Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Децата са напълно способни на безусловно приемане и сътрудничество помежду си, включително с различните от тях – достатъчно е да се създаде среда, в която различията да не се етикетират като нещо негативно, а нещо естествено. Историята ни показва, че децата проявяват емпатия и подкрепа, когато са насърчавани да действат без стереотипи или предразсъдъци. Изключително важна роля в това имат възрастните – преди всичко педагозите, но и родителите, и обществото като цяло. Едно от важните измерения на човеколюбивата педагогика – педагогиката на Корчак, на Монтесори, Френе, Амонашвили… – е в абсолютното уважение и зачитане на всеки човек, голям или малък, “обикновен” или “различен” (поставям тези понятия в кавички за да подчертая тяхната условност).
автори на историята: Светла Борисова и Мирослава Мирчева, учители
място: Монтесори Академия “Детство под дъгата”, гр. София
възраст на децата-участници: 2,6 – 6 г. (смесена група)
изображение – от авторите
“Когато пораснем, често се отказваме от очите си. Започваме да виждаме себе си и света през очите на другите.” – Вайълет Оуклендър (създала терапевтичния метод за работа с деца “Гещалт игрова терапия”).
Зара е слънчево момиченце (родено със синдром на Даун), което започна да посещава образователния център Монтесори Академия “Детство под дъгата” на 2,5-годишна възраст, но реално отговаряща на 1,5-годишна. Току-що беше проходила и все още не говореше.
Средата в нашия Монтесори център е специално подготвена и предназначена за деца на възраст от 2,5 до 6 години. Съобразена е изцяло с принципите на д-р Мария Монтесори за достъпност, свобода на движение и избор, който децата правят според индивидуалните си интереси. Всички деца са заедно в една смесена група, което дава възможност на по-малките естествено да се учат от по-големите, както и взаимно да си съдействат. Монтесори учителят е свързващият посредник, който (когато се наложи) с търпение и приемане насочва децата към сътрудничество.
В общуването си с децата всекидневно пресътворяваме вярата си, че всеки е най-ценен такъв, какъвто е, и че различията помежду ни, освен да ни разделят, могат и да ни обединяват и обогатяват.
Влизайки в средата, Зара с огромно любопитство се потопи в живота на групата. Това, че все още беше нестабилна в ходенето и не можеше да говори, предполагаше, че ще има затруднения с приобщаването и с извършването на действия като другите деца. Нерядко се случваше да изпитва затруднения дори и със самото сядане на столче, взимане на конкретен образователен материал от по-висок рафт, ходене до тоалетна, миене на ръце и невъзможност да изрази вербално себе си и нуждите си.
Това, което преобрази пребиваването на Зара в центъра, дойде от нашите малки герои, които по собствена инициатива, съвсем непринудено, с много внимание и приемане я обгрижваха и ѝ помагаха да се почувства част от групата. В началото често се случваше, за да седне тя на столче, едно от децата да ѝ го задържи, а друго да ѝ подаде ръка за по-стабилна опора; когато искаше да се измие, няколко деца се втурваха да ѝ помогнат, като с нейната ръчичка вдигаха батерията за водата, сипваха ѝ сапун и заедно търкаха ръчичките ѝ. Често децата съвсем спонтанно се превръщаха и в нейни малки учители, показвайки ѝ как да борави с образователните материали, помагаха ѝ да ги носи и играеха заедно с нея.
Безусловното приемане на децата към Зара я превърна във всеобща любимка. А както знаем, когато децата си харесат някого или нещо, им е трудно да го оставят. Е, това доведе и до известни затруднения за нея, тъй като все още не можеше да изрази нуждата си от независимост. На децата им беше трудно да я оставят да бъде самостоятелна.
Благодарение на спонтанната подкрепа и приобщаване от децата и средата, към днешна дата, Зара е едно щастливо момиченце, което се чувства равнопоставено и пълноценно включена в живота на групата.
Това е чистотата на детския поглед към света – погледът, с който различията не разделят, а свързват и най-често се приветстват и взаимно се дообогатяват.