Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Важността на часа на класния в описания разказ отразява влиянието на по-неформалните и свободни отношения в образованието, на възможността учениците да обсъждат нещата, които реално са ги развълнували, вместо сух учебен материал без връзка с техния живот. Още по-смислен става образователният опит, когато е споделен. Подкрепата за ученето не идва от изисквания и оценки – а от реалния интерес към ежедневието на учащия и възможността му да сподели мислите си. А това може да носи и дълбоко удовлетворение на учителя, както споделя самият автор.
автор на историята: Нина Сарастова, учител
място: ОУ “Христо Ботев”, с. Бата, община Поморие
възраст на децата-участници: 7 – 13 г.
изображение – от автора, заглавие – цитат от Джордж Карлин
Позитивната атмосфера в мултикултурна среда, предполага подкрепяща и приобщаваща класна стая, атмосфера на сигурност, грижа и включване, в която всеки е приет и оценен, а към различията се подхожда с уважение. Паралелно с овладяването на академични умения, се развиват емоционална интелигентност и емпатия. Приоритет в училището ни e социалната и образователна интеграция на ученици от различни възрасти и етноси.
Независимо от сезона, най-стоплящи са моментите, когато има с кого да споделим себе си. Най-усмихната е класната ни стая в часа на класа. Учениците с радост си спомнят първия учебен ден, разказват весели истории от началните класове, осъзнават колко много са се променили от първия училищен звънец до днес. Усмихват се при изникналите спомени, а това, което им е помогнало да се развият личностно, са поуките от изучавани литературни произведения, постъпките на героите и посланията към читателите. Най-светла диря е оставила добротата – получена, променяща, вдъхновяваща.
Днес учениците обсъждат как да предадат по достъпен начин на по-малките ученици своето послание за доброта и толерантност. Решават да направят дигитална книга, в която да представят добродетелите в азбучен ред: А – активност, Б – благодарност, В – внимание, Г – грижа, Д – доброта, Е – единство, Ж – жертвоготовност, З – заедно и т.н. Включват откъси от приказката „Дядовата ръкавичка“, баснята „Костенурка и заек“ и разказа „Серафим“ от Йордан Йовков с идеята да ги драматизират.
Екип от няколко ученици съставя “Азбука на добротата” и я оформя в дигитална книга-послание. Останалите ученици подготвят театралните сюжети и репетират ролите. Заедно отправят покана към учениците от начален етап да им гостуват в часа на класа. Малките ученици се радват, защото знаят, че ги очаква вълнуващо преживяване. Проследяват с интерес книгата, от чиито страници героите оживяват чрез артистичните умения на големите ученици, които се въплъщават в ролите на приказни герои, за да поднесат по детски добродетелите от своята азбучна книга.
На кой герой искате да приличате? – питаме малките ни гости.
– Моят баща много прилича на Серафим. И аз ще помагам и ще се грижа за другите. – казва гордо едно от децата.
– Не трябва да се отказваме, когато ни е трудно. Аз ще бъда постоянна в учението и вярвам, че ще успея, както костенурката победи заека. – с усмивка заявява една ученичка.
– На мен ми хареса изречението „Но нали сме си дружина…“ – споделя една третокласничка, а съучениците ѝ кимват одобрително.
За финал прочитат заедно стихотворението „Какво добро направи днес?“ от Нина Чилиянска и изпяват песента „Приятелство“. Разделят се с благодарност за споделените положителни емоции и обещанието, че ще предадат доброто нататък. Вече всички знаят, че се усмихват на един и същи език – езикът на добротата.
Учениците задоволиха своите потребности да бъдат чути, разбрани, подкрепени, нужни и приобщени. Аз изпитах удовлетворение, че познах и открих себе си чрез техните спомени, емоции и разсъждения и oще повече се приобщих към света и мисленето на децата.
Радост е да разбираш, да мотивираш промяна и да приобщаваш! Празник е всеки път, когато подариш време, внимание и обич!