Маратонки под вечерните рокли: номинация, надежда и гражданският дух на наградите „Човек на годината“

Както обявихме по-рано, тази година имахме честта да сме номинирани за “Човек на годината от Ирина Манушева, която пък е един от нашите фаворити за която и да е награда в областта на образованието тази година!

Представител на “Възможното образование” на церемонията по връчване на грамотите и самата награда бе Светлана Нанчева – прочетете по-долу нейния разказ от първо лице от мястото на събитието.


Вечерта на 10 декември беше изключително вълнуваща за мен. За първи път присъствах на церемонията по връчване на годишните награди на БХК „Човек на годината“ – и то като представител на номинирана организация: фестивал „Възможното образование“. Вълнението ми беше голямо и защото сред номинираните имаше много хора, които познавам и дълбоко уважавам. На първо място – Ирина Манушева, която смятам за най-последователния и силен активист в образованието, защитник на свободата в ученето и на човеколюбивото образование. Искрено се надявах тя да получи признание.

Церемонията се състоя в просторната зала на хотел „ИнтерКонтинентал“ – София, на площад „Народно събрание“. Вероятно в друг момент събитието би изглеждало по-бляскаво, както приляга на подобен формат. Но на 10 декември атмосферата беше различна – почти по същото време започваше големият граждански протест за оставка на правителството, към който много от присъстващите искаха да се присъединят. Както отбеляза Надежда Цекулова, една от водещите на вечерта, „вечерните рокли бяха съчетани с маратонки…“.

Въпреки необичайната ситуация, а може би донякъде и благодарение на нея, церемонията беше силна и въздействаща. Изказванията на домакини, награждаващи и отличени бяха кратки, но наситени със смисъл – не толкова тържествени, колкото делови и ориентирани към бъдещето. В залата се усещаше особена енергия – толкова много достойни и светли хора, събрани на едно място, и много надежда за бъдеще.

Специалната награда на УНИЦЕФ – България за „Защитник на правата на децата“ беше връчена за първи път тази година от Кристина де Бройн. Заслужено я получи Ирина Манушева и инициативата „Училището, което искаме“. За мен това е най-добрият избор – Ирина е човекът, който неуморно се бори с недостатъците на нашата образователна система.

В същата категория подгласници станаха трима млади активисти, двама от които познавам и подкрепям техните инициативи. Единият от тях, Христо Георгиев, е главният организатор на протестите срещу въвеждането на задължително обучение по религия в училище под мотото „Училището не е църква“, както и на протеста „За истинско образование!“, настояващ за отхвърляне на спорните промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Като участник в тези граждански инициативи, искрено се зарадвах на признанието, което той получи.

Отличена бе и Елица Манева от Столичния ученически съвет, една организация, създадена и развивана изцяло от ученици. Елица участва в заседанието на Парламентарната комисия по образование и науката през юли, посветено на предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Тогава тя и и другите ученици бяха посрещнати с безпрецедентно пренебрежение и неуважение от някои народни представители, но въпреки това Елица запази спокойствие, достойнство и професионализъм – качества, които често липсват дори у опитни публични фигури. Много се радвам, че тези активни млади хора бяха забелязани и отличени, обществото ни има нужда от тяхната чиста енергия.

Третият подгласник на Ирина Манушева бе учителят Георги Стоев от училище “Любен Каравелов”, Пловдив. Той е носител и на наградата на публиката от форума “Добрите практики на фокус 2025”, организиран от “Преподаваме БГ” и Заедно в час / Teach for Bulgaria за проекта на неговите ученици “Следвоенно възстановяване на Газа”, създаден ОТ деца ЗА деца по проект “Глобално училище” на Bulgarian Platform for International Development в контекста на темата „Образование за мир“.

Главният приз „Човек на годината“ тази година бе присъден на блогъра Боян Юруков – активист за отворени данни и прозрачност в управлението. От години той прави държавната информация разбираема и достъпна чрез ресурса „Блогът на Юруков“, който следя и аз, както и хиляди други хора. През юни Боян публикува интерактивна карта на над 4400 държавни имота, които предстоеше да се обявят за продажба от правителството заради „отпаднала необходимост“. Сред тях се оказаха множество чувствителни обекти – имоти на МО край морето, терени в комплекса на БАН в София и други. Това е само един пример: в блога му има богато количество карти, статистики и инфографики, които осветляват закономерности и действия, които често остават скрити от гражданите. Боян Юруков безспорно е достоен носител на отличието „Човек на годината 2025“.

В онази вечер – когато след края на церемонията бързахме да се влеем в протеста, докато вървяхме заедно с хиляди хора и пяхме „Когато па-…“ – ние още не знаехме, че голямата награда тепърва предстои. И че ще я получим на следващия ден.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top