
60 мин. | 2010 г., САЩ
Оригинален език: английски | Субтитри: български
Режисьор: Карол Блек
Ако искате да промените една култура в рамките на едно поколение, как бихте го направили?
Ще промените начина, по който тази култура обучава децата си.
Правителството на САЩ е наясно с това и през 19 век започва да принуждава децата на коренното население да посещават правителствени училища-интернати. И до днес доброволци изграждат училища в традиционните общества по цял свят, убедени, че училището е единственият начин за „по-добър“ живот на селските деца и децата на коренните жители.
Но дали това е вярно? Какво наистина се случва, когато заменим канона на знанието на друга култура с този на нашата култура? Дали животът на тези хора наистина става по-добър?

„Да образоваш света“ представлява един предизвикателен, на места забавен, но в крайна сметка дълбоко притеснителен поглед върху ролята на съвременното образование в унищожаването на последните устойчиви местни култури в света. Пренасящ ни на място към будистката култура в региона Ладак в северната част на Индия, в района на Хималаите, филмът преплита гласовете на жителите на Ладак с разговор между антрополога и етноботаниста Уейд Дейвис, национален географски изследовател, Хелена Норберг-Ходж и Вандана Шива, и двете носители на наградата Right Livelihood Award (Награда за правилен начин на живот) за тяхната работа с традиционните култури в Индия, и специалиста по образователни програми Маниш Джейн, работил за ЮНЕСКО, Световната банка и Американската агенция за международно развитие.
Филмът повдига набор от въпроси около общоприетото предположение, че всяко дете в света трябва да ходи на училище. Представената критиката към институционалното обучение има за цел да постави под въпрос наглед безспорното допускане за превъзходство, което кара хората да вярват, че училището трябва да бъде наложено на всяко дете на планетата. Краткият портрет на живота на хората в Ладак се стреми да демонстрира, че традиционната култура има достатъчна дълбочина, сложност и красота, които заслужават да бъдат зачитани – не „запазени“ като музейна творба, а уважавани и ангажирани равностойно с модернизираните култури.

В доминиращия дискурс за универсалното образование училището придобива романтизиран образ, а филмът има за цел да противодейства на това. Училището традиционно се представя като средство за универсално просветление и напредък, едно „розово“ виждане, което пренебрегва хроничните и тежки проблеми на неравенството, скуката, отчуждението и неуспеха, които нерядко запушват тази институция. Намерението на „Да образоваш света“ е да представи друга гледна точка към тази картина и да постави началото на сериозна дискусия относно валидността на други начини за разбиране на света и за образоване на децата.
Филмът поставя под съмнение самото ни определение за богатство и бедност, за знание и невежество, тъй като разкрива ролята на училищата в унищожаването на традиционните устойчиви селскостопански и екологични познания, в разпадането на общностите и в обезценяването на древните духовни традиции.