Слънчева педагогика

История

Основите и същността са открити и разработени след задълбочен анализ на философските, научните и възпитателните идеи в беседите и лекциите на Учителя Петър Дънов. Те са организирани в педагогическата система Слънчева педагогика и днес намират своя дом в Детска школа „Бялото кокиче“ и Частно основно училище „Изгрев“. Детската школа е създадена през 2011 г., а училището отваря врати през 2015 г. В двете институции се прилага комплекс от принципи, методи и упражнения за работата с деца от три до четиринайсетгодишна възраст. Водеща цел е чрез Слънчевата педагогика да се изяви най-доброто, което всяко дете носи в себе си, и да му се даде възможност да го претвори в живота си.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Ценности

Основно разбиране на Слънчевата педагогика е, че в природата всичко е свързано в живота на една Разумна и обединяваща същност. Малки и големи растения, животни, всички елементи на органичната и неорганичната Природа, свързани с видими и невидими нишки, изграждат скелета и тялото на един грандиозно голям организъм.

Затова една от целите на слънчевата педагогика е да работи за възстановяването на тези първични връзки на човека със силите на живата и разумна природа.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Принципи

Педагогическата система на Слънчевата педагогика има своите „органи“ – отделни направления за изучаване, които са обединени помежду си в едно цяло.

Те се следните:
Принципи – любов, мъдрост и истина;
Лъчи – дух, душа, тяло, ум, сърце, воля, мисли, чувства, действия, живот, знание, свобода.
Методи – на светлината, на топлината и на силата.

Първите две категории – принципите и лъчите – отразяват философията и мирогледа на Слънчевата педагогика, а методите превръщат тези разбирания в практическа част от работата на всеки учител и родител. Разгледани конкретно, методите представляват жива и истинска връзка със силите на природата. За да бъдат ефективни и действени тези методи, човек трябва да е изградил в себе си едно ново разбиране. Принципите и лъчите са природни сили, с които човек трябва да има контакт и да им даде ход в своя живот и в своята работа.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Цел

Водеща цел е чрез Слънчевата педагогика да се изяви най-доброто, което всяко дете носи в себе си, и да му се даде възможност да го претвори в живота си.

Целта на Слънчевата педагогика е да внесе светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята. Тя работи за събуждане на добродетелите, дарбите и способностите на децата, учителите и родителите. След като се запознае със Слънчевата педагогика и я прилага активно, човек, дори и да не е музикант, започва да пее и да свири, ако не е поет или писател – започва да пише, очите на всички постепенно се отварят за красивото и доброто. В тази светлина добродетелите представляват основа на човешкия характер и са в пряка връзка със здравето на човека. Добрият човек, в пълния смисъл на думата, е здрав – умствено, емоционално и физически.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Начини за учене

В Слънчевата педагогика са комбинирани паневритмия, дихателни, гимнастически и музикални упражнения, които са изключително с практическа насоченост. С техните изпълнения се подобрява психическото и физическото здраве на децата, учителите и родителите, развиват се добродетели, които представляват целта на всяко добронамерено възпитание. Добродетелите са центрове, около които започват да функционират всички положителни природни сили. Учителите и родителите получават знания за работа с четирите фактора на здравето – светлината, въздуха, водата и храната.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Учителят

Учителят – родител, наставник, приятел, възпитател, водач, пример за подражание на своите ученици. Той винаги трябва да се стреми да бъде на необходимата морална и професионална висота при общуването с децата. А това нерядко е трудна задача. За целта учителят трябва да е не просто ерудиран, а да се стреми да живее осъзнато, разумно, отговорно, с чисти мисли и сърце, както в училище, така и в личния си живот. Чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Средата – значение и задача

Чести и дълбоки контакти с природата – естествената класна стая.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Практики и инструменти от Слънчевата педагогика

Паневритмия

Паневритмията е система от гимнастически музикални упражнения, които се изпълняват по двойки (от 22 март до 22 септември) – групово, на открито и винаги в съчетание с хармонизираща психиката музика. Тя съчетава по уникален начин оздравителното и възпитателното влияние на ритмичното движение, музиката, поезията, общуването с приятели и контакта с природата (по-чист и естествено йонизиран въздух, антидепресивно и стимулиращо имунитета влияние на Слънчевата светлина, вятъра и т.н.). Паневритмията е създадена от известния български теолог, педагог и духовен учител Петър Дънов и се практикува у нас и по света над 70 години.

Съвременните научни изследвания доказват, че дори началното обучение по паневритмия има изразен благотворен ефект върху психичното и физическото състояние на деца и възрастни.

Началното обучение по паневритмия при деца развива свойствата на вниманието – устойчивост и превключване; развива обема на краткотрайната слухова памет; увеличава бързината за решаване на невербални интелектуални задачи; съхранява активността и повишава психичната устойчивост, възпитава в правилно телодържание, подобрява силата на някои мускулни групи.

Началното обучение по паневритмия при възрастни подобрява равновесието, силовата издръжливост и общата подвижност; намалява редица негативни явления (редуцира негативните емоции, тревожността, възприетия стрес, агресивността и депресивните симптоми), като същевременно увеличава значимо позитивните емоции, емоционалното благополучие, честотата на вдъхновението, засилва осъзнатостта, повишава самочувствието на личността, умението за справяне с проблеми и трудности в живота, психичната адаптивност, стресоустойчивостта, надеждата, оптимизма и жизнената удовлетвореност.

Получените резултати свидетелстват, че благодарение на началното обучение по паневритмия обучаваните по-лесно се адаптират към различните ситуации в живота, по- лесно постигат целите си и се справят с проблемите и задълженията си, в живота им има повече смисъл и вдъхновение, те се чувстват по-ценни като личности и в крайна сметка – по-щастливи и по-удовлетворени от себе си и от живота, който водят. Началното обучение по паневритмия подобрява качеството на живота, дължащо се на здравето, като намалява ролевите ограничения, причинени от физически и емоционални проблеми, намалява усещането за телесна болка, повишава емоционалното благополучие и виталността, общото здраве, подобрява социалното функциониране и работоспособността.

Дишане и дихателни упражнения

Дишането има механична, органична и психична същност. Взети отделно, те могат да бъдат разбрани и обяснени едностранно, но колективното им схващане и приложение носят различни резултати. От особена важност е връзката на дишането с вътрешния живот на човека – неговите мисли и чувства.

Налице е връзка между храносмилателната и дихателната системи. Като се храни правилно, човек диша правилно, и обратно.

Щом диша правилно, мисълта става по-чиста и ясна. Между храненето, дишането и мисленето има отношение. Процесът на създаване на съзнателно отношение към дишането е продължителен, той трябва да се възпитава и наблюдава. За тази цел човек трябва да прави упражнения, които подобно на упражненията на спортистите, могат да дадат положителни резултати. Когато това започне от ранна детска възраст, постиженията на съзнателното дишане са израстване на физически, емоционално и психично здрави деца.
Друг резултат на съзнателните и целенасочени упражнения за дишането е възпитанието на морални устои на характера, което е цел и мисия на възпитанието. Това поставя дишането в друго отношение към целите на процеса на обучение в училището и извън него.

Упражненията за дишането се правят сутрин на открито – сред природата, в училищния двор или при отворен прозорец и представляват съчетание от концентрирано изпълнение на трите фази на дишането: вдишване, задържане и издишване. Понякога дихателните упражнения се придружават от движения на ръцете, краката или цялото тяло.

„Златното правило“ на дихателните упражнения е съсредоточеното изпълнение, което е придружено от една основна мисъл в съзнанието – обикновено някое изречение с позитивно послание.

Музика и музикални упражнения

Водещото значение на музиката е да хармонизира и регулира силите на физическия и психическия живот. Основната цел на музиката в системата на Слънчевата педагогика е да създаде подходящи условия за изява на добродетелите, заложени в децата.
Въздействието на активните занимания с музика (пеене и свирене на музикален инструмент) върху развитието на интелигентността, на познавателните умения и творческите възможности, е доказано от редица научни изследвания в световен мащаб. Наред с това музиката е едновременно най-мощното и най-нежното средство за възпитание на човешкия характер и е с доказан ефект върху човешкото здраве.

Както когато тече един извор, той се чисти непрестанно, така и когато детето пее, то чисти своето съзнание, а това снижава нивото на натрупаната негативна енергия и я трансформира в съзидателни сили. Чрез ритмичните упражнения и свиренето на ударни инструменти се работи върху формирането на волята, чрез мелодичните инструменти – върху облагородяването на чувствата, а чрез хармоничните инструменти се влияе върху организирането на мислите. Хармоничните отношения между тези три компонента – мисли, чувства и воля – са основата на здравето според светогледа на Слънчевата педагогика. В Слънчевата педагогика се използват специално разработени и опитани в практиката музикални упражнения, съчетани от мелодия, текст и движения, които имат терапевтична и превантивна роля. Те се заучават лесно и скоро стават любими за изпълнение от децата.

Физически (гимнастически) упражнения

Физическите упражнения, които са част от Слънчевата педагогика, представляват единични гимнастически форми или комплекси от движения, в които участват части от тялото /ръце, крака и др./ или цялото тяло. Тези упражнения имат за цел да балансират различни или противоположни състояния на организма и психиката, да окажат траен положителен ефект върху здравето на децата, а оттам и върху способността им за учене и творчество. Друга цел на физическите упражнения е да развият определени качества на характера /добродетели/, като това се постига с тяхното съзнателно и целенасочено изпълнение в определено време на деня, месеца, сезона и т.н. Използването на гимнастическите упражнения и техния вътрешен смисъл, както и начините за прилагането, се изучават в подготовката на учителите по слънчева педагогика.

Упражнения за добродетелите

Общи указания:
Движенията се изпълняват плавно. Движенията на краката и ръцете, описани под един номер във всяко упражнение (под 1. или под 2. и т.н.) се изпълняват винаги едновременно, независимо дали това е споменато в текста или не.
По желание упражненията могат да се изпълняват в редици или в кръг, както и с музикален съпровод.

Упражнение 1

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете, свити в лактите, са кръстосани пред гърдите с длани към тялото. Вдишване с разтваряне на ръцете хоризонтално встрани. Издишване с прибиране на ръцете пред гърди до изходно положение. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти (едно изпълнение включва движения 1 и 2).

Упражнение 2

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете, свити в лактите, са кръстосани пред гърдите с длани към тялото. Стъпка напред с десния крак, едновременно дясната ръка се издига напред и нагоре, а лявата се спуска надолу и назад, с длан, обърната назад. В крайното си положение двете ръце са обтегнати.
Левият крак прави стъпка напред и се прибира до десния. Едновременно с това ръцете се прибират до изходно положение, кръстосани пред гърдите. Стъпка напред с левия крак, лявата ръка се издига напред и нагоре, а дясната се спуска надолу и назад, с длан обърната назад. Движението е противоравно на описаното в точка 1 (означава, че новото движение се изпълнява по същия начин, както това в посочената точка). Единствената разлика е, че в случаите, когато двете ръце правят несиметрични движения, описаното с лява ръка се изпълнява вече с дясна ръка и ако двата крака правят
несиметрични движения, описаното за ляв крак се изпълнява с десен крак.

Упражнение 3

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете са до тялото с длани и пръсти в юмрук. Стъпка напред с десния крак, ръцете се свиват в лактите. Стъпка напред с левия крак, ръцете се изправят успоредно нагоре над главата с отваряне на дланите. Стъпка напред с десния крак, ръцете се спускат със свиване в лактите и свиване на дланите и пръстите в юмруци. Стъпка напред с левия крак, ръцете със свити юмруци се връщат в изходно положение. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти. След последното движение на упражнението десният крак се прибира до левия.

Упражнение 4

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Пръстите на ръцете са на раменете, лактите – хоризонтално встрани. Стъпка вдясно с десния крак, ръцете се изправят в лактите, движейки се във вертикалната равнина, до встрани хоризонтално с длани нагоре. Десният крак се прибира в изходно положение и ръцете се връщат в изходно положение на раменете. Стъпка вляво с левия крак, ръцете се изправят в лактите, движейки се във вертикалната равнина, до встрани хоризонтално с длани нагоре (движението е противоравно на това от т. 1).
Левият крак се прибира до десния, ръцете се връщат в изходно положение на раменете.
Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти.

Упражнение 5

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете са до тялото. Стъпка напред с десния крак. Ръцете се издигат едновременно напред и нагоре, успоредни една на друга до нивото, показано на снимката. Стъпка напред с левия крак. Ръцете се спускат надолу и назад, успоредни една на друга. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти. След последното движение на упражнението ръцете и краката се прибират в изходно положение.

Упражнение 6

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете са до тялото. Десният крак се повдига напред и се сгъва пред левия. Ръцете се повдигат едновременно малко нагоре като се изнасят вдясно. Връщане в изходно положение.
Левият крак се повдига напред и се сгъва пред десния. Ръцете се повдигат едновременно малко нагоре като се изнасят вляво. Връщане в изходно положение. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти.

Упражнение 7

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете са до тялото. Стъпка напред с десния крак. Дясната ръка се повдига напред и нагоре, а лявата се изнася назад. Клякане до опиране на лявото коляно в земята. Ръцете остават в същото положение. Изправяне. Ръцете остават в същото положение. Стъпка напред с левия крак. Лявата ръка се повдига напред и нагоре, а дясната се изнася назад. Клякане до опиране на дясното коляно в земята. Ръцете остават в същото положение. Изправяне. Ръцете остават в същото положение. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти. След последното движение на упражнението ръцете и краката се прибират в изходно положение.

Упражнение 8

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете са до тялото. Стъпка напред с десния крак, ръцете се изнасят напред, дясната над лявата, с длани една срещу друга, без да се докосват. Стъпка напред с левия крак. Пляскане с ръце.
Стъпка напред с десния крак, ръцете остават напред, като лявата отива над дясната, с длани една срещу друга.
Стъпка напред с левия крак. Пляскане с ръце. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти. След последното движение на упражнението ръцете и краката се прибират в изходно положение.

Упражнение 9

Изходно положение: Стоеж. Краката са събрани. Ръцете са до тялото. Десният крак се повдига и свива в коляното, дясната ръка се издига напред и се обтяга почти вертикално. Лявата ръка отива малко назад по продължение на линията, очертана от дясната ръка. Връщане в изходно положение. Левият крак се повдига и свива в коляното, лявата ръка се издига напред и се обтяга почти вертикално. Дясната ръка отива малко назад по продължение на линията, очертана от лявата ръка.
Връщане в изходно положение. Цялото упражнение се изпълнява 6 пъти.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Значение на цветовете

Цветовете заемат много важно място в Слънчевата педагогика, а и като цяло могат да се използват от всички в различни аспекти от живота. Всеки цвят оказва конкретно въздействие върху нас, както на физическо, така и на емоционално ниво. Знаейки значението на цветовете, можем да си служим и да си помагаме с тях, когато искаме да постигнем конкретни цели, да придобием определени качества, да внесем хармония и мир в отношенията и т.н. Темата е много обширна, като с тази статия поставяме началото на разглеждането ѝ.

Цветовете са много ценен помощник при възпитанието на децата. Може да се каже, че малчуганите постоянно са заобиколени от цветове – разнообразни играчки, албумчета за оцветяване, природата, която е изпъстрена с най-голямaта и красива палитра от нюанси. Можем да използваме всички тези възможности, за да създаваме за децата най-добри условия да изграждат добродетели и да растат в хармонична среда.

Според ситуацията можем да си служим с конкретен цвят, без да изразяваме смисъла му пред децата или да го поднесем разбираемо и близко до тях чрез кратко обяснение в контекста на съответния предмет.

При оцветяване:

• с червените боички ставате по-активни и любвеобилни;
• с оранжевите боички ставате по-самостоятелни и здрави;
• с жълтите боички ставате по-умни;
• със зелените боички растете и ставате справедливи;
• със светлосините боички обиквате истината;
• с тъмносините боички ставате по-духовни;
• с виолетовите боички ставате по-силни духом.

Всеки цвят може да подейства в конкретна ситуация, така че да успокои или да активира детето. Можем да си послужим с плод в определен цвят, с предмет или дори с музикална нота и др.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Символичният език

За да разбираме какво ни говори нашата майка, е необходимо да разбираме и изучаваме нейния език. Кой е езикът, на който ни говори природата? Това е езикът на образите и символите. Ако разбираме този език, можем да избегнем много ненужни страдания и препятствия.

Символичният език, на който говори природата, е свойствен на човека, затова всеки го разбира, включително и децата. Дори не е нужно на малките деца да им обясняваме много. Той е заложен в нас, в нашето съзнание, сърце, ум, душа и дух. Когато започнем да разясняваме един символ физически, трябва да внимаваме да не помрачаваме неговото вътрешно значение или да не променяме съдържанието му, а за това е необходимо човек да има отличен ум.

Дали е реален този символен език, или е само продукт на въображението ни? И ако е реален, как можем да се възползваме от него? Нека дадем пример. Виждаме едно клюмнало цвете. Първото нещо, което можем да направим, е да донесем вода и да го полеем. Но също толкова важно е да потърсим какво е общото между цветето и нас. Клюмналото цвете като образ в нас би отговаряло на посърналото, унило настроение. Какво се случва, щом полеем цветето? То се освежава и цветовете му се отварят. Същият процес може да се възпроизведе и вътре в нас, когато нашето настроение е понижено. Водата в случая е съвсем реален обект, но в същото време тя е и символ. На какво се явява символ тя? На живота.

Това е разбирането, което се стремим да възпитаме в нас, и следващия път, когато сме обезверени, изморени или изправени пред трудност, можем да внесем живот в себе си под формата на вода. По такъв начин всяка глътка вода придобива огромна сила, от която можем да се възползваме, когато е необходимо.

Това е начинът, по който можем да се научим да разбираме езика на живата природа, който може да се нарече език на душата.

Разбирането на Слънчевата педагогика за символите е следното: всички животни, растения и минерали се явяват символи и идеи, с които невидимият свят говори на разумното в човека. Числата, буквите, знаците, геометричните фигури – всички те, освен че имат свое функционално предназначение, са също така и символи.

Важно е да помним, че във всеки символ се крие известна идея. Ние трябва да се стремим вътрешно към разбирането на тази скрита идея и към прилагането ѝ в живота ни. Всяко животно е символ на известно качество, на някаква добродетел. Например детето вижда една пчела. Според формата си това е представител на животинското царство, но в същото време е и символ, който се нуждае от превод. Добре е да обърнем внимание на онзи живот, който е вложен в тази форма. Тя е символ на ред качества и добродетели – трудолюбие, организиран колективен живот, чистота и др.

Достиженията на науката трябва добре да се проучват и след това да се направи аналогия с външните и с вътрешните форми на заобикалящия ни свят. Така постепенно ще научим езика на живата природа, който е език на символите и на образите, зад които са скрити идеи и правила за работа.

Тялото е изградено от милиарди клетки. Като изучаваме устройството на клетките, от които то е съставено, ще се удивим на голямото сходство на организацията на клетката с организацията на една държава: нейните граници са клетъчната мембрана, инфраструктурата и съобщенията представляват системата от микротръбички; нейната индустрия са различните вътреклетъчни образувания за производство на нужните ѝ белтъци, ензими и др.; столицата с правителството в нея е клетъчното ядро с ДНК; а има и още сходства и подобия.

И това не е самоцелно сравняване, а един опит да съзерцаваме в съзнанието си величието на замисъла на природата; и това да събуди чувство на благоговение към силите, които се изявяват по сходен начин във Великото голямо и Великото малко. Всички клетки имат съзнание, а съвкупността от всички съзнания на малките клетки съставят съзнанието на отделния и голям човек.

Какво е човекът, какво е отличителното му качество? Той е същество, което може да мисли. Какъв символ е човекът? Трябва да знаем това, да го познаваме.

Какво е детето? Детето също се явява символ. То символизира онова начало в човека, което се стреми към развитие, към усъвършенстване. А какъв символ можем да използваме за онагледяване на детската природа? Боян Боев в „Учителя за образованието“ пише следното:

“Да си представим диамант, обвит с черна кора – това е именно детската природа. Черната кора представя разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено!
Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.”

Буквите, с които си служат народите, представляват също символи. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят на неговото духовно, емоционално и умствено развитие. Всяка буква се явява ключ на известни родове енергия.

Изворите, планините, горите, облаците, морето, всички тези видими и ясни за човека неща, също са символи, които могат да бъдат част от възпитателния процес. Необходимо е да държим в съзнанието си идеята какво символизират тези образи и да знаем защо ги използваме. Когато казваме, че децата всекидневно трябва да ходят сред природата – това е символ. Когато се стремим да водим децата на планина – това отново е символ. Когато казваме, че е хубаво децата да ходят до извора – и това е символ.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Къде можеш да се обучиш

За да се овладеят практическите методи на Слънчевата педагогика, се провеждат обучителни семинари, които са с различна продължителност. Семинарите обикновено се предхождат от първоначално запознаване и представяне на целите и принципите на възпитателната система. Споделя се практически опит и в интерактивни беседи се разискват различни казуси от практиката на родители и учители. Предоставя се богат теоретичен и практически материал относно принципите, лъчите и методите, придружен от списък с препоръчителна литература, домашни занимания, разработване на проектни задачи и др.

ВЪРНИ СЕ В СЪДЪРЖАНИЕ

Допълнителни ресурси

Науката и възпитанието, Петър Дънов – книга
Учителя за образованието, Боян Боев – книга
Учителя говори, Георги Радев – аудио записи
Паневритмия
В царството на живата природа, Петър Дънов – книга
Науките на първата човешка раса. Ръководство по астрология, френология и хиромантия, Н. Дойнов – книга
Слънчева педагогика, Петър Дънов – книга
Марта, Н. Неделчева – книга
Интуицията – гласът на душата, Петър Дънов – книга
Дарът на феите – приказки, Н. Неделчева – книга
Завет на цветните лъчи на светлината – книга
Песни от Учителя – книга
Срещи с малките братя, Б. Николов – книга
Сърцето на природата, Петър Дънов – книга
Образование и възпитание по Слънчева педагогика

---

Автор на материала

---