Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Разказът ни отвежда при деца, които имат проблеми с мотивацията, както и пропуски в знанията си – тези неща обикновено са тясно свързани. Традиционното училище често не успява да постигне добър резултат с тях, защото не може да им обърне достатъчно внимание, да отговори на индивидуалните им нужди, и не на последно място – защото е твърде сериозно и “академично”, отхвърлящо играта като нещо неподходящо за учебния процес. Всъщност, играта е един от най-силните и ефективни методи за учене, не само за децата, но и за възрастните.
автор на историята: Христинка Башева – Николова, учител
място: Център за работа с деца и семейства към фондация “Конкордия България”, София
възраст на децата-участници: 6 – 7 г.
изображение – от автора
„Всеки може да разцъфне в нещо красиво”
(В. Дифенбо. „Езикът на цветята“)
Въвеждащото послание е от роман за живота на едно момиче, което е отгледано в системата на приемна грижа. Но аз си го харесах и го превърнах в мое мото при работата ми с деца. Защото се уверих, че това е така, и всяко дете може да развие своя потенциал, когато има възрастен, който да му “даде крила”.
Ще разкажа история за мотивацията като двигател на детското развитие. За ученето чрез групови и индивидуални дейности, насочени към придобиване на базова грамотност, наваксване на изпуснат материал, затвърждаване на придобити знания и развиване на пълния потенциал на децата.
Когато избрах да стана учител, вярвах, че всички деца имат еднакви възможности за развитие, въпреки своите различия. Впоследствие разбрах, че заобикалящата среда е от особена важност за формиране на знаещи и щастливи деца. Като педагог, занимаващ се с допълнителната образователна подкрепа, се стремя към създаване на позитивна и мотивираща среда за учене. Ето един малък пример от моята работа:
Иван, Ани, Лили и Симо са деца от уязвими семейства, те посещават училище, но имат пропуски в знанията. Затова в един от топлите есенни дни, извън учебно време, излязохме да учим навън. Разделихме се на отбори и поставих началото на състезание по събиране на кестени. След това заедно преброихме кестените на двата отбора; сортирахме ги на групи по 20, претеглихме ги с кантар, а накрая писахме букви и правихме фигури с тях.
Преди две години тези деца не спазваха правила, отказваха да учат. С времето спечелих и тяхното, и на родители им доверие, и започнаха да ме свързват с образователни занимания. Така с много търпение и учене чрез творчески проекти Иван, Ани, Лили и Симо започнаха да идват с желание. За мен е важно, че ме търсят и в дните, когато не съм на работа, макар и не много често.
Постигнах добри резултати, защото използвах свободата на педагогическата професия, която позволява да се смесва формално и неформално образование. Изобщо позволява учителят да прояви креативност в своята работа. И не на последно място, работата с деца позволява сериозно поведение, но и включване в игрите заедно с децата. Участието на децата в занимания като изрязване, оцветяване и различни игри е незаменимо и разтоварващо, защото се чувстват ценени.