Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
В тази история се сблъскваме с недопустимо и незряло отношение от страна на едни млади хора към различията, което се нарича “шейминг” – публично унижение и засрамване на човек заради неговата външност, поведение, убеждения, занимания и др. За съжаление, това не е рядко явление сред учениците и студентите; традиционната образователна среда не насърчава емпатията и уважението към другите, а напротив, изостря противоречията и конкуренцията. На мястото на преподавателя аз вероятно бих реагирала остро още при първите прояви на шейминг, чрез ясно изразяване на личната ми позиция и очертаване на границите на желаното поведение. Госпожа Славова е избрала друг, по-мек подход, разказвайки на младежите подходяща притча, която да им помогне да преосмислят стереотипите си и да осъзнаят, че дори нещо, което на пръв поглед изглежда като недостатък или “слабост”, може да има важна стойност и ценност. Най-важното е, че подходът й е довел до трайна промяна на отношенията в групата, с което младежите са направили сериозна стъпка към своето личностно съзряване. Винаги съм смятала, че груповият климат и отношения са много важна част от образователния процес, и не е педагогически оправдано изграждането им да се оставя на самотек, и да се реагира едва при появата на проблеми и конфликти. Затова в нестандартното училище, в чието създаване и развитие участвах преди години, бяхме създали за тези неща цяла програма и още куп допълнителни дейности, и се убедихме на практика, че това има смисъл. Мечтая си това да стане норма, а не изключение в нашето образование…
автор на историята: доц. д-р Гергана Славова, преподавател
място: Икономически Университет, гр. Варна
възраст на децата-участници: над 18 г. (студенти)
изображение – от Canva Photos
Днес ще ви разкажа една интересна история която ми се случи миналата година. В една от студентските групи, в които преподавах, имаше момиче с много дребен ръст. Повечето хора наричат възрастни с този ръст „Джуджета“ – аз не мисля, че това е редно. И без друго тези по-дребни хора трудно се адаптират в социална среда и често стават причина за присмех и подигравки. За мен това, в детска възраст ако е допустимо, то в студентските години и зряла възраст е крайно нередно. Студентите са големи и осъзнати хора и трябва да имат разбиране и уважение към различните хора.
Въпреки моите разбирания обаче, колегите не приеха добре своята по-дребна колежка и тя стана бързо причината за чести избухвания на смях и закачки, на подигравки и шушукания. Младежите често ѝ се смееха при това не само в междучасия, но и в час. Тъй като имам близо 20- годишен стаж, нямаше как да позволя това да продължи да се случва. В началото на един от своите часове разказах на своите колеги студенти една притча. В нея се разказваше за това как едно момиче носело всеки ден менци с вода от чешмата до вкъщи. Разбира се, това се случило преди много, много години, но не искаш ли единият от двата менци се пропукал и от него често изтичала вода. Здравият съд се подигравал на спукания и често го наричал с обидни фрази, но това продължило до деня, в който се установило, че там където девойката е минавала с менците с вода, от здравия съд не е текло, а от пропукания всеки ден течало вода и така земята малко по малко се напоила и под краката на девойката се появили чудно хубави цветя.
Студентите стояха, приковали поглед в мен, после се обърнаха към дребното девойче, тяхна колежка и разбирайки, че разказаната история е пряко свързана с нея и техните подигравки към нея, ѝ се извиниха. А тя през цялото време бе много добра с тях. Даваше им често да препишат от нея домашни, обясняваше им задачите, които те не са разбрали и винаги бе готова да им помогне стига да можеше.
От този час нататък никой не се подигра с нея и никой не ѝ каза, че е джудже. Интересно ми бе да видя, че след две седмици тя дори се сприятели с част от групата. Понякога трябва малко, само малко, за да помогнем на децата да не бъдат безразсъдни и да не нараняват другарчетата си. Мъдростта е в нас. Само трябва да умеем да я споделим по подходящия начин в правилното време и с точните хора.
Бъдете здрави и щастливи и знайте, че за всяко нещо си има причина и всяко нещо води до друго нещо. Нещата в живота са сложни и са обвързани, но от нас зависи да ги видим от хубавата страна, а не от лошата.