Това лято на фестивал „Беглика“ изпробвахме една нова за нас тема през познат сетивен формат.
В работилницата “Извън оковите на навика: какво задържа слона” си говорихме за проявата на т.нар. „заучена безпомощност“ — как я разпознаваме в себе си и в децата и как се изграждат онези невидими „колчета“, които ни спират да правим нови опити.
Името на работилницата идва от познатата притча за цирковия слон. На арената той вдига огромна тежест, но щом номерът свърши, остава вързан за едно най-обикновено дървено колче. Усвоил урока си от малък, че е безпомощен срещу него, възрастният слон просто спира да опитва да се освободи.
В психологията това състояние описва именно натрупаното вярване, че контролът е извън нас и че промяната е невъзможна.
Работата на ръцете като изразно средство
Вместо да прекарваме времето си в анализи и теоретизиране, избрахме друг път. Както обясни създателката на работилницата, Катина Цолова — „глината е отделен език за изразяване“.
Идеята на работилницата беше “да излезем от главата“ и да включим цялото тяло през докосването. Когато ръцете срещнат глината, преживяването става телесно, а не просто мисловно, с което достигаме по-интуинивните и не толкова явни части от себе си.
Участниците оформяха материализиран образ на своето „колче“ или верига, а след това можеха да ги преобразуват в нещо различно- защото макар че глината се втвърдява в определена форма, можем да я напръскаме с вода и да я размекнем отново 🙂.
Вторият водещ, Иво Домозетов, допринесе със своите знания на биолог и учител, както с умелата си работа с глината, а за наш късмет сред участниците беше и Катерина Атиас, която добави своя опит като родител и обучител. Получи се пълно и автентично пространство за споделяне.
Контекст и автори зад темата
Самата работилница беше преживелищна, а за хората, които искаха да прочетат повече за теорията, бяхме подготвили разпечатани цитати и концепции от следните автори:
- Мартин Селигман („Оптимистичното дете“) — за това как песимистичният поглед към света изгражда безпомощност, но и че можем да се научим на оптимизъм;
- Карол Дуек („MINDSET. Нагласата на ума и новата психология на успеха при възрастни и деца“) — за разликата между фиксираната нагласа и нагласата за растеж, и как „празната“ похвала понякога спира децата;
- Алфи Кон — за това как прекомерният външен контрол (награди, оценки, наказания) отнема вътрешната мотивация;
- Едуард Деси и Ричард Райън — за нуждата от автономия, компетентност и свързаност като основа на личното усещане за справяне;
- Питър Грей („Свободата да учиш“) — за свободната игра като естествено пространство, в което децата се научават да решават проблеми сами;
- Проф. д-р Маргарита Бакрачева („Заучена безпомощност и самосаботиране“) — за психологическите механизми на личната ефективност.
🎁 Речник за вкъщи: от оковаващи вярвания към лична автономия
Подготвихме практичен материал от 19 ежедневни фрази, които често използваме от загриженост или бързане, но с които неусетно поставяме ограничения пред децата си. Към тях сме добавили техни освобождаващи алтернативи, както и празна страница за вашите лични записки и добавки.
Свалете практичния наръчник в PDF тук!
Искате ли да проведем тази работилница при вас?
Работилницата „Извън оковите на навика: какво задържа слона?“ е подходяща за родителски общности, учителски екипи, училища, детски центрове и пространства за личностно израстване.
Ако темата ви привлича и искате да организираме такова сетивно ателие за вашата група или организация, можете да оставите контактите си тук:
Формата за заявяване на интерес по-долу не ви обвързва с нищо — тя ни помага да разберем къде има нужда от подобни срещи, за да ги планираме във времето.
