Ненасилствена комуникация

Ненасилствена комуникация (ННК) е метод на общуване, създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг в средата на миналия век. Той е повлиян от концепцията за ненасилие на Махатма Ганди. ННК е също историческо следствие от развитието на психологическите парадигми в този период.

“Често не си признаваме, че използваме насилие, защото не го осъзнаваме.
Смятаме, че в нас няма насилие, защото представата ни за него е борбата, убиването, биенето и войната – неща, които обикновените хора не правят.”
цитат от „Общуване без агресия”, Маршал Розенберг

Маршал Розенберг е работил с Карл Роджърс, който заедно с Ейбрахам Маслоу е считан за основател на хуманистичния подход в психологията (този подход е третата най- влиятелна парадигма в областта след бихейвиоризма и психоанализата).
Психотерапевтичният подход, който Роджърс разработва, се нарича по различни начини, но смисълът остава един: личностно-центриран подход, недиректно консултиране или центрирана към човека терапия. Сравнен с психоанализата на Фройд, може да се посочи следната съществена разлика: ако ролята на психоаналитика е да бъде дистанциран авторитет, даващ своята оценка и предписания, и е единствен носител на знанието и истинността, то в случая с личностно-центрирания подход става дума за т.нар. „терапевтично интервю“, в което процесът изглежда като разговор между равностойни. Стремежът на терапевта не е да бъде носител на знанието или вездесъщ мъдрец, а да бъде събеседник, който на равни начала като човек-с-човек ни съдейства.
В ненасилствената комуникация въпросите целят да предложат/предположат/търсят/ назоват емоциите, основанията и нуждите на човека. Реално човекът е този, който извършва работата – от което и себеусещането му за автономност бива подкрепено, вместо да разчита на външен авторитет за справянето с вътрешни неясноти.
Ненасилствената комуникация (или още „емпатичното общуване“) е метод, който почива на

“принципите на ненасилието – естественото състояние на съчувствие, когато в сърцето ни липсва агресия.”
(Източник: www.cnvc.org)

Една от предпоставките на ННК е, че хората са състрадателни по природа, а всички насилствени действия (физически или вербални) са научени и подкрепени в среда, където
това е преобладаваща култура на поведение.
В ННК се приема също, че всички хора имат еднакви основни човешки потребности, а всяко поведение е начин да се задоволят тези потребности. Когато се усвои като метод на общуване, той прави по-лесни разбирателството, мира и живота на хората, които го практикуват.

“Ненасилието не е стратегия, която днес използваме, а утре захвърляме, нито пък е нещо, което те прави кротък и смирен човек, който лесно се мами.”
цитат от „Общуване без агресия”, Маршал Розенберг

Ценностите, както бе споменато и по-горе, произтичат от принципите на ненасилието – ненасилие в отношенията ни като хора.

Да помислим

Това неизбежно влиза в противоречие с настоящата образователна система, в която на учениците и учителите са вменени роли и отговорности, базирани на власт и подчинение, а също така – процес на работа, който не е съобразен с личните темпо, потребности, възможности на всеки от учениците.

В днешно време разликите между учениците, интересите им и готовността им да са фокусирани в час са по-осезаеми, отколкото са били при създаването на класно-урочната система. Ако тогава властта и подчинението са били нещо основно в отношенията човекчовек, човек-държава, както и между държавите, то с течение на времето много повече стават ясни взаимозависимостите ни едни от други (като хора, като общество, като същества, обитаващи една планета). Оттам възникват други ценности и цели както в обществото, така и в образованието.

Ценността на метода е връзката връзката между хората или връзката, която успявам да осъществя със себе си (осъзнаването, разбирането на нас самите). По-конкретно (в термините на ненасилствената комуникация) това означава способността да осъзная връзката между потребностите и чувствата.

Както горе бе посочено, всички хора имат и споделят еднакви потребности (нужди), а всяко поведение има за цел да задоволи дадена нужда. От това следва, че няма добро и лошо поведение и ние не осъждаме поведението, ако общуваме чрез ННК, а вместо това търсим и споделяме потребностите си. Когато човек е спокоен и знае, че на него му се обръща внимание и ще бъде изслушан, с идеята да му се помогне, той няма вече нужда да крещи, удря, обижда, краде или да проявява друго „лошо“ поведение. Установяването на отношения на подкрепа води до по-хармоничен живот както за общността, така и за индивидите в нея. Човек, който е спокоен, че не би бил пренебрегнат заради учебни или други цели (идващи от образователни изисквания, кратък учебен час, преценки за неговото поведение, етикети), а ще му се обърне внимание като на човешко същество – ще се потърси наистина начин да му се помогне, каквито и да са причините (нуждите), също става по-спокоен и способен да изслушва на свой ред и да помага на другите по ненасилствен начин (с времето и усвояването на този навик).

“За да използваме езика на Ненасилствената комуникация (ННК), не е необходимо партньорът ни също да е запознат с него, нито дори да е мотивиран, да се отнася към нас със съчувствие. Ако се придържаме към принципите на ННК и единственото ни желание е да даваме и получаваме, изпълнени със съчувствие, и правим всичко възможно другият да разбере това, тогава, рано или късно, той ще се присъедини към нас в този процес и ще откликне по същия начин.”
цитат от „Общуване без агресия”, Маршал Розенберг

В „Обогатяващо живота образование“ д-р Розенберг посочва, че книгата е базирана върху предпоставката, „че взаимоотношенията между учители и ученици, между самите ученици, както и между учениците и изучаваното в училище са еднакво важни за подготовката им за бъдещето (…) Учениците имат нужда да се научат да мислят самостоятелно, да намират смисъл в това, което учат и да знаят как да работят и да живеят заедно с другите“.

Основното в метода е осъзнаването на емоциите, различаването им една от друга, както и осъзнаването на връзката между тези емоции и дадена наша нужда или нужди, които в момента са незадоволени или са задоволени (в зависимост от ситуацията). Да общуваме без насилие може да се разбира като да общуваме, използвайки себе си за отправна точка:

„Чувствам се напрегнат, защото се притеснявам за оценката ми, а ми се иска тя да е висока и съучениците ми да не ми се подиграват.“ (нужда от приемане и уважение);
„Ядосан съм, защото имах нужда да си почина още малко…“

както и с другия спектър от емоции:
„Радостен съм, защото днес играх с най-добрата ми приятелка.“ (нужда от веселие, от общност);
„Горд съм, защото мама и татко ме похвалиха за шестицата.“ (нужда от признание).

Осъзнаването на връзката между емоцията и потребността е онова, което прави общуването
много по-ясно.
Не дадено поведение е причината да се разплача, а незадоволяването на някоя моя нужда. Възможно е същото поведение да не доведе до плач, ако тази моя нужда е задоволена.

Да помислим

Учителят сигурно няма да се ядосва на говорещи деца в междучасието или на двора, но в час, когато има нужда да е спокоен, че си върши работата и има принос за развитието на учениците си, по-вероятно е той да изпита раздразнение от същите тези говорещи деца.

Осъзнавайки коя е потребността, която искам да удовлетворя, то общуването и поведението ми ще бъдат по-целенасочени, ще бъда по-способен да предприема нещо сам, ще мога да потърся помощ, а ако не е възможно – ще мога да си отдъхна и да приема, че в този момент не е възможно да удовлетворя нуждата си или да си поплача от разочарованието (вместо да остана в състояние на стрес, самообвинения, яд или нещо друго, което не е насочено към решение на проблема).

Често в общуването си използваме повече оценки, отколкото коректно посочване на фактите от дадена ситуация (“те не ме зачитат, когато сме заедно” … вместо “те правят еди-какво-си, когато сме заедно”). Това води със себе си опасността да предизвика у другия човек противоположна реакция и също – неговите преценки и квалификации.
Преценките са базирани на нашите разбирания за ситуациите и интерпретациите им, с които
сме свикнали, а не върху нашите потребности в тези моменти.

Друга форма на натоварване на общуването е поставянето на етикети (добър, лош, правилно, грешно, глупав, умен). Тук може да се види, че и положителните оценки са форма на квалификация. От тях също не става ясно каква наша нужда е била удовлетворена в ситуацията и във връзка с дадено поведение – не става ясна ценността на това поведение, а само, че ние сме го одобрили. Затова е важно да следим съзнателно какво точно се случва за нас (факти) и с какво е свързано (потребности), за да можем да общуваме с другите хора по ненасилствен начин.

Както беше казано по-горе, в концепцията на Маршал Розенберг се счита, че всяко поведение има за цел да задоволи дадена нужда. В такъв случай никое поведение не може да бъде критикувано за това, че се опитва да постигне онова, което всички хора се опитват да постигнат в ежедневието си. За да се случи обаче по ненасилствен начин, е важно как ще се осъществи комуникацията. Ако изхождаме от нашите преценки и квалификации, много лесно бихме стигнали до това какво „трябва“ или „не трябва“ да се прави (правилно и грешно). Много лесно бихме влезли в състояние на оправдаване или пък обвиняване на другия. Да изискваме от другите би било насилствено общуване („Дай ми го“/„Веднага го вдигни“/„Извини се“) – то поставя общуващите в роли на подчинен и подчиняващ – силен и слаб.

Онова, което човек си взима реално (като извод) от такъв опит и общуване е, че не са важни причините за неговото поведение; че няма власт над себе си; че по-силният може да принуди по-слабия; че такова общуване постига желаната цел (в семейството, в училище, на улицата, във видяното по телевизията). Това общуване става стратегия за задоволяване на собствените потребности и макар да задоволява някои от тях, много други търпят вреда – отношенията като цяло „плащат“ цената за тези „победи“.

Накратко

Моделът на общуване чрез ННК се състои от четири стъпки:
описание на факти (1)
констатиране на чувствата (2)
връзка с потребността (3)
отправяне на молба към другия (4)

Например, в ситуация, в която Сашко вижда, че в кутията за обяд има домати, а той не ги обича, бихме могли да имаме следната реакция с оценки, квалификации и изисквания: „Мамо, ти никога не мислиш за мен и не ми слагаш вкусни неща! Няма повече да взимам обяд за училище!“ (обвинение и категорично решение, използвано като ултиматум), а майката може да отговори с нещо такова: „В училище ядеш само боклуци! Няма само да ми боледуваш и да купуваме лекарства! Ще ядеш каквото ти сложа!“ (отново обвинение и заповядване). Очевидно и в двата примера има оценки, неизказани емоции и нужди и крайни позиции кой какво да прави.

Формулиран през чувствата и потребностите този диалог може да звучи така:

Сашко казва „Когато видях, че имам домати за обяд, се почувствах много тъжен, ядосан и гладен. Имам нужда да ям храна, която е вкусна, а аз не харесвам домати. Моля те, слагай ми
неща, които обичам!“.

А майката би отговорила: „В училище продават много сладки и тестени неща. Притеснявам се, защото искам да си здрав. Имам нужда да съм спокойна, че ядеш здравословно. Моля те, нека избираме храни, които обичаш, но и които са полезни!“.

В този диалог виждаме споделянето на фактите, емоциите и свързаните с тях потребности.
Решението е не изискване или налагане чрез сила на нечие мнение, а търсене на нуждите
и комуникирането им чрез молба – постигане на максималното възможно съчетание и
задоволяване на нуждите на всяка страна.

Това, разбира се, е един идеален вариант, в който това е възможно (може, например, да не е възможно да купим камиончето или да стоим още на площадката). Във всеки случай обаче е важно да бъдат зачетени нуждите – чути, неоспорени, приети – дори когато в дадената ситуация няма как да бъдат задоволени.
Това е отношението на уважение на другия и подкрепата той да остане във връзка със себе си и своите потребности, независимо дали те са задоволени, или не.

Да оставаме свързани със себе си е състояние на покой, мотивация, увереност… но каквото и да е – сме с пълното си внимание към нашите мотиви и избори, а не към това, което „трябва“ или „не трябва“. Заедно с това, бидейки в такава позиция, ние сме много по-способни да бъдем насреща за някого, който в момента не успява да намери ресурса или достатъчно внимание, за да внесе такъв покой у себе си. Тук, разбира се, не говорим за терапевтично интервю, но външната гледна точка – на дистанцирания и заедно с това биващ на разположение човек – може да помогне, когато с приемане и отвореност някой ни попита за чувствата и потребностите, които в този момент изпитваме. Ако нашето внимание в този миг е разделено между емоциите, които ни заливат, преценките, размислите, потребностите ни, то би ни било от полза някой да посочи дали това е емоцията, която в момента изпитваме, и дали е тази потребността, която в момента е причина за нашето вълнение. Дори самото им назоваване носи частично облекчение и намаляване на интензитета на тези чувства. А това е и по-добра отправна точка за следващото ни поведение.

Целта на ненасилствената комуникация е да се осъществи връзката – връзката с моите
потребности или връзката с другия човек (но осъществена отново през потребностите на
двама ни) – общуване, базирано на приемане и запазване на общността (пък била тя и от
двама). Осъзнаването на потребностите и общуването през тях означава още нещо – че всеки сам може да носи отговорността за удовлетворяването им. Мога да споделя с някого, че дадено поведение ме притеснява, мога да обясня поради каква моя потребност и после да помоля за съдействие. Това обаче не означава, че човекът отсреща ще може (или ще иска) да се отзове на молбата ми. Но от друга страна означава, че връзката между двама ни е в някакво отношение застрашена. И е мой изборът дали да остана, дали съм склонен да приема положението, дали можем да намерим друг начин да се случват нещата (игра, учене, съжителство), но със сигурност аз мога да поема отговорността и да се погрижа за себе си, колкото и както мога, след като знам от какво имам нужда.

Да помислим

Защо това е полезно в училище?
Защото много по-лесно се мотивираме да постигнем нещо, ако то е “наше” нещо; защото много по-лесно бихме се разбирали със съучениците си, защото по-лесно бихме общували и с учителите и бихме могли да сме по-автономни, поемайки отговорност за изборите си.

Защото отвореността на родителите и учителите към нуждите на учениците (а не само внимание към вменените им задължения) създават общност, която се грижи цялостно за всеки
един от членовете си и това е примерът, който тези членове пресъздават впоследствие през
своето поведение. И не на последно място – нашето здраве и мир (като учители и родители) също биха били подкрепени от съзнателна грижа и внимание.

Методът би могъл да се приложи във всяка класна стая, стига учителят да има желание и да
намери подхода, чрез който да поднесе на учениците това общуване.
Това, което д-р Розенберг предлага в една от книгите, преведени на български, е кабинет, в който учениците могат да отидат, ако по някаква причина не могат да останат в час. Разбира се, това не е свързано с изгонване, наказание или избягване на часа, а напротив – този кабинет би бил пространството, където ученикът би могъл да възстанови връзката със себе си. Там (самостоятелно или с помощта на квалифициран учител) да установи за себе си причините, емоциите и потребностите, които в момента са „живи“ за него.

Пример за това може да се види във филма „Ненасилствена комуникация в училище“, който
бе излъчен по време на Кинофестивала през 2019 г. (“Culture of Peace in School with NVC”). В него са заснети ситуации с деца, които сами искат да излязат и да поговорят, както и вариант с кабинет, в който учител е на разположение на ученик.

Начинът, по който общуваме с децата си, става техен вътрешен глас.
Пеги О`Мара, издател и главен редактор на американското списание Mothering (“Майчинство”) в периода 1980 – 2011

Един от пътищата за учене на този вид комуникация е неизбежно начинът, по който ние общуваме с учениците, с родителите, с колегите в училището. Това е примерът, който децата несъзнателно попиват за това как се общува, как се търси решение, как търсим помощ.
Другият начин, който касае съзнателното участие на детето/ученика, е като развиваме неговата емоционална грамотност (виж лекция на Емилия Илиева-Крайнова: Как да отглеждаме емоционално грамотни деца), неговото внимание към чувствата, внимание към потребностите, като насочваме начина на общуване, така че да е ориентиран към факти – чувства – нужди – молби. Също така – да даваме свободата, необходима на учениците, за да научат на практика, че те сами могат да отговарят и да задоволяват собствените си потребности, а не са подчинени и безгласни фигури в училище (т.е. – да им даваме повече свобода и повече отговорности, да не ги предпазваме от всяка грешка, а да обсъждаме всяко преживяване – успешно или не – чрез поведението, чувствата и потребностите, за да усвоят сами това умение).

Може също така да се ползват различни игри, които учителят коментира чрез ННК, карти с емоции и потребности, задачи с казуси (измислени ситуации с герои или хора – може да се използват и реални случки, каквито има често в училище), какво биха направили и казали героите/хората, за да разрешат проблема или да задоволят потребностите на всички в царството/училището, четене на приказки и обръщане на внимание върху чувствата и потребностите на героите… Изобщо, учителят би могъл да ползва всякакви ежедневни случки от дома, училище и живота, за да развива този навик у учениците си.

Зачитането на чувствата, мнението и потребностите на ученика е зачитане на достойнството му на човек, на автономна личност, както и на някой, който носи отговорността за себе си. Възрастният, който помага в началото с назоваването на чувства и потребности, не поема
отговорността за изборите на ученика, а само допринася за изчистването на „картината“ пред него, за развиване на това умение за себеразбиране. Ако учителят сам не прилага принципите на ненасилието в общуването си, той няма как да научи някого на това и няма как да убеди реално, че действията му целят доброто на ученика, когато с тези действия не успява да засили връзката и доверието в отношенията помежду им.

Ако един метод се преподава теоретично, без реално да бъде прилаган, то той ще се превърне в един стандартен предмет – наложен, досаден или поне неизбран и неразбран. Реалната практика и участието в нещо (живеенето му) са условията, които водят до неговото разбиране.
За да се прилага метода в същността си, слушането на човека се променя: той вече не чува оценки, а чува и вижда скритите зад тях емоции и потребности. Той не квалифицира поведението, нито налага наказания, а търси диалога, искреността и с търпение стига до
дълбочината на ситуацията.

Накратко

Такова слушане е въпрос на навик. Теоретичното запознаване с принципите и стъпките не означава овладяването им.

За да сме способни „да даваме емпатия“, е нужно първо да можем да я даваме на себе си. Необходимо е да осъзнаем собствените си чувства и потребности, и да оставаме осъзнати, дори когато те не са задоволени. Единствено човек, който има достатъчно търпение към себе си, би могъл да има търпение и за друг. Това със сигурност е дълъг процес, който изисква практика и желание от страна на самия учител. За осигуряването на качествена работа Центърът за ненасилствена комуникация, създаден от д-р Розенберг, има и определени
изисквания към хората, които искат да се квалифицират като сертифицирани фасилитатори –
освен запознаването с теорията, участването в общността и демонстрирането на принципите
на ННК в поведението, също се изисква поне една година работа заедно със сертифициран
обучител, водене на работилници и групи за практика, включване като участник в поне три
групи при различни фасилитатори, поне 50 дни в обучения, за да бъде наистина този навик
и подход част от естествените реакции на човека, който иска да обучава други в ННК.

Важно е да се знае, че това не е рецепта, която взeмаме и прилагаме веднага, но също така е ценно колкото за учениците, толкова и за собствения ни живот – като учители, приятели, родители, партньори – да опитваме да го прилагаме, когато можем и колкото можем.
И нищо не пречи да поставим началото в момента, когато поискаме нещо по-различно за себе си. Да, то ще отнеме време, но също така ще се отблагодари в пъти, вследствие на нашето постоянство.

Средата можем да наречем „подкрепяща“. В случая тя не касае материалните условия, а начина на общуване. С начина на общуване ние показваме готовността да изслушваме, приемаме, помагаме. Даваме пример и същевременно с примера помагаме да се изгради
връзката помежду ни, доверието и отношенията в класната стая – между нас и учениците и между самите ученици.
Средата в училище има конкретни задачи, определени от учебната програма, учебните
планове, закони, наредби, ресурси, квалификация на учителите, особености на учениците
и т.н. Всичко това формира и разликите – трудностите или благоприятните фактори, които
позволяват учебен процес и общуване от друг характер. Тези фактори невинаги могат да са във властта ни – невинаги можем да променим нещо, което пречи на задоволяването на нашите потребности. И това също е част от живота, която можем да разгледаме през ННК – можем да приемем, че нещо е така, можем да потърсим заедно как то може да се промени, можем и да се обединим, за да го променим заедно, а извън класната стая – можем да определим други цели за образованието (друг тип отношения, които искаме в обществото) и спрямо тях да променим и средата, и общуването в училище.

Запознайте се с Ръководството за учители, преведено в рамките на Кинофестивала – в него ще намерите няколко предложения за упражнения и игри в учебна среда. В следната папка ще намерите ръководството в 3 формата, за да може всеки да избере този, който ще му е най- удобен за ползване.
В статията „Ненасилствена комуникация – език на чакала и език на жирафа” също са описани няколко предложения.

Създаване на занимания за разпознаване на личните и чуждите емоции и чувства:

  • сутрешно кръгче;
  • пауза през деня;
  • как си тръгвам;
  • какво най-много ми хареса днес;
  • дневник на чувствата;
  • оцветяване в чувство-цвят – избираме няколко чувства, които да упражняваме
    с децата 6-8-12, според нивото, което сме стигнали, и всеки ден в определен час
    спираме, за да си помислим кое е чувството, което най-често сме изпитвали през
    деня;
  • обсъждане на приказки през чувства;
  • обсъждане на житейски ситуации от училище и дома.

Създаване на занимания за разпознаване на нужди:

  • пирамидата на Маслоу за деца – обясняваме пирамидата на потребностите на
    Маслоу, за да свържем по-лесно житейски ситуации и случки от училищния живот с
    нуждите на хората;
  • обсъждане на приказки и житейски ситуации;
  • разрешаване на конфликти посредством ННК;
  • личен пример.

Създаване на условия за лични проекти и развиване на лични интереси – за връзка със собствените нужди – и условия за осмисляне на преживяното:

  • седмична рефлексия;
  • поща за добри дела (правим си поща, в която всеки може да пише кой от съучениците
    му е направил добро дело – насърчаваме благодарността и стремежа към добро, като четем писмата в пощата в края на седмицата/деня);
  • дневник (всеки може да си води дневник, в който да описва не само напредъка
    си по общите мисии – виж по-долу – а и да отбелязва как успехите, неуспехите,
    трудностите, помощта от другите и т.н. го карат да се чувства);
  • общи игри-мисии за целия клас с възможности за лична отговорност, грешки и
    обсъждане (поставяме си общи за класа задачи – да прочетем 3000 страници, да
    решим 5000 задачи по математика, да си направим книжка за здравословно хранене
    с рисувани страници, а в процеса на работа обсъждаме причините за напредъка или
    провалите, обръщаме внимание на чувствата и потребностите – тренираме умението
    за употреба на речниковия запас от думи, които са част от ННК).

N.B. Информацията по-долу е от 2019 г. Вече съществуват множество допълнителни организации и хора, които предлагат обучения. За да се информирате, можете да следите нашите информационни канали, както и посочените по-долу и самия автор на материала.

В България обучения и събития, свързани с ННК – за родители, учители, юноши, както и общодостъпни – провеждат хората, обединени около Communication Academy – основно в градовете София, Пловдив, Бургас.

Извън България обучения за фасилитатори се извършват от Центъра по ненасилствена
комуникация
, основан от д-р Розенберг.

N.B. Информацията по-долу е от 2019 г.

  1. Материал за прилагане на ННК в училище, спечелил първа награда в конкурс за образователни инструменти, насочени към деца в риск – ЛИНК
  2. Георгиева, Р. 2012, Психотерапията на Карл Роджърс – емпатичното терапевтично
    интервю, изд. „Изток-Запад“;
  3. Розенберг, М. 2017, Общуване без агресия – наръчник по ненасилствена
    комуникация, превод: Естер Гомбаш, изд. „Кръгозор“, София;
  4. Розенберг, М. 2009, Обогатяващо живота образование, изд. „Векста“, Поморие;
  5. Роджърс, К. 2015, Начин да бъдеш, превод: Слава Бояджиева, изд. „Изток-Запад“,
    София.
  6. Филм “Ненасилствена комуникация в училище” с Ръководство за учители и Карти за потребности и чувства: ТУК

  1. Георгиева, Р. 2012, Психотерапията на Карл Роджърс – емпатичното терапевтично
    интервю, изд. „Изток-Запад“;
  2. Розенберг, М. 2009, Обогатяващо живота образование, изд. „Векста“, Поморие

Камен Киров е магистър „Начална училищна педагогика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“; бакалавър „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил в детска градина с метода „Философия с деца“, начален учител на 1 – 2 клас, учител в гимназия по дисциплините от Философския цикъл.


Участвал в обучения за младежки права, права на човека, гражданско участие, студентско самоуправление, дебати. Водил обучения по темите с методите учене чрез преживяване и неформално учене; доброволец и стажант през годините в различни образователни организации, инициативи и читалища; участвал в обучения по емпатично общуване (ненасилствена комуникация) през последните три години и прилагал ННК в начален и гимназиален етап.

През 2018 г. е отличен с първа награда от „Институт по качество в образованието“ за прилагане на ННК в начален етап (в рамките на конкурс за образователни инструменти при работа с деца в риск).

За връзка с него: kamenkirow@gmail.com


Материалът ви хареса?

Помогнете тогава на ваши близки, приятели и познати да се запознаят с него като им го изпратите или го споделите в предпочитаната от вас социална мрежа с бутоните по-долу!

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top