Следвайки същите критерии се определят и 5-те роли, които бихме могли да изпълняваме в професионалния си живот – съвпадат с 5-те основни области в икономическия живот:
=> академичния свят;
=> служител в държавния или частния сектор- сравнително ниска степен на свобода и сравнително ограничено поле на знание;
=> инженери – така са определени експерти, които се развиват и въвеждат иновации в своята област на познание;
=> предприемачи/ създатели – хора с висока степен на свобода и отговорност, сравнително ниска степен на сигурност, имат нужда от широко поле на знания и развитие;
=> артисти – при тях всички критерии са в своя максимум – свободата и отговорността са максимални, сигурността – минимална, а нужното им поле за иновации – безкрайно.
Тези определения може би не звучат съвсем ясно, но за общата картина са достатъчни. Роб ги е разписал и подробно, което може да се види при получен резултат от теста.
Идеята е, че за всеки човек, определен по трите критерия, инструментът посочва една от тези 5 области като най-подходяща за него. Профилът, създаден от теста и всяка от петте потенциални роли, се представят визуално като кубове с различен обем според степента на свобода, сигурност и отговорност.
Преди да навлязат в професионалния живот, децата са в роля на ученици – тази роля има най-малкият възможен куб, тъй като има минимум свобода и отговорност при максимум сигурност. Тя не съответства на нито една от петте професионални роли, валидирани от свободния пазар. Както се изрази Роб – нагледно виждаме, че обучението не отговаря на това, което следва в живота на нито един човек, тъй като няма как да останем цял живот в роля на ученици. По-точно моделът показва, че стандартизираната система обучава 100% от децата с мисленето, необходимо за само 1% от работните места (ролята на Академика/Scholar), докато най-голямата група (напр. Инженерът, който е 66.4% от работната сила) трябва се учи на ново мислене по-късно, за да функционира.
С какво ни е полезно?
Макар да е все още в начален етап и има още описания, теория и практически данни за допълване, инструментът има капацитет да ни накара сериозно да преобразуваме средата, в която всяко дете расте. За някои деца например наличието на повече свобода и отговорности ще се окаже ненужно и може би дори вредно; за други тяхната липса ще се окаже напълно неадекватна спрямо силните им страни и вярвания.
Това е в пълен синхрон с нашето разбиране във „Възможното образование“, че средата за учене е решаваща и не съществува такава, която е подходяща за всички хора – затова ключови в образованието като система са свободата, разнообразието и уважението към индивидуалността.
При всички положения теорията ни дава обективен ключ за ориентиране в това каква среда за развитие е подходяща за конкретното дете. Инструментът има потенциала да помага на преподавателите, децата и родителите да идентифицират подходяща траектория на по-ранен етап в живота. Това означава, че положените усилия могат да бъдат коригирани и насочени по-добре.
В крайна сметка този инструмент ни напомня за нещо, в което отдавна вярваме във „Възможното образование“ – няма универсален модел, който да пасне на всички. Защото хората са различни и носят в себе си различни вярвания, нужди и силни страни. Колкото повече уважаваме тази уникалност и създаваме среда на свобода, доверие и смисъл, толкова по-близо сме до едно наистина човеколюбиво образование.
За финал ви каня да разгледате сайта (стига да боравите с английски език) и да чуете ТОВА АУДИО, където концепцията е още по-подробно обяснена.
П.С. Няма как да го разкажа – основна част от представянето беше посветена на разказите на деца, които посещават Two Fish и разказаха за проектите и постиженията си през изминалата година. Говориха на английски, имаха кратки презентации и всички бяха видимо ангажирани и впечатляващо зрели от гледна точка на саморефлексия и осъзнаване. Наистина трудно може да се намери по-убедителен начин за представяне на нечий подход.
Споделете в коментар – какви мисли и чувства поражда статията у вас? Полезна ли ви е? Имате ли нужда от повече такова съдържание или от нещо различно?
За нас е ценно да разберем.
