15 мин. | Видео лекция, Русия
Оригинален език: руски | Субтитри: български
Шалва Амонашвили е грузински педагог и психолог, автор на педагогика на сътрудничеството или още наричана „хуманна“ педагогика, макар че в днешно време в полето на хуманните педагогики попадат и много други течения и подходи, които са предмет на Фестивал „(не)Възможното образование“.
За част от неговите възгледи най-добре свидетелстват собствените му думи, откъси от книгата „Здравейте, деца! Как сте, деца?”:
„… Учените и досега спорят дали е нужно да обучаваме децата в играта и какво може това да им донесе. И мнозина са склонни към императивността, предсказват, че такова обучение може само да им навреди, тъй като ще им се стори, че ученето е игра. Не е ли по-добре още от началото децата да разберат, да почувстват и преживеят с какви трудности и неприятности е свързано ученето? А не се ли крие тук коренът на същото зло: изведнъж на децата да се стори, че ученето е само мъка и страдание?
Според мен е по-добре въпросът да се поставя така, че да се изясни психологическата същност на играта и да се реши на тази основа проблемът за характера на обучението. За играта водещото е възможността за свободен избор. Детето избира играта, то играе тази игра, докато му омръзне, и излиза от нея, щом почувства задоволяване на своята потребност. Чувството за свободен избор, както ми се струва, представлява психическата основа на играта.“
“Не забравяй за Сърцето, останалото ще дойде! “
Шалва Амонашвили
