Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Да помагаме на хората в беда, особено на тежко болни деца, е една от най-силните прояви на човеколюбие. За съжаление, държавата ни не може да се погрижи достатъчно добре за тези случаи, но добрата новина е, че солидарността и съпричастността в обществото ни нараства, макар и бавно, но сигурно. Има ли в училището място за тези неща, вместват ли се те в учебната програма? Осъзнаваме ли важността на ранното формиране на ценности – не на теория, а на практика? Тази история ни дава един чудесен модел на това, как ученици, родители, учители и местната общност могат да работят заедно за човеколюбива кауза.
автор на историята: Мина Соколова, учител
място: гр. Хасково
възраст на децата-участници: 10 г.
изображение – от автора
Новината дойде изневиделица… като всяка лоша новина… Осемгодишно дете от нашето училище бе диагностицирано с тумор, а необходимата сума за лечение – 500 000 лева… Сума – непосилна за семейството на болното дете.
Първо училището ни притихна…
А после? После учениците „пораснаха“…
Заваляха идеи от ученици, родители, учители, приятели… Идеи как да помогнем… Обединихме се около една кауза, и вярвахме, силно вярвахме, че ще успеем!!!
Тъй като в нашия клас ( трети “В”) си имаме Читателски клуб – “Ръка за ръка с книгата”, никак не бях изненадана от предложението да продаваме книги, наши книги, от домашните библиотеки. Още на другия ден всяко дете донесе от любимите си книги и се отправихме към центъра на града, за да ги продаваме благотворително. Никой не ни подмина. Хората сами определяха цената (често в пъти по-голяма от коричната) и през сълзи на очи пожелаваха КЪСМЕТ на болното дете…
А моите приятелчета (така ги наричам още от първи клас) всеки ден измисляха по нещо – продаваха домашна лимонада, домашни кексчета, гривнички… Докато един ден родител на дете от класа предложи децата да бъдат Асистент за един ден, т.е. да „работят“ при родители на деца от класа срещу заплащане. И така още на следващия ден поеха към работното си място: учители, заместник директор на училището, брокери, асистенти в зъболекарски кабинет, асистенти в неправителствена организация, продавач-консултанти, миячи на автомобили ( в действителност – третокласници). Децата се научиха на съпричастност, имаха възможност да се докоснат до различни професии, да усетят ритъма на един работен ден, което е важно за ранното кариерно ориентиране.
На специална пресконференция, организирана от “работещите” като асистенти в неправителствената организация, всички имаха възможност да споделят наученото и … своите чувства покрай случващото се… Получената сериозна сума за положения труд дариха за благородната кауза… Радваха се, че могат да помогнат,че нещо зависи и от тях, но в очите им имаше толкова въпроси… Дали получиха отговор на всички тях?!!
Много скоро сумата беше събрана,благодарение на всички добри хора от града… Вярвахме и успяхме!!!
А сега, една година по-късно, доволни и щастливи, можем да споделим, че детето вече е здраво и е у дома, при близките си. Много скоро се очаква да се върне в класната стая при своите приятели…
Не е никак трудно, ПОДАЙ РЪКА!!!