Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Един от първите уроци, които получих преди време беше: “Научи се всеки ден да поглеждаш децата, сякаш ги виждаш за първи път”. Борбата с нагласите и предразсъдъците е трудна задача. Радостта от ежедневната среща с живота е награда.
Представете си един разпилян на много парчета пъзел. Някои от тези парчета имат ясни очертания, цвят, посока – поглеждаш го и го познаваш. Други са пълна загадка. Да я разкриеш понякога трябва много време, понякога дори да подредиш всичко останало. Интересното е, че в този пъзел всичко се движи. Той всеки ден е нов – пораснал, научил нещо ново, паднало му зъбче, обелил коляно, скарал се с приятел, нещастно или щастливо влюбен, объркан и самотен, изкачващ върхове или дълбаещ дъното, защото е пъзел от живи същества.
Тази история е събирателен образ според автора ѝ Иван Чорлев. Тя е възможеното образование, в което възрастните оставят предразсъдъците и дават шанс на човека да промени живота си, защото някой е повярвал.
автор на историята: Иван Чорлев, учител
място: СУ “Петко Р. Славейков”, гр. Кричим
възраст на децата-участници: 15 г.
изображение – от Canva
Като училищен психолог често работя с ученици, които носят тежест, която не винаги е видима. Една от най-паметните ми истории е за момче на име Георги, деветокласник, борещ се със зависимост към наркотици. Това беше момче, което на пръв поглед се опитваше да бъде “лошото момче”, но зад тази маска стоеше една ранима душа и викаше за помощ.
Георги беше в списъка на “проблемните ученици”. Закъсняваше за часове, държеше се грубо с учителите и често влизаше в конфликти със съучениците си. Една учителка по литература ми каза:
– С него няма какво да се направи. Просто го оставяме на мира, за да не създава още проблеми.
Но аз не можех да приема това. Забелязах, че Георги често седи сам в двора, слуша музика и гледа към земята. Беше ясно, че се опитва да се скрие от всички, включително и от себе си.
Един ден реших да седна до него. Започнах разговор за музиката, която слуша, без да споменавам нищо за поведението му или за наркотиците. Отначало той не беше особено разговорлив, но постепенно започна да се отпуска. Това беше първият ни истински контакт.
С времето Георги започна да споделя малко по малко. Разказа ми за сложната си семейна ситуация – баща му беше в затвора, а майка му работеше в чужбина. Той се чувстваше сам и безполезен. Признанието, че е започнал да употребява наркотици, дойде неочаквано, след като му разказах за един ученик от предишна година, който успя да се пребори със зависимостта си. Георги ми каза:
– Аз не съм като него. Няма смисъл. Никой не се интересува дали ще успея.
Но аз се интересувах. Затова започнах да го каня на срещи в кабинета си, не за да му „поставям диагнози“, а за да говорим за каквото иска – музика, училище, живота. Паралелно с това започнахме малки стъпки – свързах го със специалисти по зависимости, но най-важното беше да му дам усещане за подкрепа и човечност.
Една повратна точка настъпи, когато организирахме „ден на добрите дела“ в училището. Помолих Георги да участва в групата, която боядисва старите пейки в училищния двор. Първоначално той отказа, но после се съгласи – „само за да няма мрънкане“. Още на първия ден забелязах, че той работи със старание и дори се включва в шегите на останалите.
Докато боядисвахме заедно, Георги ми каза:
– Знаете ли, това е първият път, когато някой ми дава шанс да направя нещо, което има смисъл.
Този момент беше началото на неговата промяна. Георги постепенно се включваше в още инициативи – помогна за организирането на училищния празник, започна да пише кратки текстове за училищния вестник и дори се съгласи да сподели своята история с по-малките ученици като предупреждение.
Днес Георги вече не употребява наркотици. Той е студент по социална педагогика и мечтае да работи с младежи, които се борят с подобни проблеми. Все още поддържаме връзка, и той често ми пише, за да ми сподели нови постижения.
Обяснителни бележки:
Психологът не съм аз – той е събирателен образ на добра педагогическа практика и личен пример.
Георги е събирателен образ на проблемни ученици.