Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
В този текст виждаме чудесен пример за взаимно разбиране и подкрепа, които ученици от 4-ти клас проявяват към едно по-различно дете. Но въпреки искреното желание за подкрепа и приобщаване на това дете, то все пак остава етикетирано като „различно“, в контраст с останалите „обикновени“ деца.
Мечтая си всички деца в класната стая да възприемат себе си и другите като уникални и разнообразни личности с техните силни и слаби страни, без етикетиране и разделение. Това би спомогнало да се създава среда на истинска равнопоставеност и автентично общуване, в която всички различия се ценят и уважават, а не са повод за снизходително отношение. Най-ефективните педагогически инструменти за това са методите на неформалното образование, които е много ценно да се прилагат в училище, защото дават възможност на всеки да покаже на другите своите способности и да се включи в равнопоставено сътрудничество.
автор на историята: Михаела Николова, учител
място: 120 ОУ “Г. С. Раковски”, гр. София
възраст на децата-участници: 9 г. (4-ти клас)
изображение – от автора
Могат ли децата с различни умения, характери, възможности и специални потребности да учат заедно и да се развиват? Попитах това моите четвъртокласници.
Искам да споделя гледната им точка по този въпрос, в която ще проличат и моменти от класна стая, в които те проявяват загриженост и подкрепа един към друг и по-специално – към едно по-различно дете. Аз, учителят, уча всеки ден тези деца на различни неща в учебните часове. Но най-ценният урок не дойде от мен, а от самите деца.
Ето какво ми казаха те:
„Всеки има право и нужда от образование. Различните деца всъщност не са различни, те са специални.“
„Тяхното най-голямо предизвикателство е да намерят приятели.“
„Образованието на различните деца в клас е възможно, макар и да не е лесно. В моя клас имаме едно различно дете. В началото всички се чувствахме странно, тъй като не знаехме как да се държим с него. С течение на времето ние започнахме да се включваме в приобщаването му в нашия клас. Вече спокойно мога да кажа, че той е неразделна част от нашия клас.“
„Една сутрин в първи клас в стаята влезе ученик – уплашен и объркан. Ние също бяхме изненадани от появата му. Чудехме се защо не иска да остава в часовете и защо странеше от нас. Всички бяхме много задружни и искахме той да се чувства добре сред нас. Стараехме се да му показваме, че го харесваме и му помагахме, когато има нужда от нас. Той усети нашата подкрепа и започна да общува с нас. Сега вече ни нарича приятели, а ние усещаме, че класът нямаше да е същият без него.“
„През първите години беше трудно да бъдем заедно, но сега е много по-лесно. Помагаме му и го подкрепяме. Щастлива съм да виждам как всички му помагат.“
„Специалното дете вижда света по различен начин. Може в някой момент да не му се ходи на училище, както се е случвало понякога при нас. С нашата невероятна госпожа и моите съученици успяваме да го разберем, да му помогнем и предпазваме.“
„Въпреки че беше трудно, ние му помагаме и го подкрепяме.„
„С помощта и любовта на целия клас и семейството му, той сега е едно дете с много приятели и големи постижения в училище.“
„Държанието на по-различните не трябва да предизвиква смях и подигравки в нас, защото те всъщност имат изключителни способности и умения в други области. Ако в класа ви има такова дете, не се правете, че не го забелязвате. По-добре му бъдете приятел, защото той има нужда от вас.“
„Различните са хора също като нас. Те са част от обществото в България и могат да имат приятели.“
„Всеки има право на образование. Аз смятам, че всяко едно дете, което е различно, може да започне да вижда света, както ние го виждаме, ако се образова в един клас с други деца.„
„Стига учителите да знаят какви са проблемите на детето и да имат план как да му помогнат. Ще е добре да имат и приятели.“
„Не мислете, че децата с проблеми са лоши! Те са добри, но имат своите лоши моменти.“
„Различните деца се нуждаят от повече търпение, разбиране, подкрепа и внимание.“
„Бъдете толерантни.“
„Общуването с различно дете не е много лесно, но ни учи на различни добродетели.“
След като прочетох съчиненията, разбрах, че учениците ми знаят, че най-ценното в образованието е не само учебният материал, а умението да бъдем заедно, да се подкрепяме и да вървим напред като екип.
Ако те могат да видят тази възможност, значи и ние, възрастните, трябва да я видим.