Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Идеята, че едно дете има “специални нужди” или “специални образователни потребности” възниква, вследствие на диагнози, на очевидни различия и невъзможност процесът да върви така, както е предвиден. Възприели сме идеята, макар често да не знаем какво да правим с тях. Незнайно защо, по-трудно ни е да се адаптираме към факта, че ВСЯКО дете има специални потребности и няма нужда те да са определени от специалист и с диагноза. Какви са причините едно дете да не възприема толкова бързо, колкото друго, да не може да следва инструкции, да се затруднява да изпълнява това, което му се казва… може да са безброй – от физиологични през здравословни, екзекутивни, психологически… Макар да е полезно да ги установим, това невинаги е възможно. Възможно е обаче да подхождаме към всяко дете с доверие, търпение и желание да му се даде най-добрият шанс.
автор на историята: Десислава Веселинова, родител
място: ДГ”Първи юни”, гр. Кюстендил
възраст на децата-участници: 4 – 5 г.
изображение – от Canva photos
Имало едно време, така започва нашата история и бързам да споделя, че е с щастлив край. Казват, че децата сами избират родителите си. Вярно е! Те идват тук на земята със специална мисия да ни научат на нещо много важно – вяра и любов. Моят син е наистина специално дете – да, точно това, което си помислихте, дете със СОП.
Всичко започна, когато синът ни тръгна на ЧДД. Точно тук получихме първия си шамар. Разбрахме, че синът ни наистина е специален. От градината ни предложиха да остане , но ние решихме , след консултация с психолог, детето да остане вкъщи с детегледачка и така докато навърши 3,5 години.
В един прекрасен ден получаваме така чаканото писмо, че детето е прието в ДДГ. Ооо чудо, в мен бушуват смесени емоции. Ами сега, ще се справи ли, ще бъде ли приет добре от децата?
С голям страх, вълнение и притеснение се свързах с директорката на детската градина, за да ѝ споделя за нашия „проблем“. Детето е прието по общия ред, но няма документи за СОП. Бързо вмъквам една скоба защо детето има проблем, а няма документи. Защото всички специалисти ни съветваха да изчакаме в началото. Да се върна към директорката. Звъня, дава свободно, сърцето ми ще изскочи. От другата страна се чува глас, който ме накара да изтръпна.
„Искам да помоля за среща с Вас, за да поговорим за сина ми, приет е във Вашата градина, но имаме казус.“
Отговор: „Кажете по телефона!“ , изпадам в обяснителен режим. Втори шамар. „ДЕТЕТО ВИ НЕ Е ЗА НАШАТА ДЕТСКА ГРАДИНА, ЗАПИШЕТЕ ГО ДРУГАДЕ, ИМА ТАКИВА ДЕТСКИ ГРАДИНИ ЗА ТАКИВА ДЕЦА.“ КРАЙ…“ Благодаря Ви, госпожо директор!
Детето остана още малко с детегледачката. На 4 г. отново беше приет в ДДГ. Същата ситуация, правим отново среща с директорката. Отново разказваме всичко. Тук ни приемат добре. Най-накрая моето дете тръгва на градина. Правим среща с госпожите. Едната госпожа го приема добре, другата размаха пръст – „той ще може да идва само до обяд“ , но не само в началото, а така да си я караме. Имала деца, които не се хранели и припадали. Ние се съгласихме, нямаме избор. Наближава 15.09, госпожите ни посъветваха да не го пускаме първата седмица, защото едната госпожа щяла да отсъства и нямало да могат да се справят. Добре, отлагаме с една седмица, последва второ отлагане- станало наводнение. Отново бяхме помолени да не го пускаме, щяло да има сборни групи. Аз бях бременна и те знаеха, че съм си вкъщи, доста удобно…
Дойде и нашият 15.09., някъде средата на октомври. Детето започва да посещава градина от 8:30 до 11:30 ч. Няма да забравя никога погледа на госпожата, когато ме виждаше, че идвам. Тя нямаше търпение, всъщност като всяко начало на него му беше трудно, след около седмица проведохме разговор с психоложката на градината и госпожите. Те ни посъветваха да извадим документи на детето за работа с ресурсен учител, защото госпожите не могат да се справят с него. Не се вписва в групата, нарушава тяхната работа. Когато попитам как се е представил днес, винаги чувам: „ Ами добре, ние сме казали на другите деца, че е различен и трябва да му дават играчките си “. Цялото усещане , че детето ти е различно и не е желано, е ад. Всеки ден, когато го прибирах в 11:30 ч., виждам как играе сам, как бяха хаотични и не можеха да го включат в игра, как госпожата ме гледаше с поглед “ ооо, най-накрая идваш“. Чувах ежедневно , че много им е трудно, че гледат само него и не могат да обърнат внимание на другите деца. Нищо не можем да направим. БОЛИ ….! А дали….?
Всъщност можем и ние със съпруга ми го направихме. Тръгнахме си. Събрахме си багажа и се преместихме в гр. Кюстендил. Ами сега, какво ще правим?
Не знам късмет ли е , съдба ли е , но тук нещата бяха много различни, от срещата с директорката на ДГ си тръгнахме с усмивка и спокойствие.
Направихме среща с госпожите. Даже не бих ги нарекла госпожи, а ангели, майки, приятели, хора със сърца. Досега не ни се беше случило някой да приема детето ни като негово дете. В началото не можех да повярвам. Взехме ли най – доброто решение за сина ни? Всичко се случи много бързо, промяната е налице. Синът ни ходи на градина с желание и то не до обяд, а цял ден, има приятели, храни се сам, спи следобяд, водят го на театър, участва активно във всяка дейност на групата, канят го на рожден ден. Това е разликата.
Благодарна съм на всеки един герой от нашата приказка, защото без тях нямаше да намерим нашите госпожи. Дано с тази история помогнем на семейства в нашата ситуация.
Не се отказвайте, има добри хора, които обичат децата и работата си!