Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Ключова нагласа, необходима за учителите в днешно време, е, че дори те имат нужда да продължават да учат и че никой не очаква от тях да знаят всичко (за разлика от по-далечни времена). А по отношение на учениците им – че ученето далеч не е ограничено в рамките на училището и съвсем не свършва с наизустяването на уроците от учебника. Късмет е, че майката на потърпевшия се е отнесла с разбиране към другото дете – можем само да се надяваме, че броят на съзнателните и емоционално интелигентни родители все така ще се увеличава. Училището е поело риск, позволявайки подобна среща, но резултатът, за щастие, е положителен. Децата ни учат от всичко и от всеки – въпрос на лична отговорност е да осъзнаваме своята роля във възпитаването на новите поколения.
автор на историята: Сибел Ахмедова, учител
място: СУ ,,Н.Й.Вапцаров”, с.Венец
възраст на децата-участници: 13 г. (7-ми клас)
изображение – от Canva Photos
Работя в малко населено място, където се обучават деца от 1. до 12.клас. Класен ръководител съм на ученици от 7-ми клас и класът е така нареченият ,,мъжки” – преобладават повече момчета, сред които има и доста палави. Историята, която искам да споделя, е разтърсваща и общочовешка.
Миналата учебна година, когато бяха ученици в 6-ти клас, по време на час по физическа култура и спорт, класът се разделя на два отбора и играта започва. Нахъсват се и фокусът им е прехвърлен върху победата. Единият от учениците отправя топката право към ухото на свой съученик. В края на часа идва пострадалото дете заедно с част от класа, за да се оплаче и да сподели, че не се чувства добре и губи слух. Учениците поясняват, че съученикът им е проявил агресия и е използвал груба сила.
Веднага потърсих връзка с родителите на двамата ученици. Родителите на потърпевшото момче пристигнаха по-бързо в учебната сграда. Видимо бяха притеснени, но запазиха самообладание. Пожелаха да чуят момчетата в мое присъствие и на пегагогическия съветник. Думите на майката ме стоплиха и ме развълнуваха силно. Тя изслуша двете момчета много спокойно, погали ги, прегърна ги. Нейните действия и постъпки ме трогнаха и разтърсиха из основи, защото тя показа безрезервна обич и търпение.
До ден днешен думите ѝ отекват в съзнанието ми. А те бяха толкова ,,топли и истински” и гласяха: ,,Той е дете, аз му прощавам, допуснал е грешка, която не е непоправима. Ще бъде много внимателен и няма да повтори своята грешка. Ние, всички му вярваме, знаем, че не е лошо момче и инцидентът е бил неволен”. Тя беше като ангел-хранител, в моите очи изглеждаше като такава, обвита в божията светлина.
В този миг изпитах силно чувство да целуна ръцете на този родител и Човек, който взе правилното решение и показа добросърдечност. Тя е истински пример за хуманност и герой. Оприличих я на Йовковите герои, които носят човечност, сърцатост, физичека и душевна красота.
За пореден път се убедих, че имам още много да се уча от своята практика и житейските ситуации, както и от предизвикателствата на професионалните си задължения. Осъзнах, че истинският учител се учи от своите ученици, родители и никога не забравя, че и той е бил ученик.
Нейните думи и постъпки дадоха прекрасен пример за подражание на всички деца в класа. Нейният син е истински щастливец, че има майка като нея. Човек с голямо сърце и безусловна любов, която раздава.