Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Емпатията и милосърдието са по-скоро вродени у човешкото същество и само чакат подходяща среда, за да се проявят. За жалост в днешната култура тази среда по-скоро липсва и всяка инициатива, която дава възможност на децата, дори вече пораснали, да се докоснат до тези позагубени свои качества, е чудесна. Човеколюбието в образованието естествено се свързва с помагане на други хора, особено тези, считани за “по-слаби”. Заедно с това то би трябвало да е обърнато и към самите деца, както и към самите учители – какви са техните потребности, как да им се даде възможност да се опознаят и изявяват в света по начин, който да им носи удовлетворение. Проектите, стига да произлизат от интересите на самите деца, са добър начин за постигане на тази цел.
автор на историята: Цветелина Минкова, учител
място: НПТГ “Шандор Петьофи” – град Разград
възраст на децата-участници: 14 – 18 г.
изображение – от автора
В клуба по гражданско образование, който водя, вярвам, че най-добрият начин да научим децата на емпатия и милосърдие е да ги включваме в реални проекти, които помагат на другите. Чрез тях учениците не само развиват своите социални умения, но и се научават да разбират и да се грижат за хората около тях.
Един от най-вдъхновяващите проекти „Аз, ти, ние“, които реализирахме с ученици от гимназията, беше насочен към хора с увреждания. Идеята за този проект дойде от самите ученици, които искаха да направят нещо специално за тези хора.
Първата стъпка бе да се свържем с местна организация, която работи с хора с увреждания. След като обсъдихме техните нужди, решихме да организираме няколко дейности, които да им помогнат да се почувстват по-добре и по-щастливи.
Организирахме безплатна фотосесия ”Оne happy day” на деца и младежи с физически увреждания с професионален фотограф. Тези снимки не само им доставиха радост, направиха ги изключително щастливи, но и им помогнаха да повишат самочувствието си. Дванадесетте участници получиха най-красивата своя снимка в рамка, която е и техният спомен от участието им в инициативата.
След това закупихме настолни игри и организирахме „Фестивал на настолните игри”, за да поиграем заедно. Това беше чудесна възможност за тях да се опознаят по-добре и да се забавляват. И едните, и другите бяха щастливи в компанията си.
Изненадахме ги с още нещо, което не очакваха – посещение на коледната елха, където хората с увреждания имаха възможност да я украсят заедно с футболистите на ПФК „Лудогорец“ и да се снимат. Това беше незабравимо преживяване за всички тях.
Чрез този проект учениците не само научиха много за хората с увреждания, но и разбраха колко е важно да помагаме на другите. Дадоха си сметка как техните малки действия могат да направят изключително щастлив някого. Прекрасно и незаменимо е чувството, когато в края на снимачния съботен ден хем си изтощен, хем си изпълнен с еуфория от емоцията, която виждаш у тези нови приятели. Виждайки превъзбудата им от това, че в този момент са най-специалните хора на света, те кара да прикриеш и избършеш деликатно бликналите сълзи по твоето лице. А благодарността им? Толкова истинска, толкова пъти изказана, те кара да се чувстваш добър човек, истински човек – удовлетворен и щастлив.
Бюрокрацията не ни уплаши – всички онези писма, които трябваше да подготвим и изпратим за разрешение да проведем фестивала в Центъра, декларациите за родителите за фотосесията … В крайна сметка всички усмивки, шеги и закачки, полезност и нови приятелства си заслужаваха. И до днес се чуваме по телефон с някои от потребителите на Центъра и си пишем по месинджър. Колко е хубаво да те попитат кога пак ще дойдеш в Центъра да се видим?!
Този проект беше само един пример за това как можем да научим децата на емпатия и милосърдие чрез реални проекти. Вярвам, че децата и младежите имат нужда да правят и споделят добри дела, така се изгражда в тях отговорност към другите и ги насърчаваме да срещнат в ранна възраст удовлетворението и щастието от стореното добро!