Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Ако досега не сте успели да си представите как изглежда човеколюбивото училище – ето така изглежда 🙂 Съгласна съм с всяка дума в тази история. Преди повече от 30 години с екип млади (тогава) педагози си мечтаехме горе-долу за същото, и го направихме – училище без звънци, в което учениците не стояха на чинове, подредени в редици, а работеха в екипи по проекти, заедно с учители, външни ментори, родители… Така че мога да свидетелствам от първо лице, че всичко това е напълно възможно и прекрасно работи, и всички участници в такъв образователен процес, увлечени от общата атмосфера на творчество и откривателство, създават и постигат невероятни неща.
А това бих написала на стената на всяка класна стая: “Това не е просто класна стая. Това е място, където можем да променяме света.”
Разказът е отличен със специална награда от журито на Конкурса за проявено визионерство и за най-близко съответствие с идеите на човеколюбивото образование!
автор на историята: Фатма Велиша, учител
място: ОУ,,Иван Вазов ” – с. Буково, Община Гоце Делчев
възраст на децата-участници: 8 г.
изображение – от автора
В един малък, но необикновен град съществуваше училище, което не приличаше на никое друго. Там класната стая не беше просто стая с чинове и дъска, а живо, дишащо образователно пространство, отворено за всички – ученици, учители, родители. Това място се наричаше “Класната стая без стени”.
Представете си просторна зала с огромни прозорци, през които слънчевите лъчи се прокрадваха като любопитни ученици. Масите и столовете не бяха подредени в редици, а разпръснати на малки острови за работа в екип. В ъгъла имаше уютен кът с книги, където всеки можеше да се потопи в света на историите.
Но най-интересното беше, че тук всеки имаше място. Родителите можеха да участват в уроците – един баща разказваше за своята работа като инженер, докато децата с ентусиазъм строяха мостове от хартия и дървени пръчки. Една майка, която обожаваше да готви, показваше как математиката може да бъде вкусна, докато децата измерваха съставките за перфектната рецепта.
Учителите не бяха просто преподаватели, а ментори, които насърчаваха децата да намират отговорите сами. Те организираха дискусии, експериментираха, представяха своите идеи пред всички и учеха не само от учебниците, но и един от друг. В тази класна стая никой не се страхуваше да задава въпроси. Тук всеки можеше да бъде учител и ученик едновременно, защото знанието не беше затворено между четири стени – то беше живо, споделено и вдъхновяващо.
Един ден в “Класната стая без стени” пристигна нов ученик – Алекс. Той беше свикнал с традиционните училища, където учениците седят в редици, а учителят говори пред дъската. Първите му дни тук бяха объркващи – нямаше звънец, който да обявява началото и края на часа, нямаше стандартни контролни, а вместо това учениците работеха по проекти.
Един следобед учителката в ЦДО група, госпожа Велиша, предложи на класа предизвикателство: „Как можем да създадем екологично чиста класна стая?“.
Учениците започнаха бурна дискусия, а Алекс стоеше настрани.
– Какво мислиш, Алекс? – попита го едно момиче на име Лия.
– Не знам… Аз не съм добър в такива неща.
– Няма “добър” и “лош” тук. Просто опитай – усмихна му се тя.
Тогава Алекс спонтанно каза:
– Ами… ако използваме рециклирани материали за мебели или поставим цветя?
Очите на Лия светнаха.
– Това е страхотна идея!
И така Алекс за първи път се включи в проект. Заедно с останалите ученици сътвориха страхотни неща. Родителите също помогнаха – някои донесоха материали, други разказаха за устойчивите практики в домовете си. След няколко седмици класната стая се беше преобразила – в ъглите имаше зелени растения, масите бяха направени от рециклирани материали, а децата бяха създали система за разделно събиране на отпадъци.
Най-хубавото обаче беше, че Алекс се чувстваше част от нещо значимо. Една вечер, докато си тръгваше от училище, той погледна към залата и си помисли:
“Това не е просто класна стая. Това е място, където можем да променяме света.”
От този ден нататък Алекс разбра, че ученето не е само в учебниците. То е навсякъде – в разговорите, в проектите, в преживяванията, които споделяш с другите. И така, “Класната стая без стени” продължи да расте и да вдъхновява– едно дете, една идея и една промяна наведнъж.