Конкурс “Една човеколюбива история от класната стая”
Когато говорим за деца със специални образователни потребности трябва да е ясно едно – без човеколюбие не става, ако ще целият професионален елит, системи и методики да се появят – това е основното – човеколюбие. То нищо не става без него, но в останалите случаи по-лесно се прикрива.
Много са хората по света, които отглеждат децата си с обич и надежда да срещнат други добри хора покрай себе си. Тяхната роля не е да ги срещат, тяхната роля е да ги създават. Всяко дете със СОП, всяко семейство стоящо зад дете със СОП, е специално.
Това не е точно разказ, но всяка дума в него си струва да бъде прочетена и преживяна, за да усети човек благодарността на един родител на деца със СОП.
Лично: Скъпи родители на деца със СОП /не харесвам тази абревиатура/, благодаря Ви, че ни учите как се обича. Вие сте герои не само за децата си!
автор на историята: Диляна Георгиева, родител
място: гр. Варна
възраст на децата-участници: 10 г. (5-ти клас)
изображение – от автора
Българската образователна система от десетилетия се опитва да се адаптира към децата със Специални образователни потребности (СОП), или в краен случай – те да се впишат в нея. Оказва се, че и двете неща са много сложни за изпълнение. Още по-сложно е когато си родител на дете/деца със СОП, особено ако нямаш късмета да си на правилното място в правилното време.
Моята лична история е като родител на момчета близнаци с леко умствено изоставане, което се характеризира с трудности при четене и писане, както и с такива при възприемането на учебния материал по разказвателни предмети.
Работата с момчетата започна още в Предучилищна група, продължи при отлагането на постъпването в първи клас и след това. В момента се се обучават в 5 клас в масово училище. Благодарение на изключително отдадената работа на началните им учители, педагогическия състав на училището им и ресурсния учител, с когото работят, децата ми са напреднали със собствено темпо – колкото им позволиха възможностите и наложените ограничения покрай пандемията и онлайн обучението.
Много важна част от тяхната адаптация в училищна среда, са техните съученици, които им оказват огромна подкрепа от първия ден. Аз, като родител, много се притеснявах за това, защото мога да контролирам останалото им време, но не и това, което прекарват в часовете с връстниците си. Момчетата се обучават в два отделни класа, защото преди години имаше доста конфликтни ситуации помежду им. Това са около 60 други деца, които са различни и еднакви едновременно. Различни, защото са израснали в семейства със собствени възгледи за живота и ролята ни в него, а еднакви – защото те приеха моите момчета като част от двата класа, малко по-различна част, но въпреки това желана. Най-важното е, че те са уважавани, ценени по достойнство и се чувстват добре в училище.
Началните им учители също много се постараха да посрещнат по-необичайните ситуации с усмивка и адекватна реакция, макар да не бяха работили досега с деца със СОП. Аз съм много активна в помощта си, когато и колкото се налага, главно за адаптация към нови места и навици. Всъщност най-важното в началото беше момчетата да свикнат да се придвижват в училище сами или със съучениците си, да бъдат спокойни и да присъстват в редовни часове. Като във всяко начинание, и в моето имаше доста опити и грешки, а за някои научени уроци се искаше доста време, но когато децата ти са със СОП нямаш избор. Най-трудното е да повярваш, че те могат да правят нещо сами, както и да разделиш процеса на лесни стъпки, които те да усвоят и да разберат какво трябва да се получи накрая.
След няколко години адаптация – от моя, тяхна страна, както и на техните съученици и учители в училище, мога да кажа, че мисията е трудна, но не невъзможна. Продължавам да намирам нови и нови начини да науча на нещо полезно моите деца. Благодарна съм и за помощта на ресурсните им учители (няколко, на различните етапи от обучението им), както и на всички учители в начален и прогимназиален етап, които приеха предизвикателството, наречено СОП.
Въпросите са много, но отговорите идват един по един, продължаваме напред.