Училища на доверието | Schools of Trust

62 мин. | 2015 г., Германия
Оригинален език: немски, английски | Субтитри: български
Режисьор: Кристоф Шуман

Кристоф Шуман, баща и учител, се пита, има ли училища, в които децата обичат да учат и се чувстват щастливи? Разбира за съществуването на демократични и свободни училища в Германия и решава да посети някои от тях.

В интервютата си с настоящи и бивши ученици открива радостни, спокойни и самоуверени в училището и извън него млади хора, които учат с удоволствие. Шуман се интересува как децата успяват да придобиват знания, докато изглежда, че предимно играят и се забавляват. Майка и основател на едно от училищата, които посещава, споделя, че тъй като деца от различни възрасти играят и учат заедно, то ученето се случва естествено и лесно през играта и обмяната на информация между тях. Според невролога Гералд Хутер, нямаме нужда от училища, в които децата да ходят насила. Нуждаем се от училища, които са толкова интересни, че децата да искат да отидат там. Шуман иска да разбере как децата развиват интерес към определени неща, а не към други. Според друг невролог, Манфред Шпицър, мотивацията е като глада и хората са гладни не само за калории, но и за знания.

Любопитството е това, което подтиква децата да научават, а колкото повече знаят, толкова по-добре се справят в живота, затова то е от съществено значение. Според образователния експерт Улрих Клем, развиваме любопитство тогава, когато ни е позволено да правим грешки. Хората, които правят грешки са любопитните. Докато хора, на които не е позволено от системата да правят грешки, защото това се наказва, при тях любопитството изчезва. Изчезва и смелостта да се направи нещо ново. Манфред Шпицър говори за това, че няма учене без чувства. Ако учителят не успее да създаде емоционална връзка, то тогава няма да се случи устойчиво научаване.

Към Шуман се присъединява студент по „Бизнес администрация“, който пътува до Пуерто Рико, за да види как работи едно свободно училище в Южна Америка. Открива училище с много силни общностни и емоционални връзки, но не е сигурен, че това е приложимо в Германия, тъй като не е характерно за немската култура. Приятелството и доверието между ученици и преподаватели, което забелязва в свободните училища в Германия го провергават.

Шуман се интересува от произхода на демократичните училища, от това как са развили идеята и как се справят днес. За целта посещава демократичното училище в Хадера, Израел, основано през 1980 г. от Яков Хехт. Хехт изтъква важността на това децата да започнат да усвояват определено знание, когато са готови за това и когато проявят интерес. Шуман се пита дали това работи въобще и се чуди какво се случва, когато децата имат свободата да изберат това, което искат и дали са достатъчно зрели за това. Учител по математика в училището в Хадера споделя, че когато учениците избират предмета, който искат да изучават, учителят вече не трябва да е полицаят в класа. Тогава той може да се фокусира върху преподаването. Дери Ханъм, пенсиониран британски училищен инспектор, добавя, че когато нещата са интересни сами за себе си, няма смисъл от оценки и изпити. Според него правим всички тези неща толкова често в училище, тъй като не вярваме на младите хора, че могат да бъдат активни в ученето. Известният в България детски и фамилен психотерапевт Йеспер Юл отбелязва, че оценките мотивират само най-добрите ученици, но ако получаваш лоши оценки, те няма въобще да те мотивират.

След като посещава всички тези свободни училища, в които учениците са щастливи, успешни и поемат отговорност за живота си, Шуман решава да основе подобно училище, в което неговите деца да съхранят любопитството и радостта си и да ги използват като подкрепа в живота си.

Гералд Хутер, невролог, цитат от филма
трейлър на “Най-голям шанс за успех”

Искате да научите повече по темата?

В края на фестивал 2018 г. публикувахме сборник с подробни и възможно най-достоверни материали за темите.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top