
40 мин. | 2015 г., Дания
Оригинален език: датски | Субтитри: Български
Режисьор: Мариан Расмусен (Marianne Rasmussen)
Филмът представлява поредица от пет кратки видеа, които показват как ненасилствената комуникация (ННК) може да се използва при решаване на конфликти и за управляване на учебния процес в класната стая. Интересен факт е, че създаването му е финансирано от Министерството на образованието в Дания.
Първият филм представя конфликт в предучилищна група. Филмите 2-4 доразвиват темата и ни показват много по-подробно как учителят използва ННК, за да се справи с възникналия конфликт. Филм 5 представя ситуация между момче в шести клас и негова учителка, като въпросната ситуация допълнително онагледява практическите ползи от ННК.
И петте видеа демонстрират как ННК се използва нагледно от учителя, за да се идентифицира по-лесно потребността, скрита зад дадена емоция, довела до дадено поведение, включително и до конфликт. Когато е възникнал конфликт, е много важно да се отдели време за решаването му – иначе процесът на учене бива възпрепятстван.
Накратко, единствено спокойната среда в час предоставя реална възможност за учене. Необходимо е самият учител да е спокоен и да присъства изцяло в ситуацията. На първо място е вътрешното спокойствие, или както се изразява учителката в първата част на филма: „Давам пространство на другите, само когато аз съм спокойна.“ Децата не са готови да се потопят в процеса на учене, докато не са казали какво е важно за тях. Необходимо е да бъдат изслушани всички страни, като същевременно трябва да се поставят ясни граници. Неслучайно във филма учителката разказва, че оставя децата да си излеят всичко – гняв, тъга, болка. Нейната роля е да им покаже, че е до тях, че ги подкрепя, че ще им помогне да преминат през емоциите си, за да стигнат до потребностите, които са определили начина им на поведение.
Много е важно да се отбележи, че според ННК и двете деца – и пострадалото, и онова, което е проявило неприемливо поведение, заслужават еднакво внимание. Обикновено, при традиционния подход, фокусът пада върху децата, които са пострадали в дадена ситуация. Според ННК обаче е необходимо да проверим какви чувства, и съответно нужди, са довели до поведението на едно дете, постъпило по неприемлив начин спрямо друго дете.
За да разбере по-добре ситуацията, учителката винаги тръгва от отправната точка на чувствата и емоциите. Неслучайно тя задава един и същ въпрос на двете страни: „Как се чувстваше?“. След което проверява – „Какво искаше да направиш?“, т.е. насочваме първоначално вниманието си към чувствата, за да можем да стигнем до потребностите, обуславящи дадено поведение.
Когато децата са наясно с нуждите си, те се свързват по-добре със себе си, проявяват емпатия и към другите деца. Именно това подпомага създаването на „култура на мира“ в класната стая.
В тази връзка, Кирстен Кристенсен, създателката на петте филма, обобщава много добре какво всъщност представлява ННК – това е инструмент, създаден да проучи какво се случва с нас, как се чувстваме в дадена ситуация, кои наши потребности не са удовлетворени и какво бихме искали да се случи на практика.
“Често децата идват при мен и казват, че са ядосани, защото са ги ударили. Затова се опитваме да променим начина, по който използваме “защото”. Така че да се отнася повече за нас самите. Нещо в мен ме кара да се ядосам. Не в другия човек.”
учителката от филма обяснява целта на демонстрирано упражнение
Според ННК, когато разбираме чувствата си и какви потребности се крият зад тях, ние сме много по-свързани със самите себе си и това има значение в класната стая, както и във всички други сфери на живота ни. Деца и възрастни, снабдени с уменията да разпознават собствените си и чужди потребности и да ги изговарят, са без съмнение добре подготвени за нашия свят, в който конфликтите са неизбежна част от живота и могат да се използват включително за изграждане на взаимоотношения, вместо за тяхното разрушаване.