Ученето като порив на сърцето

Месечен конкурс “Човеколюбиви истории от класната стая” – история на месец ЮЛИ 2025

автор на историята: Стела Самунева, учител
място: Пространство за учене “Пътеки”, гр. София
възраст на децата-участници: 10 г.
изображение – от автора

Коментар от Светлана Нанчева: Новата история на месеца ни разказва за това как едно неочаквано преживяване може да се превърне в силен урок по етика, грижа, отговорност и гражданска ангажираност. В нея учениците решават не учебна задача, а реален проблем, който изисква не толкова знания по учебната програма, а качества като съпричастност, настойчивост, екипност и умения за вземане на решения. Разказът напомня, че грижата за природата и животните е част от възпитанието в доброта, уважение и отговорност към живота във всичките му форми. Това е част от човеколюбието, което се възпитава не с наставления, а с личен пример и преживяване. Историята ни показва как ученето може да се случва естествено – чрез действия, въпроси и отговорност, а грижата и инициативността могат да станат част от учебния процес. Благодарим на автора за споделянето и поздравяваме младите спасители за добрата постъпка.

В един обикновен учебен петък по обяд с децата от Пространство за учене “Пътеки” бяхме в парка.

*Пътеки е алтернативно училище за деца между 5 и 14 годишна възраст, където учим и порастваме независими от стандартите и програмите на МОН. Всеки ден по обяд излизаме в близките паркове, а следобед децата над 8год. имат възможност за свободно избираеми лични начинания, които им дават правото сами да управляват времето, енергията и интересите си в училище. Това уточнение е важно за разбиране на последващата история.

Та в този петък времето не беше перфектно, беше едва началото на април, духаше вятър и все още беше мразовито, когато едно от децата намери паднало на земята птиче. Двайсет- трийсет деца се скупчиха развълнувани около птичето, размахвайки ръце около приближаващите врани и гълъби. 

Един млад 7-годишен любител на птици, с който по-рано през седмицата бяхме определили 4 скореца в тревата, дойде и отсече: “Това е бързолет! Познавам го!’

Децата искаха да помогнат, както и аз, но не бяхме сигурни как и тук започна нашето приключение в търсене на информация как се спасява диво животно в градска среда. Първо звъннахме на Зелени Балкани. Това е организация, която се занимава със спасяването на диви животни, но се намира в Стара Загора. Оттам ни казаха да сложим птицата в кутия с дупки, за да остане на тъмно, заветно и спокойно място за известно време. Две деца отидоха до близкия магазин и помолиха за кутия. С общи усилия и наблюдения с децата преценихме, че щом враните са усетили уязвимост в птицата, значи вероятно има нужда от лекарска помощ. От Зелени Балкани ни насочиха да се свържем с РИОСВ София или „Дивите Животни“. РИОСВ въобще не вдигнаха в този момент, но пък “Дивите Животни” ни отговориха и ни поканиха да занесем птицата при тях.

Наближи времето за следобедните часове по лични начинания, но ние бяхме решени, че няма по-важни знания от започнатото начинание по спасяването на бързолета. И така, изоставихме предвидената учебна програма и един учител с две деца-спасители се отправихме на мисия. Правя уточнение, че последването на този порив на децата да помогнат бе възможно единствено поради факта, че съотношението деца-учители в нашето училище клони към 1:7, вместо 1:25.

Докато се придвижвахме към ветеринарния кабинет, понаучихме интересни факти за бързолетите (навързахме лични познания с факти от Уикипедия), които двете деца охотно споделяха със случайните свидетели на шумкащото животинче в кашона. 

“Бързолетите са невероятни птици, прекарват повечето време от живота си във въздуха. Хранят се и спят летейки, пият капки вода от въздуха.“ 

“Нашият” бързолет беше едър, със завит клюн и големи нокти, приличаше на малък сокол. Така открихме, че вероятно е Алпийски бързолет, който е много по-голям от другите представители на вида. Оставихме бързолета във клиниката на „Дивите животни“ и получихме приемен номер, по който щяхме да получим информация за състоянието му. След няколко дни разбрахме, че птичето има рана на корема и приема лекарства. А след седмица до нас достигна добрата новина – птицата вече беше здрава и пусната на свобода. Седемдесет деца, които по няколко пъти на ден ме питаха имаме ли новини за „нашия“ бързолет – най-накрая си отдъхнаха и се зарадваха, че мисията ни беше успешна и бяхме успяли да помогнем на нашето малко приятелче.

Защо разказвам тази история? Защото смятам, че всичко, преживяно през тези 2-3 часа извън учебната програма, ни научи на няколко важни урока: да не оставаме безучастни към животни и хора в беда; да търсим решения (дори и когато не знаем какъв ще бъде крайния резултат); да не се отказваме пред пречките и обстоятелствата; да импровизираме; да търсим подкрепа и помощ от околните; да знаем към кого да се обърнем следващия път, когато искаме да помогнем, да бъдем смели и отговорни! 

П.П. Птицата на снимката е спасеният алпийски бързолет, кръстихме го Мая Младши, на името на своята самоотвержена защитница.