Месечен конкурс “Човеколюбиви истории от класната стая” – история на месец АВГУСТ 2025
автор на историята: Мариана Кънева, учител – класен ръководител
място: ОУ “Антон Страшимиров”, гр. Бургас
възраст на децата-участници: 9- 10 г.
изображение – от автора
Коментар от Катина Цолова: Идва краят на лятото и началото на учебната година. Всеки край звучи малко тъжно, особено когато говорим за лято, освен ако не си направим запаси от него. Този месец ви споделяме една история за лято в буркани или по-скоро за лято в писма. История, която ни разказва за връзките между хората, за хубавите моменти и онова сладко чувство някой и нещо да ти липсва и да искаш да споделиш света си с него. Тази история е ярък пример за човеколюбиво образование, в което децата са поставени в центъра и им е дадена свобода да изразят себе си. Инициативата с писмата през ваканцията показва уважение към личността на всяко дете – без изисквания и оценки, а с покана за споделяне. Така учениците не просто упражняват умения за писане, а развиват способността да мислят, да изразяват чувства и да откриват стойност в собствения си глас. Взаимното четене и обсъждане на писмата в клас създава общност, основана на доверие, уважение и приемане. Преживяването променя атмосферата в класа – децата се опознават по-добре, изграждат емпатия и откриват силата на споделените истории. Надяваме се в последните дни на ваканцията да ви пренесем в онези детски светове, в които ученето не спира с приключването на училището, в онова учене, което точно тогава започва. Да ви покажем онова учителство, което продължава да съществува и да съзадава човешки връзки отвъд границите на програмите и сградите. И да ви предизвикаме да напишете вашето писмо от лятото.
Учителската професия е изпълнена с предизвикателства, отговорности и много труд. Но тя е изпълнена и с магия – магията да видиш как пред очите ти растат не просто деца, а личности, които мечтаят, търсят, създават и споделят. Понякога тази магия се ражда от съвсем малки идеи, които обаче се превръщат в големи преживявания – както се случи това миналото лято с учениците от 2а клас, ОУ „Антон Страшимиров“. В края на учебната година, когато вече уроците и домашните започнаха да отстъпват място на мечтите за игри, слънце и свобода, реших да поканя децата в едно различно предизвикателство. Предложих им по време на лятната ваканция да ми напишат три писма – по едно за всеки месец. Писмата можеха да бъдат за всичко, което са преживели, за места, които са посетили, за нови неща, които са научили, или просто за това как са се чувствали. Нямаше правила, нямаше изисквания – само покана за
споделяне.
Очаквах, че няколко деца ще се включат, от любопитство или желание да останат във връзка с училището. Не очаквах, че всички – до едно – ще приемат задачата с толкова ентусиазъм, внимание и лична отдаденост. През летните месеци – юни, юли и август, децата пишеха
истории, рисуваха картини, правеха снимки. Всяко дете сподели на хартия вълнуващи и пъстри лични истории. Всяко писмо беше като малък прозорец към света на едно дете – свят, изпълнен с лято, слънце, приключения, но и с размисли, страхове, нови усещания. Някои деца разказваха за семейни пътувания до морето или планината. Други описваха как са се научили да плуват, да карат колело или да готвят с баба. Имаше деца, които споделиха за срещите си с нови приятели или за щастливите моменти, прекарани със семейството си. Имаше и такива, които се радваха просто на това, че са имали време да четат, да рисуват или да мечтаят. Всички писма бяха искрени, неподправени и изпълнени с емоция.
Тази инициатива се превърна в нещо много повече от просто упражнение по писане. Тя даде възможност на децата да изразят себе си, да упражняват езиковите си умения по напълно естествен начин, да мислят, да си спомнят, да подреждат мислите си. Най-важното – тя им даде
глас. Глас, който не просто пише съчинения в час, а споделя преживяното, мечтаното и съкровеното.
Когато се върнахме в класната стая през септември, решихме да не пазим тези писма само за себе си. Събрахме ги всички и създадохме специално място – „Лятна пощенска кутия на спомените“. В нея поставихме всяко писмо, всяка рисунка, всяка снимка, а децата четяха
своите истории едно на друго. Смяхме се, трогвахме се, питахме се, споделяхме. Така създадохме нова връзка помежду си – връзка, изградена от думи и емоции.
Това преживяване показа на децата, че техните мисли и чувства са важни. Че има смисъл да пишеш не само за оценки, а и за да изразиш себе си. Че писмото е нещо живо и истинско – начин да стигнеш до другия. За мен, като учител, това беше огромен подарък. Да видиш как децата растат не само като ученици, но и като личности – това е най-голямата награда.
В навечерието на Международния ден на учителя тази история ме връща към същността на професията. Да бъдеш учител означава не просто да преподаваш уроци от учебници, а да водиш децата по пътя към себе си. Да им даваш увереност, че техният глас има значение. Да създаваш среда, в която всяко дете може да се почувства ценно, разбрано и вдъхновено.
„Писма от лятото“ беше малка инициатива, родена от желанието да поддържаме връзка през ваканцията. Но тя се превърна в истинско преживяване – за мен, за децата, за родителите. Тя показа, че понякога не са нужни големи проекти, за да оставиш следа. Нужно е само внимание,
вдъхновение и готовност да слушаш.
Историите, които децата споделиха, ще останат с нас завинаги. А аз ще продължавам да вярвам, че в основата на образованието стои именно това – човешката връзка, изградена с обич, уважение и доверие.
