Нека ви разкажа за празника, който Емилия Илиева и екип от отдадени съмишленици сътвориха първия октомврийски уикенд по повод навършването на 25 години, откакто самата Еми се занимава с разпространението на метода на ненасилствената комуникация в България и като цяло нейния път с толкова много съмишленици, учители и ученици по него. Датата за начало на Форума не беше случайна – 2-ри октомври е рождената дата на Ганди, обявена за Международен ден на ненасилието. Годишнината съвпадна с нейната лична 50-годишнина и с това Еми обясни събраната енергия за създаване едновременно на форум с чуждестранни и български гости, издаване на нейната трета книга- “Смело, смирено, съзнателно”, и предпремиера на кратък филм по темата. Както тя самата каза – с навършването на 50 години е разбрала, че най-после трябва да реализира тези планове, които отдавна е правила. А явно наистина е уцелила и правилното време, и правилните съмишленици, защото осъществяването на цели три проекта наведнъж няма да е било лесна задача.
Защо ви запознавам с такова събитие в сайта на “Възможното образование”?
Ако ни следите отдавна, няма да е изненада – темите около свързването, навлизането в дълбочина и разбирането на човешките потребности, и конкретно методът на ненасилствената комуникация (създаден от Маршал Розенберг) присъстват трайно тук.
Ако попадате при нас от скоро, обяснението е просто – без тях не можем да си представим истински човеколюбиво образование и възпитание.
Тъй като повечето от нас не са израснали в среда, в която чувствата и потребностите са били значими или въобще обсъждани, налага се целенасочено да се ограмотяваме и обучаваме по тези теми. Вярваме също, че децата ни получават най-много от възрастни, които познават добре своите нужди, умеят да различават и назовават своите чувства и да поемат отговорност за тях. Едва тогава можем да се надяваме, че сме научили и новото поколение на същото.
Макар че на практика в днешно време се получава така, че се опитваме паралелно да обучаваме себе си и децата си (а понякога дори родителите си).
Еми беше включила разнообразни гледни точки, следствие от нейното вярване, че емпатията, ненасилствената комуникация и всичко друго, което ни помага да разбираме себе си и другите, е благотворно за всички сфери от живота – бизнес и партньорски отношения, политика и икономика, малки или големи конфликти, лична себереализация.
5 подтеми за свързването през сърцето
Форумът започна с лекция от Емилия Илиева с 5 подтеми, в които подходът на свързване през сърцето може да помага и какво тя самата е научила за тях. Впрочем, част от подготовката на форума е и една поредица от кратки видеа, озаглавена “50 години, 50 урока (които още уча)”. Аз лично ги ползвам като дневна доза витамини – не защото ги гледам ежедневно, а защото особено ми допадна този кратък формат с по една специфична тема за обмисляне. Аз по-скоро ги гледам на седмична база! Можете да ги видите ТУК.
Темите на лекцията плюс моите бележки към тях:
- връзката със себе си – най-важното е да приемем тъмната страна на собствената си човешка природа; това беше повтаряща се нишка във форума – че пътя на сърцето изисква от нас автентичност, а това включва както добрите ни прояви, така и не толкова лицеприятни мисли, желания, постъпки. Целта не е да ги елиминираме или потискаме, да се самообвиняваме за тях, а да ги приемем;
- интимните отношения – да си готов за новите “версии” на личността на своя партньор като заедно с това познаваш и своите граници;
- връзката с децата – да си позволиш да не знаеш, да научиш нещо ново; да даваш “от щедро сърце” – обратното на даването по принуда; да си “силата, която защитава” вместо “силата, която наказва”;
“Колкото и да се стремим да дадем на децата си само най-доброто от себе си, ние все пак ще им дадем “цялото”.
- реализирането ни в света – да следваш своята истина, без да воюваш – човек, който познава потребностите си и е поел отговорност за тях, няма нужда да го доказва или обяснява на другите;
- връзката ни с целостта – тук се появи отново тази нужда да се приемаме заедно с по-сенчестите си части; да знаеш кой си отвъд егото; “да избираш трудното, което те разширява, вместо лесното, което ти стяга”.
Книгата “Смело, смирено, съзнателно”
Част от Форума беше отворено за всички представяне на книгата “Смело, смирено, съзнателно”. Еми разказа, че е започнала да я пише преди повече от 10 години и тогава замисълът бил да е книга, посветена предимно на родителството. Сега, решавайки да я завърши, книгата поела по друг път и се превърнала в нещо като “наръчник” за емпатия, общуване и свързване, събрала в кондензиран вид нейния многогодишен опит и практика. Чухме някои от останалите “виновници” за готовата книга – Естер Гомбаш, редактор и основният човек, окуражил авторката да я завърши; Мира Пъдевска, илюстратор; Милена Иванова – крайна редакция и психологът Людмил Стефанов, автор на коментар към книгата.
Представянето на книгата завърши с красив “танц на свързването”, създаден и изпълнен специално по този повод от момичетата от студио „Цветни мечти“.
Аз лично започнах с четенето, а ако вие искате да се сдобиете с нея, направете поръчка от ТУК. Предвидено е и второ представяне на 15.10 от 19 ч., на ул. “Шейново” 7, където можете да си вземете книгата с посвещение и автограф.
Емпатия и политика, икономика, родителство
Вторият ден събра разнообразни гледни точки от лектори, работили с Емилия през годините.
Йохан Теесен (бивш ръководител на офиса на DVV International в София) направи бърз преглед на световната политическата ситуация в момента, а Еми му припомни как преди повече от 20 години съвместната им работа по помирението на Балканите след войната в Югославия я среща с ННК и организацията провежда едни от първите обучения за български учители.
Регине Шуберт от фондация „Фридрих Еберт“ се включи онлайн с оптимистична гледна точка за нуждата от емпатия в политиката — като пряк противовес на изказването на Илон Мъск, че емпатията била „най-голямата слабост на западната цивилизация“.
Али Гюлюм сподели ценни изводи от докторската си теза за колективната креативност (откъс на английски може да прочетете ТУК). Според него живеем във време на „поликриза“ и системен блокаж на смисъла — явление, чийто симптом са масовото прегаряне (burnout) и тихите напускания.
На този фон бизнесите и организациите имат спешна нужда от колективна креативност, синергия и социално-емоционални умения.
За справяне с несигурността Али предложи три практични стратегии:
1. Да я приемем за неизбежна;
2. Да използваме едновременно аналитичното и интуитивното си мислене (ляво и дясно полукълбо);
3. Винаги да оценяваме ситуацията в 3 варианта: най-лошия, най-добрия и най-вероятния сценарий.
(Личи си, че тази лекция ми беше особено интересна!)
Ева Рамбала от Унгария, която е имала възможността да се учи лично от Маршал Розенберг, ни демонстрира силата на ненасилствената комуникация с лична история на “пътуването от главата до сърцето” и как човек може да активира своята лична сила с помощта на метода.
Цитат от Ева, който още обмислям:
“Никога не позволявай на външен авторитет да те накара да се подчиниш или да се бунтуваш!”
За подчинението ясно, но – оказва се – да се бунтуваш също е форма на отдалечаване от личната ти сила (урок, който аз определено имам да уча тепърва).
Яна Алексиева от Асоциация Родители и Милена Ненкова и Наталия Николова от фондация “Същност” ни разказаха за техния личен опит при работа с родители и учители (Яна) и с тийнейджъри и родители. Фондация “Същност” са от първите домакини на събитията и обученията на Емилия Илиева.
Какво още научих в този ден от Еми?
- че “чакалът” (в ННК се използват образите на чакала и жирафа) олицетворява нагласата да опростяваме живота, нещата да са ясни, общо взето “черно-бяло” – на практика това не е възможно, но тази нагласа иска – и има право – да бъде зачетена. Жирафът пък е олицетворение на желанието ни да бъдем свързани с нашите чувства и потребности.
И двамата живеят във всеки от нас и истинското ненасилие предполага мир с тази дуалност.
- Че думата “ненасилие” всъщност е не съвсем добър превод на индийското “да можеш да кажеш да” (помните връзката с Ганди), тоест има още нюанси в тази дума, които ни убягват понякога. “Колко от вас са убивали комар”, попита Еми – напомняйки, че всеки е изпитвал това специфично желание за унищожение, което не ни прави “насилници” в истинския смисъл на думата.
Атмосферата и документалният филм
Форумът продължи в събота следобед и неделя със специализирани работилници от лекторите като имаше и достатъчно паузи за лични срещи и споделяния между посетителите, опосредствани от вкусна почерпка, приготвена включително от майката на Еми и нейна приятелка, плодове от градината на нейните родители, въобще дори в този аспект отново беше направено лично и с много грижа.
В неделя станахме и първите зрители на 30-минутния документален филм, създаден от Стоян Маринов, посветен на красотата на човешкото свързване. Филмът събира впечатленията и личните преживявания на самата Еми, на хора, с които е работила и нейни близки, нейни курсисти, няколко деца от родителския кооператив, в който е била дъщеря й. Като цяло шарена палитра от разнообразни гледни точки, интереси и професии, привлечени от идеята и практиката на свързване със себе си и с другите на нивото потребностите, достигайки по този начин до много по-дълбоки нива на разбиране и докосване до личната сила.
Официалната премиера на филма ще се състои на 10.11. от 19 ч. в София, на ул. Шейново 7 (където се проведе и самият форум). Въобще тепърва предстоят още събития вследствие на този форум, за които можете да следите ТУК или на Фейсбук профила на Емилия Илиева.
А в края на октомври започва тримесечният онлайн курс за родители на Еми, който аз посетих преди няколко години и определено ми беше ценен.
Целта на тези статии е винаги да ви дадем възможно най-много информация, да “компенсираме” по някакъв начин, ако сте ги пропуснали, с полезни линкове и обобщения. Разбира се, нищо не може да замени личното преживяване и всеки би намерил нещо свое, ако присъства лично, нещо, което друг вероятно не би забелязал. Ето например аз не ви разказах за Петер Халас, защото той проведе емпатични кръгове за мъже, в които не се включих.
Този форум беше може би най-личното събитие, на което съм била и правдиво олицетворение на всичко, което съм усещала в обученията на Емилия Илиева. Едно от най-ценните преживявания и най-силен инструмент за учене е, когато виждаш, че човекът срещу теб просто живее това, което “проповядва”. Да донесеш плодове от собствената си градина, майка ти да направи питки – въобще цялото семейство на Еми беше там и помагаше, но по никакъв начин нямах усещането, че става дума само за нейната личност или нейните постижения. Без излишества и помпозност бяха зачетени десетки хора, допринесли и участвали в този общ път – естествено и непринудено. Изказването на Еми, че книгата, филмът и целият форум “принадлежат” на всички курсисти, участници, на всички присъстващи, пък и на неприсъстващи, но участвали по някакъв начин, се видяха на практика, не бяха само красиви думи. Не всеки може да си позволи да е толкова искрен и автентичен и в същото време да разчита, че ще бъде правилно разбран – нужни са поне 25 години работа според мен! При това не каква да е работа, а по начина, който отговаря на името на книгата – “смело, смирено и съзнателно”.
Нека си го пожелаем на себе си и системно да преодоляваме страха, че може да бъдем видяни в целостта си!
