Невидимото наследство от детството
Помислете малко – всички се “дъним”.
Всички, на всяка една възраст, преживяваме трудни моменти, когато се държим не по най-добрия начин. Но годините на най-ранното детство са основополагащи, защото именно тогава се формират начините, по които мислим и реагираме в трудни ситуации.
В основата на този процес стои това как нашите родители разсъждават и реагират в нашите трудни моменти.
И така, какво се случваше с вас в детството, след някоя ваша „лоша“ постъпка? Какво свикнахте да очаквате в подобни ситуации – осъждане, наказание и изолация… или поставяне на граници, съчувствие и близост?
Казано по-просто, сега, когато вече знаете, че „лошото поведение“ всъщност е знак, че на човека му е трудно, как подхождате към вашите трудности? С критика… или със самосъстрадание? С обвинения или с любопитство?
Както нашите родители и детегледачи са се отнасяли към нас, когато не сме се държали добре, така и самите ние се отнасяме към себе си, когато не сме доволни от постъпките си – и по същия начин към децата си, когато не се държат добре.
Така неусетно предаваме на следващите поколения наследството на „вътрешната лошотия“:
Когато създавах проблеми, моите родители реагираха строго и критично → научих се в критични моменти да се съмнявам в собствената си доброта → като възрастен, посрещам трудностите със самообвинения → когато синът ми избухва, в мен се активира същата верига → реагирам строго → детето ми се учи да се съмнява в собствената си доброта → и така нататък.
Това е част от книгата на д-р Беки Кенеди „Добри по душа“ – книга за осъзнаването, че в основата на „лошото“ поведение стои трудност, а в основата на връзката ни с децата стои начинът, по който реагираме на тази трудност.
Изкуството Нотан – диалог между светлина и сянка
А сега – нека сменим посоката, но останем в темата.
Японското изкуство Нотан е изкуство за хармония между светлината и сянката. То разказва истории без думи – само чрез контраст.
Съвременните образователни подходи говорят за холистично учене – развитие на личността чрез преживяване, не само чрез лекции. В нашите работилници целим да създадем пространство на доверие, творчество и свободно взаимодействие – място, където всеки може да избере дали да участва активно, да слуша, да твори или просто да наблюдава.
Notan означава „тъмно-светло“ – баланс между противоположности. Черното и бялото не се противопоставят, а се допълват, така както знанието се ражда от въпросите, а разбирането – от тишината.
В процеса на създаване на Notan композиции с ножица, хартия и тишина:
=> Децата развиват усещане за симетрия, внимание към детайла и естетика;
=> Родителите се свързват със собствената си интуиция, търпение и вътрешна тишина.
Паралелът между родителството и Нотан
Като родители често се лутаме между противоположности – добро и лошо, правилно и грешно, критика и похвала. Някъде по пътя губим връзката с детето си, притиснати от очаквания и нагласи.
В работилницата с Нотан се опитваме да „видим“ тази цялост – всички качества, недостатъци, добри и лоши страни, които носим ние и децата ни. Целият товар и вината, че не сме достатъчно добри родители или че те не са достатъчно добри деца.
Посланието е просто: всичко е достатъчно. От нас зависи да подредим картината с внимание към чувствата на детето, със зачитане на собствените ни нужди и граници. Да се доверим на това, което носи детето – било то дар, товар или урок.
Приемане на цялостта
Тази работилница е вътрешен процес на осъзнаване и свързване със себе си – приемане на нашата цялост с всички противоположности и признание за валидността на всяка от тях.
Защото както в Notan черното и бялото са взаимно необходими, така и в живота трудните и светлите ни страни оформят уникалната ни човешка картина.
Нашата работилница на Беглика 2025
Работилницата ни на фестивал Беглика 2025, водена от Катина Цолова, беше първият ни опит да свържем двете теми. Там не разполагахме с тишина и се получи нещо различно.
Участниците бяха особено предизвикани от условието да не оставят отпадък от бял или черен материал, но в крайна сметка измислиха варианти. За нас предизвикателството беше как да обсъждаме лични и дълбоки теми сред оживлението на функциониращ детски кът.
Вярваме, че дадохме възможност на участниците да помислят по въпроса кои техни черти, възприемани като “недостатъци”, са им били всъщност полезни в различни моменти от живота им и как да разгледат от различен ъгъл проявите, които до този момент са определяли като “слаби страни” – свои или на децата си.
Вижте по-долу малко запечатани на снимки моменти.
Вижте разказ и за работилницата “Тайните на играта”, която също проведохме за първи път на “Беглика фест” тази година.
